Тя е чаровна, млада и кандидат за първия български астронавт. Вече три години Татяна Иванова от Добрич се подготвя за NASA и за бъдещето, в което човечеството смело крачи по Марс
„Когато изтече срокът ми на годност, искам това да се случи на Марс“, казва Татяна Иванова от Добрич с поглед на момиче, което знае какво иска и как да го постигне. Тя е енергична, много лъчезарна и има специфичната харизма, която носят хората, създадени за големи дела.
Едва навършила 19 години, името й нашумя със смелата заявка да стане първата българка, която ще полети в Космоса. Татяна се надява някой ден да се нареди до легендарните космонавти Георги Иванов и Александър Александров, които през 80-те поставят България на картата на космическите постижения.
Днес възможността български астронавт да участва в извънпланетарен полет звучи екзотично почти колкото да се открие живот на Марс, но Татяна е убедена, че си струва да се бори за това бъдеще. При това не е само от любов към авантюризма. Много от съвременните умове вярват, че опознаването на Марс и Космоса е най-добрата възможност за бъдеще на цивилизацията. Участието на една нация в процесите е гаранция, че ще получи достъп до благата, които Вселената предлага. Татяна вярва, че нейната мисия е да включи България в тези процеси. И докато връстниците й бленуват да са ютуб звезди, геймъри или поне инфлуенсъри, тя планира своята кариера в Международната космическа станция.
„Думата инфлуенсър е страхотна, стига да не се дефинира само с напудрения й контекст. Ако погледнем от по-широк ъгъл, дори и Айнщайн е бил инфлуенсър”, казва Татяна, която лично се чувства повлияна от великия физик. Освен че е любител на науката, от тази година тийнейджърката е студентка по специалност „Инженерна физика“ в Софийския университет. Още една крачка напред в плана й към голямата мечта. Самият той е предварително начертан и включва още да учи космическо инженерство, за да
строи ракети
да учи метеорология, която й е страст от дете, и да се задълбае в геологията. Тя ще й е полезна при взимането на проби от неизследваните планети.
„За да стана астронавт, трябва да съм учен. Колкото повече дисциплини познавам задълбочено, толкова по-добре. Искам да правя нещо с ръцете си, затова инженерните специалности ме привличат. Не помня някой познат или приятел да ме е запалил по идеята да стана астронавт. Бях в шести клас, когато започнах да наблюдавам звездите и се увлякох по астрономията. Обожавах метеоритния феномен „Персеиди“ и не го изпусках всеки август. По същото време се роди и желанието да гледам с телескоп. Имах късмет да ме свържат с преподавателя по астрономия Ева Божидарова, която в извънработно време – рано сутрин през уикендите, отваряше планетариума във Варна, за да подготвя мен и мой съученик за олимпиадата. В един момент осъзнах, че всяко нещо ме води към ново знание, а всички накуп имат само една възможна професия“, разказва Татяна.
Заради интереса си към физиката посещава два мастъркласа в ЦЕРН по темата за физика на елементарните частици, участва и в лагер-школа по астрономия и астрофизика “Белите брези”. Тя е една от школите с големи традиции у нас, които ежегодно срещат ученици с тайнството на Космоса, разпалвайки любознателността им.
„В девети клас бях на първия си акредитиран от НАСА лагер в Турция. Мисля, че там след един филм за астронавтите се роди идеята да обединя всички свои интереси и да стана астронавт. Да имаш шанс да си част от нещо огромно, да осъзнаваш, че Вселената около теб е необятна и чака да я проучиш – невъзможно е да не изпиташ тръпки по тялото си при тази мисъл!“
С поглед към своето собствено космическото бъдеще Татяна се заравя в дебелите книги, за да проучи задълбочено
историята на астронавтиката в България
Миналото я екзалтира, но реалността я смъква на земята. България не само че отдавна е загубила позициите си в областта, но и не предлага големи възможности за развитие на млад космонавт. Татяна обаче не е готова да се пречупи пред първото затруднение. Време е да се върне славното минало на страната ни, а тя да стане първата българка, полетяла в Космоса. Убедена е, че така ще накара младите отново да мечтаят за звездите, а политиците и предприемачите да видят потенциала, който Космосът носи.
“От две години се боря да разглася проблема за непълноправното ни членство в Европейската космическа агенция, което е спънка за развитието на българските учени и космонавти. Гениални български учени не може да бъдат повишени или назначени на по-високи и престижни позиции в центровете на ЕКА не защото не са достатъчно квалифицирани, а защото са от страна, която не е пълноправен член. Доколкото зная, една от причините за това е в липсата на финансиране на агенцията от България. Сумата не е малка, но съм убедена, че веднъж направена, тази инвестиция многократно ще се върне към българските учени, като им даде шанс за по-добро заплащане и развитие. А това може само да е от полза за всички в страната ни“, убедена е Татяна.
Бюрократичните спънки вероятно ще се разнищят с времето, но освен тях младата жена постоянно се изправя пред друга голяма трудност – финансирането на мечтата си. За да има шанс пред останалите кандидати, Татяна трябва да е добре подготвена. Налага се да развива много и различни умения, да трупа квалификации. Те са част от резюмето, с което се кандидатства за обучени за астронавт. В него трябва да има и участия в много семинари и курсове. Повечето от тях се заплащат, а таксите са солидни. Към това разходите за обучителните лагери, нощувките, транспортът изискват личен бюджет, който семейството на Татяна не може да си позволи.