В началото бе киното

Фотографии: National Geographic, PR

Казват, че изкуството често имитира живота. Ако обърнем поглед към седмото изкуство, то често прави доста умели и плашещи предстаказания. Апокалипсисът посредством пандемия е един от любимите начини на творците да се отърват от човечеството…

Епидемиите от опасни заболявания правят впечатление на живеещите в Европа и в САЩ само в два случая. Първо, ако има непосредствена опасност заразата да достигне западния свят, и второ – когато е на екрана. Не са малко филмите, в които страшна епидемия покосява човечеството, а главните герои са сред малкото имунизирани и трябва да намерят начин да излекуват всички останали. С на пръв поглед еднообразна основа, сред този тип истории всъщност се срещат какви ли не опасности – от вируси убийци през такива, които отнемат сетивата, до вируси, предизвикващи неконтролируем гняв. Общото е, че винаги се стига до хаос. Сега, когато светът е вторачил разтревожен поглед в бъдещето и онова, което ще се случи с коронавируса занапред, можем само да си пожелаем бързо решаване на проблема, да стискаме палци и да гледаме епидемиите, но само на домашния или на киноекрана.

Тематично за вас този месец сме подбрали няколко филма, в които човечеството е изправено пред масова зараза.

Гореща зона (2019)

Едно от последните телевизионни заглавия, които излязоха в края на миналата година и в които пандемия дебне зад ъгъла. Любопитното тук е, че за разлика от повечето продукции в този жанр „Гореща зона“ е базирана на реални факти. През 1989 г. в научна база до Вашингтон, окръг Колумбия, за първи път е документирана поява на ебола на американска земя. Откритието и последващото овладяване на смъртоносния филовирус, чиито нива на смъртност достигат до 90% по това време, са заслуга на група смели учени и войници, водени от подполковник Нанси Джакс. Минисериалът на National Geographic „Гореща зона“ от шест серии е вдъхновен от действителни събития, описани подробно в едноименния бестселър на Ричард Престън и разказва за глобална криза, която не се е състояла. „Гореща зона“ започва с ужасяваща ретроспекция от 1980 г., където нищо неподозиращ лекар в Кения преглежда пациент със симптоми, на каквито не се е натъквал преди. Действието се прехвърля в 1989 г., когато колония примати се разболява в изследователски център във Вирджиния, само на 30 км от американската столица. Проби от тъканите им са изпратени на Нанси Джакс, подполковник в USAMRIID, основна база на американската армия за проучвания за защита и противодействие срещу биологични войни.  Инстинктите на Джакс, както и нейният опит ѝ подсказват, че това е нещо много по-сериозно от обикновен вирус. Въпреки скептицизма на колегите си и с подкрепата на съпруга си и на ментора си тя се амбицира да открие истината. Драматичен и напрегнат научен трилър със смела и решителна героиня в центъра на събитията, „Гореща зона“ борави с истинска наука и човешка драма, разказва история, актуална и днес.

Заразяване (2011)

„Заразяване“ е филм от 2011-а и има доста големи сходства със сегашната реалност. След пътуване в Хонконг жена се прибира в дома си болна и заразява сина си, след което става ясно, че в последните няколко дни е заразила поне 5-6 човека, с които е имала контакт. За месец светът е не просто в криза, а в нещо близо до апокалипсис и не знае как да се справи. Филмът, дело на Стивън Содърбърг и Скот Бърнс, не беше оценен подобаващо, някак мина под радара, но нещо ни подсказва, че 2020-а ще е неговата година. Когато Скот Бърнс отива при Содърбърг и му казва, че иска да напише сценарий, в който човечеството е в истинска пандемия, но не причинена от извънземни, зомбита или други нереалистични обекти, а от вирус, Содърбърг веднага казва „да“. Така година по-късно „Заразяване“ се случва. До този момент от филмите, свързани с пандемии, този е може би един от най-коректните от научна гледна точка. „Заразяване“ се опитва научно да обясни и да покаже как един вирус тръгва и започва да заразява хората, без те да подозират. В него са засегнати няколко гледни точки – на властите, на докторите, на болните, на онези, които търсят ваксина, на обикновения човек и на злодея, който се възползва от ситуацията и всява страх, паника и фалшиви новини в интернет.

Зараза (1995)

„Зараза“ се появява много преди скъпите технологии и специалните ефекти. Годината е 1995-а. За сметка на това е дело на режисьор с афинитет към апокалипсиса и лично отношение към този тип кино – Волфганг Петерсън. „Зараза“ е доста остарял и това си личи. Не само като картинка, но и като драматургични решения. Но ако не държите толкова на тези неща, определено ще ви допадне. Историята разказа за вирус с името мотаба, който страшно много напомня на ебола. Вирусът тръгва от маймуни и е открит и спрян още през 60-те години. Близо 30 години по-късно се заразява човек в Заир и докато човечеството се усети, хората в целия свят вече се разболяват и умират от него. Група доктори и епидемиолози се опитват да се преборят с нарастващата заплаха и с тоталния крах и апокалипсис. Филмът, подобно на „Заразяване“, има чудесен актьорски състав – Дъстин Хофман, Морган Фрийман, Рене Русо, Доланд Съдърланд и Кевин Спейси. За съжаление, част от научните обяснения днес звучат абсурдно и наивно, както и решението за спирането на заразата и финалът.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Един инспектор и една английска мистерия

Добрата криминална мистерия е балансиран коктейл от няколко важни съставки – харизматичен...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.