15 мисли на Теа Денолюбова

Може би познавате Теа Денолюбова като писателка – двете й книги „Сложи ме на пауза“ и „Боян“ са чудесни за четене и много различни една от друга. Или пък я познавате като главен редактор на сайта АртАкция. Или като майка, като сестра на актьора Стефан Денолюбов, като активистка, като мечтателка, като човек, който се бори за по-добро бъдеще. Теа е всичко това и малко отгоре. Освен това е лятно момиче – обича родния си град Варна повече от всичко и в този момент най-вероятно е именно там в любимия си бар на плажа. Заради това в лятната DIVA Теа Денолюбова е наш събеседник.

За войната в Украйна и равнодушието

Равнодушието, без значение дали има война или не, убива. Да си равнодушен към злото, към смъртта, към страданието, към мъката – така се отдалечаваш от онова, което влиза в определението за Човек. В моите глава и сърце е така. Не мисля, че за да не си равнодушен, се изисква сила. Тя би била нужна да преживееш загубата на любим човек в тази война например. Останалото се нарича човешки дълг.

За акциите, в които взимаш участие

Аз съм свършила миниатюрна работа в сравнение с тази на Кремена Кунева и великите хора, с които работи; с Алек Алексиев и Георги Божилов, готови да тръгнат за n-ти път към Украйна на мига; в сравнение с всички стотици приятели и невероятни непознати, които отвориха сърца, домове, бизнеси за едни изгубени (но само в тази ситуация!) хора. Около нас е пълно с невидими герои.

За хората, на които помагаш

Те са ми приятели от момента, в който се срещнахме. Новите мои хора, така ги наричам. Просто защото наричам мои хората, които харесвам и обичам. Аз съм от Варна и там често казваме за някой близък, че е “един мой”. Да гледам как тези нови мои се отдалечават от страха, е едно от хубавите неща, случвали ми се някога.

За историите през последните месеци

Повечето истории искам да забравя. Особено от началото на войната. Но пък имам една любима за бронежилетката на Юри, която пътува повече от месец от София до неговото място. Когато я получи, ми прати снимка, на която прави сърце с ръце. Това е щастие – някой може би ще бъде спасен, защото с приятели от инат не сме се отказали да купим прословутата жилетка.

За променения светоглед и начин на живот

При мен войната не е имала някакъв трансформиращ ефект. Прави ми впечатление как много хора твърдят, че доброволците, помагайки, “изкупват” собствени грехове. А кой няма? Изобщо, възможно ли е да се живее без грехове? Кой определя какво е грях извън библейския смисъл? Моят светоглед се промени в един септемврийски ден преди 20 години, когато детството ми приключи и баща ми отлетя. Труд, дисциплина, учене, работа, инат, сълзи, справяне с мъката и животът ми се нареди.

За действията и тяхното значение

Сигурна съм в едно – не искам никога действията ми да нараняват. Не сме тук, за да си причиняваме болка. А и аз съм човек на детайла. За мен всяко действие, дори най-незабележимото, е плод на нещо по-дълбоко. Не обичам това свое качество, но понякога прекалено много се фокусирам върху нюансите.

За това, което искам да напиша

Дълго време не съм издавала нищо. Понякога съм си мислила, че отстрани изглежда сякаш съм приключила с писането. Една книга на 16, една на 19 и после мълчание. Дори ме хваща срам, става ми неудобно. През цялото това време живея, трупам, обичам, работя като луда, но книга няма. Мисля, че сега идва моето време за нови неща. Съвсем скоро.

За писането по принцип

Най-хубавото нещо в моя свят след хората, които обичам.

За майчинството и какво ми носи

Никога, никога, никога не ми се е случвало нещо по-трудно, по-объркващо, по-предизвикателно и по-велико. Чудила съм се, когато родители споделят колко е трудно да отглеждаш и да възпитаваш дете, наистина. Не съм им вярвала. Никак не съм била на тези честоти, никога не съм изпадала във възторг от деца, мисълта за дете беше неясна, максимално отдалечена във времето и изключително страшна. Докато не срещнах моя човек и не започнах да си представям как би изглеждало детето ни. Дали това да съм майка ме вдъхновява? Не, но ме прави щастлива. А това май е по-важното.

За промяната на прага на 30-те

Аз не ставам на 30, аз ставам на 17. Всяка година. В моята глава съм на 16 и това никак не ми се иска да се променя. Огромната и основна разлика е, че сега вече се обичам. Доста време ми отне.

За любовта и смисъла на живота

Според Ромен Гари смисълът на живота има вкус на устни. Колко добре казано, как да не се съглася? А любовта – пускам ви Let’s Get it On на Марвин Гей, превъртам часовника на 4 сутринта и ви водя на някой плаж. Има ли нужда да говорим за нея!

За интересните времена, в които живеем

Обичам скоростта, с която светът се движи. Не успявам да съм в крак с всичко, което се случва. Та ние сме съвременници със Сорентино! И това ако не е интересно. Наоколо има велики умове и чакам с нетърпение да видя какво ще сътворят.

За АртАкция

АртАкция е мой дом вече четири години. За мен, а  надявам се, и за читателите е повече от сайт за култура и изкуство. Обичам да съм там.

За Теа преди 10 години и тази днес

Преди 10 години бях на 19. Точно бях завършила гимназия, Първа английска във Варна, както и още една, с италиански, защото имах големи мечти и знаех, че ако не се побъркам от учене, няма да се получи. Беше излязла втората ми книга “Боян”. Велико лято. С някакви бързи влюбвания, разбира се. След месец щях да замина за Италия да уча там. Чувствах се като в бусчето към Зуахатанео от филма “Изкуплението Шоушенк” – страхувах се от новото, но много го исках. Сега отново съм в това бусче, но вече не съм сама и не ме е страх.

За онова, което предстои 

Нямам ни най-малка представа какво ми предстои. Лято с отворени небеса, надявам се – в най-краткосрочен план. Имам едно-единствено желание: да съм здрава и любимите ми хора да са здрави и до мен. Зуахатанео не е толкова далеч, току-виж предстои.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Животът на Исабел Алиенде в нов минисериал

Писателка, феминистка, едно от най-ярките пера и най-силните гласове на съвременната литература...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ