Сантяго де Компостела – да се помолиш край мощите на свети Яков
През вековете днешната столица на актуалната автономна област Галисия е определяна като третия най-важен център на християнството след Рим и Йерусалим. Главната роля в този световен религиозен спектакъл е отредена на свети Яков – един от апостолите на Исус Христос, брат на Йоан Кръстител и закрилник на Испания. Той проповядва в Галисия, а след това решава да се завърне в Светите земи, където обаче цар Ирод го обезглавява. Учениците му успяват да пренесат тялото обратно с лодка през Средиземно море в Галисия – погребват го там, където ще изникне Сантяго де Компостела. Мощите на свети Яков са в катедралата, владееща 10 000 кв.м във формата на латински кръст.
Тиха и излъчваща религиозна дискретност върволица от хора преминава зад саркофага на свети Яков – не само пилигримите от 800-километровия Ел камино, но и търсачи на силни усещания от целия свят. Храмът втрещява – и отвън, и отвътре. Влиза се от поразителна врата с 1103 барелефа – от етюдите между Адам и Ева до бичуването на Христос. Гигантско 60-килограмово кандило Ботафумейро (зпускащо дим) – най-голямото в света, се люлее във въздуха. Качете се на втория етаж, за да видите фламандските гоблени и да се насладите на гледките.
Статуята на свети Яков седи върху една от най-високите колони в базиликата, разположена между четири площада. Дворецът на бившия епископ, в който има забележителни зали и зрелищни сводове, също е част от мащабния комплекс. И тук – като при всички легендарни постижения в архитектурата, постоянно тече някакъв ремонт. Под някои от сводовете на огромната сграда свирят и пеят на различни езици в различни етно костюми. Най-известният народен танц на Галисия пък се нарича мунейро.
В противоположната страна на площад „Обрадоиро“, където е основният вход за катедралата, е петзвездният хотел „Рейес католикос“ за всички, които си спестяват пътя на свети Яков – изминат пеш, на колело или на кон, ако искаш да пречистиш и да извисиш главата и сърцето си.
В Сантяго де Компостела задължително влезте и в черквата „Санта Мария дел Сар“, в абатството от XVI век „Сан Мартин Пинарио“ – второто най-голямо в Испания… А старият град е прекрасен – всяка улица, всеки ъгъл в него са обвеяни в мистика, в лека и носталгична мъгла като в приказките. Колонадите на „Вилар“ са като умален модел на парижката „Риволи“, площад „Сервантес“ пък е бил арена на средновековната инквизиция. В кръчмите, от които лъха готика, е пълно не само с туристи, а и със студенти – градът е прочут и като университетки център. Втората най-нашумяла локация обаче не е Алма матер, а пазарът Абастос, който работи от 1873 г. – стотина търговци предлагат море от риба и други деликатеси: наденици, чоризо, вина, сладкиши, сирена, конфитюри… Но не забравяйте – основното кулинарно блажество в Галисия се казва октопод. Много върви с малки зелени чушчици, запържени в зехтин.
