Колко време ти отнема да се адаптираш в непозната страна? А за колко време можеш да я опознаеш?
След 3 години на път ни отнема максимум 2-3 дни, докато се адаптираме и намерим всичко нужно за едно нормално ежедневие. Двамата сме страхотен тим и вече не е нужно да разпределяме задачите, пристигайки на ново място, защото ги познаваме прекалено добре. След толкова много смени на държави, климати, култури, часови зони човек изгражда определена рутина, която помага да се адаптираш бързо. Сменили сме стотици стаи, хотели, къщи за гости – в над 95% от случаите се чувстваме веднага у дома си. Повярвайте ми – човешкото съзнание е толкова гъвкаво, че може да се адаптира към всичко! Знаем, че има теории, които казват, че всеки един от нас трябва да прави в ежедневието си по нещо ново, като да си мие зъбите с лявата ръка, а не както винаги с дясната, да избира различни улици до работното си място само и само за да поддържа мозъка си млад (защото ако живееш само на рутинни действия, остаряваш много по-бързо). Надявам се с нашия начин на живот да останем млади за много дълго време, защото няма и един ден, който да е като предишния… Всички проблеми, идващи със смяната на локацията, не ни позволяват да станем „мързеливи“, защото мозъците ни търсят постоянното решение на нови за нас неща.
Колко страни си посетила и в колко си живяла за по-дълго?
Не броим посетените държави, защото е доста безсмислено – познавам хора, които имат в списъка си държави, на които са се прекачвали на летището… Ние пътуваме бавно, запознаваме се с много хора, работим с най-различни агенции, туристически бордове, хотели, ресторанти в различните държави. Това ни позволява да се гмурнем в културата и проблемите на една страна. Не сме туристи, които си набелязват 5 неща за посещение. Даже подобни атракции стават все по-малко интересни за нас, тъй като често покрай тях няма емоции, а само голям стрес. Пътуването е емоция, а емоциите не се броят на пръстите на ръката. Пътуването е среща с нови хора и тяхната култура – и това няма как да се преброи. Откакто пътуваме, сме забелязали, че само „туристите“, а не истинските пътешественици броят страните, сякаш има някакво значение броят им. Пътешествениците пътуват заради самото пътуване. Заради самия процес, а не за да прибавят още една държава в списъка си. Затова съветвам и последователите на блога ни да не препускат от една държава в друга, докато пътуват, а да отделят повече време за една култура… от това ще останат много повече спомени. В момента са модерни книги от сорта „да обиколим света и 25 държави за 51 дни“ – за мен това е лудост, както и загуба на време и финанси. Останете 2 месеца в 2 държави и вижте колко добре ще ви подейства всичко! Защото съзнанието не пътува толкова бързо, колкото тялото… Дайте шанс на съзнанието да осъзнае и да се наслади истински на това, което виждат очите ви!
Как се издържаш, какво работиш, докато пътуваш?
Както вече споменах, работим онлайн с най-различни проекти в сферата на дигиталния маркетинг и ecommerce. Блогът е част от тези проекти и макар в България все още тази професия да не е осъзната като такава, всъщност си е работа на повече от пълен работен ден. Много хора ме питат как се става блогър и това не е ли само хоби. Аз им отговарям, че блогърството е като да обичаш да готвиш – докато само твоето семейство и приятели харесват и похапват твоите гозби, това е само хоби. Когато започнеш да готвиш за голяма аудитория и започнат да ти плащат за това, хобито се превръща в професия. Така е и с блогърството и социалните медии.
Плаши ли те непознатото?
Единственото, което ме плаши, е да живея в сянката на дълбоко познатото. Плаши ме рутината на стандартното ежедневие. Плаши ми, ако нямам достъп до интересни хора с различни съдби. Плаши ме това отново да не искам да е понеделник (в момента няма никакво значение кой ден на седмицата е, винаги работим, но с удоволствие). Плаши ме тов ежедневието ми да не ми предоставя предизвикателства. Рутината е важна, за да не се загуби човек по пътя, но изцяло рутинният живот убива съществото на хората и заравя тяхната креативност в най-скритото чекмедже на гардероба. Без живот, съпроводен от креативност, човек остарява психически много по-бързо. Интересното и изпълнено с предизвикателства ежедневие поддържа съзнанието, духа и тялото ни млади.
Къде се живее най хубаво? Не като стандарт, а като усещане за щастие.
Човек носи щастието или нещастието си навсякъде със себе си. Ако си нещастен в София, ще си нещастен и на Карибите.
За колко време можеш да събереш багажа си? Кои са нещата, без които не можеш?
В момента събираме багажа за 10-15 минути. Не мога без интернет, паспорт и кредитната ми карта.
Намирам те във Виетнам, коя е следващата ти спирка?
При нас всичко е изненада, която споделяме в нашите медии с последователите. От суеверие или не – не споделяме предварително следващата ни крачка.
Къде се виждаш след 20 години?
Пожелавам си единствено здраве и да успея да поддържам желанието си за ползотворен живот. Надявам се дотогава да съм осъществила успешно много от проектите, които ми се въртят в момента в главата, и да съм стигнала до нивото, в което да помагам на различни хора да се осмелят да живеят живота, за който мечтаят. Пожелавам си животът ми да продължи да бъде интересен, да намеря мястото, където най-много ще почувствам свободата и сигурността едновременно. Пожелавам си където и да съм, да е вечно лято, да съм близо до океана, заобиколена от всичките ми кучета, и да успявам да предавам от знанието и опита на хора, които искат подобен начин на живот.
Пътеписите и историите на Цвете и Петер, както и ценни съвети за пътуване може да намерите в блога и социалните медии:
https://www.facebook.com/lillagreen.at
https://www.instagram.com/lillagreen
https://www.youtube.com/lillagreen
