Той превръща жените в богини. Валентино Гаравани – последният от титаните на XX век, който дефинира образа на модерната аристокрация, почина на 93-годишна възраст в своя дом в Рим. Отиде си така, както и живя – обграден от тишина, красота и ненадминат разкош. С него се затваря и последната страница от златната ера на висшата мода. По този повод разглеждаме 25 ключови момента от неговата кариера.
Фотография / Getty Images, NY Times, Associated Press, Fairchild Archive
Много често ние, журналистите, използваме израза „краят на една ера“, когато си отиде някое значимо име от света на модата и изкуството. Съгласна съм, че често звучи преувеличено, дори изтъркано. Този път обаче клишето е болезнено вярно. С Валентино официално се затваря най-пищният том от историята на модата. Като последния от златното поколение моделиери той оставя наследство, което не се измерва в рокли, а в цяла естетическа философия. В продължение на десетилетия култивира красотата – от подиума до червения килим, от музеите до въображението на всяко момиче, което някога е мечтало за онази червена рокля. Защото за Валентино модата никога не е била само в дрехите. А в начина, по който вибрациите на една жена се променят, когато облече точната дреха.
Наричан Последния император в едноименния документален филм от 2008 г. и Шейха на шика от легендарния редактор Джон Феърчайлд, Гаравани основава своята империя през 1959 г. През следващия половин век той не само облича световния елит, но и става негов равен – със своите имения, пътуващ „двор“ от съмишленици и любимия му червен нюанс. „В Италия имаме папа, но имаме и Валентино“, казва Уолтър Велтрони, по това време кмет на Рим.
С характерния си загар в нюанс махагон, перфектно оформена коса и неизменната свита от хора и мопсове Валентино е олицетворение на дизайнера звезда, който помага на италианския стил да покори света. Той никога не е бил дизайнера мъченик, а по-скоро дисциплиниран бонвиван.
В този процес той и неговият бизнес партньор и най-близък спътник Джанкарло Джамети извоюват място за италианската мода в свещените зали на парижкия haute couture, проправяйки път за марки като Armani и Versace. Валентино постигна и нещо рядко срещано – елегантен преход далеч от подиума, без да загубва величието си. „Някои хора работят толкова здраво, че са „измъчени“ – споделя той в биографията си за Taschen. – Аз не съм измъчен. Съжалявам. Не страдам. Искам да съм щастлив, когато създавам рокля.“
Ще го запомним и с това, че не го интересува налагането на мимолетни трендове или улавянето на духа на времето. „Не мисля какво правят другите. Не искам да бъда революционер. За мен е важно хората да разпознават почерка ми. Искам просто да правя жените красиви“, казваше маестрото. А за авангарда имаше ясно мнение: „Лудостта е забавна за 5 минути, после минава. Хората винаги се завръщат към елегантността.“
25-те стълба на вечния стил на Валентино
- Ранният перфекционизъм: Още като дете в родната си Вогера той настоявал да има собствени прибори и съдове за хранене. Като тийнейджър искал пуловерите му да бъдат изработвани по поръчка, за да може да определя цветовете и моделите, и сменял копчетата на готовите сака – първия знак за окото на бъдещия моделиер.
2. Джанкарло Джамети: Неговият партньор, който в продължение на 50 години е „мозъкът“ зад блясъка. Тяхната връзка е най-великият съюз в историята на модата.
3. Елизабет Тейлър в „Спартак“ (1960): Първата му голяма муза. Масленожълтата рокля с антични драперии и пера, която тя носи на премиерата, го изстрелва в орбитата на звездите.
4. Бялата колекция (1968): Валентино използва един-единствен цвят и това предизвиква сензация в модния свят и му спечелва благоразположението на влиятелната редакторка Даяна Врийланд.
5. Джаки Кенеди и сватбата с Онасис (1968): Тя избира къса рокля с дантела в цвят слонова кост от неговата „Бяла колекция“, което го приобщава към световния елит.Моделът е къс над коляното, но с дълъг буфан ръкав и става най-копираният в света. Валентино облича Джаки в продължение на почти три десетилетия за най-значимите ѝ събития.
6. Първият парфюм (1978): Наречен просто Valentino, той е началото на лайфстайл империя, която по-късно включва всичко – от чанти до чадъри. Според Джанкарло Джамети в разцвета си марката е имала около 42 лиценза.
7. Костюмът за Фара Диба (1979): Костюмът с яка от самур, който императрицата на Иран носи, бягайки от страната.
8. Принцеса Даяна: Тя е негова близка приятелка и често избира неговите костюми за официални визити, намирайки в тях перфектния баланс между протокол и нежност.
9. Rosso Valentino: Вдъхновено от операта „Кармен“ в Барселона, червеното е неговият лек срещу тъгата. Специфичният микс от маджента, жълто и черно е запазена марка, разпознавана от всяка жена. „Червеното винаги изпъква сред множеството и омагьосва със своята тържественост. В него има живот, страст, любов и смърт“, казва той.
Фотография / Vince Bucci/Getty Images
10. Емблематичните панделки: Често огромни, поставени на гърба или на талията, те са неговият визуален автограф за романтика.
11. Логото V: Създадено през 60-те, то се превръща в глобален символ на лукса, интегрирано в аксесоари, катарами и десени.
12. Плисетата: Валентино превръща плисето в скулптура, придавайки на жените лекотата на ефирни създания.
13. Дантелата: За него тя е втора кожа. Казва, че нищо не подчертава женствеността така, както фината дантела.
14. Дженифър Лопес (Сватба 2001): Роклята ѝ за венчавката с Крис Джъд затвърди статута му на „краля на сватбите на богатите и известните“.
15. Джулия Робъртс („Оскар“ 2001): Черно-бялата винтидж рокля с наистина уникална линия, с която тя получава „Оскар“, променя историята, налагайки винтидж модата като висш престиж.
16. Гуинет Полтроу („Оскар“ 2005): Нежната муселинена рокля в цвят праскова остава една от най-цитираните визии в историята на модата.
17. Кейт Бланшет („Оскар“ 2005): Жълтата рокля с контрастен бордо колан – смел избор, който само дизайнер с неговото око за цветовете може да балансира.
18. 45-годишнината в Рим (2007): Тридневни тържества в Колизеума. Това е може би най-екстравагантното модно събитие в историята, струващо 10 милиона долара. Грандиозно сбогуване, каквото само един Император заслужава.
19. Документалният филм Valentino: The Last Emperor (2008): Задължителен за гледане. Той ни позволява да надникнем в неговия свят на кучета, частни самолети и безмилостен перфекционизъм.
20. Мопсовете: Неговата вярна свита от 6 кучета, които пътуват навсякъде с него – те бяха малките господари на неговата империя.
21. Последното дефиле (2008): В музея „Роден“ в Париж, където всички модели излизат в червено. „Направих достатъчно“, казва той и се оттегля с вдигната глава.
22. Ан Хатауей (2012): Дори след пенсионирането си той създава лично сватбената ѝ рокля.
23. Принцеса Мадлен от Швеция: Още една кралска сватба, облечена в дантела от Valentino.
24. Château de Wideville: Неговият замък край Париж – храмът на Art de Vivre, където всеки детайл е подреден по негов вкус.
25. La Traviata (2016): Дори след официалното си оттегляне, Валентино не спира да диктува стандартите за красота. Той лично проектира четирите основни рокли за Виолета в операта на Верди.
След пенсионирането си през 2008 г. Валентино Гаравани предава творческата щафета първо на Алесандра Факинети, а впоследствие на Пиерпаоло Пичоли и Мария Грация Киури, като днес марката – след напускането на Пичоли през 2024 г. и идването на Алесандро Микеле, продължава да се развива с мажоритарен собственик катарския фонд Mayhoola в стратегическо партньорство с Kering.
