В разгара на глобалната пандемия 30-минутният „Човешкият глас“ се превърна в най-голямата премиера на късометражен филм в историята на испанското кино
Няколко секунди са необходими на британската актриса Тилда Суинтън да отговори положително на имейла, с който испанският режисьор Педро Алмодовар й предлага да работят заедно. Тя лети за Мадрид след падането на първата пълна карантина в Испания заради коронавирус пандемията. Снимките започват на 16 юли и продължават десет дни. Агустин Алмодовар, брат на режисьора и продуцент на неговата компания ElDeseo, публикува снимка в Инстаграм от първия снимачен ден. На нея Педро е с черна хирургическа маска, а Тилда е избрала предпазен прозрачен шлем.
Резултата от своето сътрудничество – 30-минутния филм „Човешкият глас“, те представиха на кинофестивала във Венеция през септември. Там Тилда получи и почетната награда „Златен Лъв“ за цялостно творчество. Същата, която миналата година взе и Алмодовар.
„Всички познаваме неговото кино, цветовете, жените. И изведнъж преминавам през магическото огледало, озовавам се в света на Педро Алмодовар и той стои ей там, срещу мен“, споделя Тилда Суинтън във Венеция. От своя страна снимките на филма Алмодовар определя като „прекрасно, благословено изживяване. Вероятно най-вече заради Тилда, която беше нашата фея“.
„Човешкият глас“ е свободна адаптация на едноименната пиеса на Жан Кокто от 1930 г., в която героинята е изоставена от любовника си. Френският писател и драматург я пише за една от най-близките си приятелки – Едит Пиаф, но тя самата не се осмелява да я постави на сцена. За сметка на това пиесата на Кокто е вдъхновявала много режисьори за екранизирането й, включително и с легендарни актриси. Роберто Роселини работи с Ана Маняни, Тед Кочеф с Ингрид Бергман. Преди шест години ролята изпълнява и София Лорен във филм, режисиран от сина й Едоардо Понти.
Всъщност самият Алмодовар признава, че е обсебен от историята от над трийсет години. Той дори вече я е включвал в предишни свои филми: „Законът на желанието“ (1987), „Жени на ръба на нервна криза“ (1988), „Цветът на моята тайна“ (1995). Алмодовар казва, че силно го интересува “изоставената жена, озовала се на ръба на пропастта”, защото тя представлява много динамичен персонаж с атрактивна история зад себе си. Сега в „Човешкият глас“ Тилда чака бившия си любим да дойде да прибере куфарите си в компанията на своето куче. Според режисьора хората лесно разбират героинята, защото „за радост почти всички сме преминавали през подобно изживяване”. Суинтън коментира, че за Алмодовар е било много важно не само да направи нейната роля актуална, но и да открие някакво „спасение“ за нея. Алмодовар, според когото трийсет минути са достатъчни, за да разкажеш една история, представя сборен образ на своя любим свят чрез цветовете, мебелите, препратките, жестовете. Тилда облича четири модела от пролетно-лятната колекция за 2020-а на модна къща Balenciaga.
За Алмодовар филмът е „сбъднат каприз“, в който дава максимална воля на желанието си за свобода. Свобода от правилата на пазара, защото късометражният филм (някои медии в Испания предпочитат термина „среднометражен“) е по-скоро експеримент. Също и свобода, защото за първи път испанският режисьор снима на английски с англоезична актриса. „Не че аз говоря добре английски, но Тилда всичко ми разбираше“, споделя той. Казва, че също така се чувства свободен да интерпретира оригиналния текст, както и да използва препратки и похвати от свои предишни филми. И все пак „Човешкият глас“ се превърна в най-голямата премиера на късометражен филм в историята на испанското кино. Заради по-кратката продължителност цената на билета беше понижена до четири евро. При това премиерата се случи в разгара на втората вълна от коронавирусната пандемия и само няколко дни преди обявяването на второто извънредно положение в Испания. В момент, когато големите холивудски студиа отлагат премиерите на новите си филми, лансирането на „Човешкият глас“ за Алмодовар е бунт, „ценеласочен акт на съпротива. Заради пандемията хората свикнаха още повече да гледат кино в домовете си, но трябва да продължим да снимаме, да творим за кинозалите, дори те да преминават през жестока криза“.
Тилда Суинтън и Педро Алмодовар не престават да изразяват взаимното си възхищение. За новото си „момиче“ режисьорът казва, че близостта и разбирателството им са сравними с тези, които отдавна има с голямата си приятелка и довереница Пенелопе Крус. Всъщност той вече работи по следващия си пълнометражен филм, в който отново се връща към женския свят и майчинството. Главната роля пак е за Пенелопе Крус. Алмодовар обаче вече търси и творба, която да адаптира специално за новата си муза Тилда Суинтън.
