Щастлива мъка и тревожна радост са състоянията на духа, които определят личността на актрисата режисьор. Представяме я в компанията на сестра ѝ Карла Бруни, третата мадам Саркози

млади лъвове
Фотография / Pascal Le Segretain/Getty Images
Валерия Бруни Тедески – изтънчено меланхолична, сексапилно нежна, саморазрушително атрактивна. Излъчва всичко друго, но не и dolce vita или joie de vivre – нито италианският сладък живот, нито френската радост от живеенето са изписани върху лицето ѝ. „От дете най-често изпитвам щастлива мъка или радост, изпълнена с тревога“, споделя пред Rai2 актрисата режисьор. На Киномания в София пък призна: „Плача лесно. Сълзите винаги са готови да потекат от очите ми“.
Участва в над 70 филма, режисьорските ѝ проекти се радват на сериозен успех сред критиците, въпреки че не са нито комерсиални, нито конвенционални. Има четири награди „Давид на Донатело“, възпитаник е на самия Патрис Шеро, в чийто филм „Хотел „Франция“ дебютира в киното.
Във всеки следващ образ е много различна, но вгражда и от себе си. В „Човешкият капитал“ на Паоло Вирзи е богата съпруга и майка, мечтаеща за театър. Живее в среда, която периодично се сгромолясва морално и финансово – родителите се мятат в мрежи от лъжи, децата изглеждат хрисими, но са объркани не по-малко от възрастните. В „Лудетини“, отново на Паоло Вирзи, е русокосата застаряваща хубавица Беатриче, обитаваща старинната вила Бионди в Тоскана – либерална психиатрична клиника. Валерия е изключителна като високомерната претенциозната аристократка, която твърди, че е спала с Бил Клинтън. Неспиращата да говори Беатриче подлудява и най-търпеливия терапевт. Никой не смее да ѝ направи забележка, когато демонстрира нетърпимост към пациентите бедняци – вила Бионди е дарение от нейната фамилия. Но клетницата също стига до просешка тояга, измамена от наглия си любовник, затворена в лудницата без пукната пара, като преди това е разорила семейството си.

Фотография / Stephane Cardinale/Corbis via Getty Images
Валерия работи с Франсоа Озон в „5×2“, „Време за раздяла“ и „Лято’85“. В комедията „Латино любовник“ на Кристина Коменчини си партнира с Вирна Лизи. Снима почти автобиографичния „Замък в Италия“. Там е 43-годишната Луис, която е от най-влиятелните семейства в Северна Италия, но е изоставила екранната си кариера и свиква с живота в Париж. На разходка след посещение в крайградски манастир случайно среща привлекателния Нейтън, който работи по филмовата продукция на баща си. Нейтън веднага разпознава Луис и между двамата постепенно се заражда романтична връзка. Но всичко е поставено на изпитание, когато Луис се прибира в Пиемонт и открива, че поради липса на пари имотите на семейството ѝ са напът да бъдат отнети. В „Привързаност“ на Корин Тардийо по романа „Интимност“ от Алис Ферни, Валерия е с Пио Мармай и Вимала Понс. Тя е Сандра, неомъжена книжарка без деца, чийто живот се преобръща, когато се сближава със съседите – овдовял мъж и сина му. Във „Вечният визионер“ на Микеле Плачидо – биографична драма, посветена на световния драматург Луиджи Пирандело, Валерия е Антониета Портулано, съпругата на писателя. Той се разкъсва между задълженията си към нея и музата си Марта Абба. Антониета страда от психично заболяване и превръща всекидневието на Пирандело в ад. Докато пътува към Стокхолм, за да получи Нобеловата награда за литература, той си спомня за най-важните хора в живота си, които са вдъхновили творчеството му.

Ценителите на доброто старо психологическо кино в Италия и в Европа през последните седмици на 2025-а гледат четири нови филма с Валерия Бруни Тедески. В „Дузе“ като че ли се слива със знаменитата трагичка Елеонора Дузе, която след Първата световна война, вече на 60, решава да се върне на сцената с пиеса на младия автор Джакомо Росети Дюбоа, но спектакълът се проваля. Докато около нея се надига фашизмът, тя се бори с туберкулозата и социалните истерии, използвайки изкуството си като акт на съпротива. Бруни Тедески вае впечатляваща собствена интерпретация на вечната тема за страстта и саможертвата в нейно име. В „Нежност“ е независима и необвързана жена на 50. В „Пет секунди“, трогателен разказ за болката и отговорността, вдъхновява главния герой за екзистенциална промяна, внасяйки уязвимост и вътрешна сила като доверената и тайно влюбена приятелка. В трилъра „Непознатият“ преобръща действието.
