Косата му е овъглено стърнище, зъбите – перли, сълзите – морска сол, кръвта – ципуро. Да срещнеш Тасос Кузис, легендарният герой от пътеписа „Мед, маслини, октопод“, е да откриеш един Алексис Зорбас
Текст: Светлозар Желев
Години наред мои приятели ми разказваха за Тасос от Тасос – бяха му гостували, пили, пели и танцували с него. По-късно чух за книгата „Мед, маслини, октопод“ на Кристофър Бакън, в която същият този харизматичен грък, напомнящ съвременен, по-млад, Алексис Зорбас, е главен герой.
Не съм вярвал, че някой ден ще застана лице в лице с Тасос, чието пълно име е Анастасиос Кузис. В началото на лятото обаче, заедно с американската писателка Елизабет Костова и Джеремая Чембърлейн, приятел и член на борда на нейната фондация, получихме специална покана. Тя дойде от поета, писателя, преподавател и пътешественик Кристофър Бакън. Предлагаше ни да участваме в литературния семинар, който той организира от години на остров Тасос.
Оказа се, че събитието се провежда в красивия залив Алики и по-точно в „Арходиса” – чудесен пансион с ресторант, собственост на самия Тасос и легенда, позната на читатели по целия свят.
Бакън чудесно го описва в „Мед, маслини, октопод“:
„Списъкът от неща, които Тасос Кузис може да прави, е обезсърчаващ: с еднаква вещина успява да е собственик на ресторант, фермер, овчар, ловец на октоподи, ловец на зайци, танцьор на народни танци и певец на сватби. Обстоятелството, че е служил в гръцките специални части, означава, че има и други умения, които не може да разкрие. Освен това е безспорно красив – черна коса, късо подрязана брада, пленителна усмивка, – което му помага да играе различните си роли със съвършена лекота и безгрижност.“ *
Със стъпването си в „Арходиса” веднага разпознах Тасос Кузис. Присъствието, усмивката, излъчването, вездесъщото подвикване, с което управлява ресторанта си като опитен моряк, вече ми бяха познати от разказите на приятелите ми. Хора като него наричаме „солта на живота“. И искаме да ги имаме в дните си.
Тасос ни посреща в ресторанта си със стелеща се върху терасата лоза и с огромна маслина в средата. Сливаме се със стълпотворението от гласове и езици – гръцки, английски, български, италиански, турски, румънски, немски, руски; обгръща ме ароматът на пресни октоподи, калмари, кафтидес, тиросалата, скордаля, хориатики, фасолаки и гигантес, обилно поляти с домашно ципуро, морският бриз и музиката.
„Тасос е усилил музиката: традиционни гръцки песни, преработени забележително от Елефтерия Арванитаки, чийто характерен сексапилен глас не може да се сбърка. Онова, което всички преследваме, е „кефи“, което означава нещо като веселие или настроение. „Кефи“ се отнася до онзи момент, когато индивидуалните чувства са погълнати от груповата еуфория. Знаеш, че то е на ход, когато някой става да танцува „зейбекико“, импровизирано соло изпълнение, което е също толкова летене, колкото и танц. Ако не го чувстваш, не танцуваш – в това отношение е като говоренето на непонятни езици в транс… За гърците няма нищо по-мъжествено от „зейбекико“, което улавя цялата суровост и мъка в живота на човека, като същевременно изразява неговото безумие и неочаквано щастие.“
Първата вечер на верандата на „Арходиса” е специална. Всъщност, всички нощи тук са вълшебни, сякаш излезли под перото на Казандзакис.
Два часа след полунощ Тасос и хората му гасят светлините на верандата и сядат на чаша ципуро, бира или джин с тоник. Дори капнали от умора и емоции, завършват деня с последно питие заедно. Нощ след нощ оставах последен с тях на терасата, увлечен от разговорите им за живота, работата, клиентите, приятелите, островът и морето. Бях специален гост в тяхното лично време за почивка.
А то е кратко, защото всички тук работят здраво. Стават в шест сутринта и по 18 часа тичат от кухнята към масите с непресторени усмивки и любезно бъбрят с гостите на 8 езика – общо толкова знаят Тасос и двамата му сервитьори, коренякът островитянин Димитри и Яни, който е роден в малко албанско селце, завършил е университет, обиколил е Европа и е оставил сърцето си тук.
От време на време от морето, като Нептун, изплува Стаматис, бащата на Тасос, не по-малко колоритна фигура от сина си и също герой от „Мед, маслини, октопод“:
„Тук, на Тасос, няма „работен ден“ в чист вид – Стаматис ще работи колкото иска и ще почива когато иска. Ние ще работим и ще почиваме с него, както ни се струва удачно… Това не значи, че гърците не работят усилено. Като преподавател в колеж, който вече не е привикнал към дълги дни на физически труд, бях смаян, като научих точно колко издържливост и сили се изискват, за да поддържаш ферма, да изпълняваш всекидневните задължения, да не говорим за брането на маслини, правенето на вино, дестилирането на ципуро, ловенето на риба, управлението на ресторант. Въпреки всичко, което се прави в един единствен ден в пансиона „Арходиса”, необходимостта да живееш добре взима превес над всяка друга нужда и темпото е винаги спокойно.“
Тасос от Тасос наистина е неуморим. Готви, сервира, управлява персонала, пуска музика, забавлява гостите, мести масите, щом завали, шегува се, обръща внимание на всичко и всички, при това го прави лежерно, с невъобразим чар. Дните си гарнира с ципуро и пълно спокойствие. Проблемите и несгодите посреща с усмивка. С философия, едновременно морска и земна. Щом си край него, веднага ставаш част от семейството. „Моят брат Тасос“ – така го наричат хора от целия Балкански полустров, дошли тук. „Моят най-добър приятел” е определението на сервитьорите, които вече шест години са част от духа на това място.
Докато седях на масата с карирана покривка с ципуро в ръка и опознавах Тасос Кузис, навлизах в неговата лична и душевна територия, започнах да се изпълвам с уважение и смисъл. Олицетворение на гръцката душа, той оставя следа у всеки, с когото се е срещнал. Поставя в теб слънцето на своя средиземноморски свят, желанието за живот и насладата от всеки миг. Гордея се да го да нарека мой приятел. Прекрасно чувство.
