Д-р Цветеслава Гълъбова е утвърден психиатър със значителен клиничен и административен опит. Директор е на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”, магистър по реторика, член на СБЖ, майка на две дъщери и баба на двама внуци
За диагнозата на обществената психика…
Тревожността е на много високо ниво, а това обуславя разгръщането на „букет“ от тревожни разстройства – фобии, панически кризи, депресии, хипохондрии, натрапливости, а също така и зависимости – алкохол, наркотици, хазарт, екрани.
За начините да си върнем изгубеното доверие…
Системна работа от всички, търпение и постоянство. И най-важното – да се предлагат на нашето внимание само и единствено качествени хора с много висок интегритет. Доверието си отива на кон, а идва пеша.
За границите на нормалността…
Широки са, но не безкрайни. Когато едно поведение вече не е социално приемливо, незаконно или застрашава някого, следва да го маркираме като ненормално, което не означава, че е болест.
За доминиращата обществена енергия…
Според мен има негативен оттенък с доминация на обезверяване, загуба на интерес и на моменти отчаяние. Избухванията са малки по резултата, който пораждат, и не водят до промяна на нежеланото статукво.
За една дума повече или по-малко…
Да не забравяме, че думите са облекло на мисълта. Нека мислите ни се развейват голи из пространството.
За умишлените заблуди…
Защитен механизъм на нашата психика да ни предпазва от неприятните, непоносимите истини, които при изправянето си срещу тях може да ни доведат до тежки интрапсихични конфликти. Т.е. те ни пазят. Но все пак е добре да не живеем цял живот добре опазени и в нашия си балон.
За бума от лайф коучинг…
Залъгалка за наивници. За много хора е по-лесно да се доверят някому да ги направлява, защото при неуспех прехвърлят вината върху коуча. Така всъщност се минимизира личната отговорност за неуспеха.
За интуицията и информацията…
Едното е биологично детерминирано, а второто го получаваме с едно натискане на бутона. Информираност и знание са различни неща – първото се получава пасивно, а второто се добива активно. И когато второто действа синергично с интуицията, резултатът е отличен.
За повърхността като израз на дълбочината…
Не всяка гладка и красива повърхност крие магична и въздействаща дълбочина и не всяка бурна и шумна повърхност е маркер за опасна дълбочина. Здравословно е да не бързаме със свръхасоциативно мислене, а да анализираме и да пробваме умерено.
За най-често срещаните родителски грешки…
Винаги плод на добри намерения, те са резултат от загубата на баланс и неразбирането, че да възпитаваш в дисциплина, ред и отговорност, с нужните ограничения и налагане на рамки не означава, че не обичаш детето си.
За паметта – най-важния фактор за силата на един народ…
Пазенето на националната памет е задължение на всяко поколение, което трябва да я предава на следващото без изкривяване, почтено и добронамерено. За отделния човек е много важно да знае и да пази родовата си памет – това са неговите корени, а предаването на деца и внуци ще им даде криле.
За количествените натрупвания…
Винаги водят до качествени изменения. Е, невинаги те са с добро качество – и в личен, и в обществен план, но физичният закон е неумолим. Затова трябва много да внимаваме какво си пожелаваме да направим като количествени натрупвания.
За това има ли лидерска криза…
И в световен, и в европейски, и в български план отговорът е ДА! И трите ъгъла на реторичния триъгълник – етос, патос и логос, са изключително проблемни в днешно време. С лекота наричаме лидери хора, които просто са поставени, инсталирани или случайно попаднали на високи позиции.
За тържеството на материята…
Голяма част от днешните ни проблеми се дължат на това, че индивидуализмът и хедонизмът са издигнати в култ. Хората живеят с апокалиптично чувство за края на света и бързат да се насладят на всичко материално. Затова и връзките ни са бързи и приключват като малотраен колбас.
За начините да се оплачем…
Начинът е един, но е важно кому се оплакваме. Когато сме избрали правилния човек, който ни обича, разбира ни и ни подкрепя, ще ни олекне след оплакването. А може просто да посетим психиатър или психолог и да се оплачем.
