Не приемам мъжът да бъде представян единствено като заплаха, а жената – единствено като жертва. Това е сбъркано възприятие за живота. И много опасно, заявява известната актриса, която дебютира и като креативен продуцент със сериала „Те, вълните”
Фотография / Костадин Кръстев-Коко
Стайлинг / Августина Маркова-Тути
Грим / Елиза Попова
Коса / Цецо Иванов
Рокли / ELENA ZLATEVA ®Atelierà
Премиерният сериал на БНТ „Те, вълните“ умело преплита жанровете в широката палитра от романтиката до мистерията и трилъра. Както вече се знае, идеята за фамилната сага е на Теодора Духовникова и Койна Русева, врели и кипели на сцената и екрана, работили с най-добрите в киното и в театъра. Но освен че са креативни продуценти, влизат и в две от главните роли. И понеже – още докато замислят темите в бъдещия проект, са категорични, че в него ще доминират интересни женски персонажи, Мария Каварджикова и Радина Кърджилова са в другите два водещи образа. Сценаристи на завръзките и развръзките, на хипотезите и неочакваните обрати в този малък космос от красиви и неуправляеми представителки на нежно-силния пол са Рене Карабаш – една от любимите поетеси на Теодора Духовникова, Неда Морфова, Петър Крумов и Димитър Христов-Кевин.
Всичко започва в деня на юбилея, за който София събира трите си дъщери – успешната писателка Вяра, отдадената майка Надя и изгубената душа Люба. Празникът е разтърсен от драматичен инцидент – Стефан, съпругът на Надя, изчезва безследно. В ожесточените диалози между четирите изскачат дълбоко погребани тайни, изправящи ги срещу миналото. „Те, вълните“ е за премълчаните истини, за онези откровения, за които никога не ни достига смелост и се превръщат в травма, вместо да се освободим от бремето им. История за последствията от предателството към сърцето.
И въпреки че „Те, вълните“ започва като криминале и до края на шестия епизод ще виси въпросът какво се случва със Стефан, не полицейското разследване е във фокуса на събитията – те са провокирани от скъсаните изконни чувства. Четирите се опитват да продължат заедно, но дали кармата не се предава през поколения, дали може да бъде променена?
Ето какво още разказа пред D!VA Теодора Духовникова за продукцията и за себе си.
Откъде тръгна цялата история, Теодора? Мисля, че идва момент, в който човек се осмелява да направи нещо по-голямо и съществено в живота. Да излезе от зоната си на комфорт, да разшири границите, дори да рискува, но да премине в нов етап на кариерата си. Вече ме задушаваше да бъда просто актриса, която чака да бъде поканена за роля.
Аз, слава Богу, имам хубав път – труден, мъчителен понякога, но щастлив, успешен. Въпреки това започнах да усещам, че имам нужда от нещо, което да ме изкара от обувките, да ме разтресе.
За хубаво да ме разтресе. И с Койна решихме, че времето ни може би е дошло. И ето – играем в сериала и сме негови креативни продуценти. Извървяхме целия път от идеята до търсенето на подходящия екип, който да застане до нас – кандидатстване в телевизии, убеждаване на комисии, на спонсори, че няма да хвърлят пари на вятъра, ако инвестират. Беше много, много трудно. Но и вдъхновяващо. Хубавото е, че ако сериалът не се получи, можем да се сърдим единствено на себе си. А не да обвиняваме световния ред, държавата и тежкото положение на нещата у нас… Мисля обаче, че се получи. Особено като за първи път. В следващите ще сме много по-добри. Защото всичко е движение и учене.
Кога се убедихте, че Рене Карабаш и Неда Морфова са от Вашата женска кръвна група? Винаги са ми били интересни хората и процесите. Винаги. С голямо любопитство следя кой кой е в гилдията, какво му се случва, накъде върви. И когато с Койна се замислихме към кого да се обърнем, като че ли вече знаех. Защото най-добрият екип всъщност е най-подходящият за съответната история. За друг филм може би бихме помолили други хора да се включат. Но за „Те, вълните“ бяхме сигурни в едно – ще се обадим първо на Рене Карабаш. Безкрайно харесвам поезията и прозата ѝ. Мисля, че тя познава и рисува женския свят по вълнуващ и нелигав начин. А за мен това е изключително важно. Затова искахме именно Рене Карабаш да създаде вселената на „Те, вълните“. А за Неда Морфова … Там е много специално. Там си казахме: или Неда ще е режисьор, или никой друг. Даже направо решихме, че ако тя откаже, няма да снимаме изобщо. Неда е изключителен талант. Има много добър вкус за кино. Много можене тече по вените ѝ. Само мога да благодаря, че каза „да“, че се съгласи да направи своя дебют с нас. Тя е душата, сърцето, солта и пиперът на този проект.
Фотография / БНТ
Неда е израснала пред очите Ви в Народния театър, но близостта е едно, а бизнесът – друго. Ха-ха-ха… Така е. Всъщност сестра ѝ – Сара Морфова, израсна пред очите ми. Когато влязох в Народния на 25, Неда Морфова вече беше бесен тийнейджър и не се навърташе толкова в театъра. Но Сара беше още малка и цялата ни гримьорна с майка ѝ Рени Врангова беше в лепенки, шоколад, чипс, играчки… Беше доста весело, бяхме хубава трупа, по коридорите постоянно имаше смях и много деца тичаха по тях, докато ние играехме на сцената. Моите дъщери – Ема и Бояна, също тичаха по тези коридори. А Неда започна да идва по-често в нашата гримьорна, когато роди сина си Филип. Най-сладкото бебе, което бях виждала на живо. Не можех да спра да го целувам, да го гушкам. И през ум не ми е минавало тогава, че години по-късно Неда ще стои зад камерата и ще ме режисира. Както го е правил преди това баща ѝ в театъра. Между друго те имат много общо като режисьори – могат от нищо да създадат цял чувствен свят. И да накарат и актьорите, и публиката да му вярват.
Имаше ли инфарктни моменти на снимачната площадка? От вълнение и нерви двете с Койна стартирахме абсолютно болни. На антибиотици, както си му е редът. Аз дори и след операция. Снимките бяха много тежки. Особено нощните. С Радето Кърджилова с часове сме стояли по тъмно в морето, беше ледено. После ни стопляха със спасителни одеяла. Имам ужас от вода, когато е по-дълбоко. Но операторът ни Орлин Руевски, абсолютен бог в работата си, ме заведе на шестметрова скала и ми каза да скоча, а той се приготви да снима под повърхността с водолазен костюм. Тресеше ме неописуем ужас. Но толкова не исках да разочаровам Орлин, толкова бях щастлива, че точно той ме снима… че скочих. Когато после разказвах на мъжа ми, той не можеше да повярва. Толкова години неуспешни опити да преодолея страха си от водата… И накрая да го преодолея не заради него, а заради Орлин Руевски.
Докато снимахте, имаше ли мъжко-женски дебати по основните теми, за реплики и за гледни точки, за войната между половете? Много хубаво работехме заедно. Мъжете в „Те, вълните“ ни уважават като актриси и ние също безкрайно ги харесваме. Разбира се, по време на снимките имаше малко повече емоции на терен, повече сълзи, повече от всичко… Екипът ни е доста женски, но с мъжете си бяхме гръб и опора през цялото време. Все пак сме професионалисти и знаем за какво сме се събрали там.
Що за птица е Вашата героиня? И Мариам във „Войната на буквите“, и Мия Язова в „Дяволското гърло“, и д-р Дамянова в „Откраднат живот“ бяха върли феминистки. Така ли? Не се бях замисляла. Тези героини са мнооого различни една от друга. Подходих към тях и ги изиграх по коренно различен начин. Мариам е кучка. Използва своята женственост като единствено оръжие. Мия от „Дяволското гърло“ – тъкмо обратното. Натикала е женствеността си някъде в ъгъла, изобщо не я интересува как изглежда и дори това, че е жена, повече ѝ пречи. А Надя в „Те, вълните“ е образ, какъвто ми се случва за първи път и ми беше много интересно. Тя не е кучка, не е фаталната, не е силната жена. Тя е крехко създание, мила и възпитана, отдадена на мъжа и децата си, жена, която дори не знае къде се плаща токът. Тотално различна от всички в досегашната ми кариера.
