Между Лондон и София
Актрисата казва, че животът в Лондон и в София вече не се различава, но българската ѝ енергия много пъти е решаваща на британска територия.
„Динамиката в София дори е по-активна. За ден отмяташ повече ангажименти, отколкото в огромния Лондон, където, докато преодоляваш разстоянията, се чудиш как да не закъснееш и тичаш постоянно. От 15 години съм в Лондон, но сред приятелите ми почти няма англичани и това е достатъчно красноречиво.“ Валентина потвърждава мита за хладната учтивост на англичаните и за повърхностното им общуване. „Покрай учителите на дъщеря ми, покрай родителите на другите деца се убедих, че това им е в културата – просто не се задълбават. Да те запитат „Как си?“, за тях е като „Добър ден“. Въобще не се интересуват как си наистина. На този фон си даваш сметка, че българите, балканците сме много по-топли. В същото време в Англия и в Америка вече е модерна така наречената ментална помощ.Майка и дъщеря – Весела Тотева и Валентина Каролева
Номерът на китайката
В Лондон Валентина се снима в китайския късометражен филм „Боб иска да убие“, чиято идея е интересна, много азиатска. „Те са доста по-крайни от нас. Действието се развива в бъдещето, когато разводите вече не са разрешени и убийството е единствената възможност да се разделиш с някого. Когато коментирах с режисьорката, че всичко това звучи шокиращо за нас, европейците, тя ми обясни, че смъртта в тяхната култура не се смята за окончателен край. Затова и толкова леко приемат темата за финала на живота.“
Интригата в сюжета се развива бързо. Двойката – Валентина играе съпруга, след няколко години брак изпднала в остър конфликт. Всеки започва да се пита дали не е време да види сметката на другия, но нещо в душите им се преобръща и пожелават да се борят за любовта си. Точно тогава жената е застреляна случайно на улицата от съпруга в друга двойка, стигнала до кръвожадната развръзка.
Тялото ѝ отказва балета, но я подкрепя в актьорството
„Тялото ми каза: „Не, не мога повече!“ Чак на 25 разбрах, че тазовите ми кости по рождение са леко обърнати навътре и пръстите ми не са в правилната за всяка балерина посока. В академията в Лондон имахме часове по мюзикъл, а след тях масажи и физиотерапия. Тогава ме предупредиха, че може да се стигне до операция. Така че танците нямаше как да бъдат моята кариера. Цялата ми физика сякаш се стремеше към актьорството“, връща лентата Валентина. Александър я харесва във всичките ѝ роли, вълнува се от превъплъщенията ѝ, признава, че в най-силните буквално не разпознава съпругата си. Весела Тотева също бе щастлива с дарбата на дъщеря си. „Мама идваше на терен, докато снимахме „Доза щастие“, разпитвах я за забравени неща, за да извадим максимална автентичност от образа ѝ. Когато изгледа готовия филм, каза: „Абсолютно не очаквах да си толкова убедителна. Да, това си ти. Трябва да бъдеш актриса.“ Ако имах някакви опасения, в онзи момент отпаднаха.“
Вярата спасява семейството
Валентина излъчва светлина и сила. Питам я как се оцелява след две трагедии в семейството – майка ѝ умира само на 46, а свекър ѝ, известният икономически експерт и политик Владимир Каролев, си отива на 60 заради тежки травми след убийствен полет в планината.
„Вярата ни спаси. Тя ни спасява. Абсолютно се доверяваме на Господ. Знаем, че те са някъде там, където ще се срещнем някой ден“, споделя актрисата. Често си мисли какво би казала, как би реагирала майка ѝ.
„Може би това е помощта ѝ – толкова добре се познавахме, бяхме толкова близки, че дори сега, когато физически я няма, знам как тя би се отнесла към едно или друго мое действие. Как ще ме посъветва, как ще ме нахока, ако не е доволна. Осъзнавам, че исках да изиграя майка ми, защото тя, след като се излекува, винаги говореше отворено и без свян за това, което ѝ се случваше, а и на нас покрай нея. Няма да забравя как я гледаха хората, когато за първи път сподели историята си по Нова телевизия. За тях всичко беше толкова драматично, а за нас с мама беше нещо, с което се преборихме и вече бяхме добре. Затова веднага приех предложението на Яна да направим филм и да бъда Весела в „Доза щастие“.
