Не, не говорим за халюциногенните
Гъбите са странни създания. Нито растения, нито животни, те съществуват по свои собствени правила, невинаги логични. Все още недостатъчно проучени (всяка година се откриват около 2000 нови вида), гъбите не спират да ни смайват. Знаете ли например, че поглъщат UV лъчите и ги превръщат във витамин D също като хората? Че могат да създават вятър около себе си, за да разпръскват спорите си надалеч? Че някои от тях светят в тъмното? Когато казах, че са вълшебни, не се шегувах.
В западната култура гъбите се ценят основно заради кулинарните си качества. Е, в определени среди – и като портал към различни светове, така да се каже. В традиционната източна медицина обаче се използват за лечение и профилактика от хилядолетия. И макар темата за халюциногенните гъби и набиращия популярност тренд, наречен микродозинг (ежедневно приемане на минимални количества халюциногени, които да увеличат креативността и да разширят съзнанието, без да причиняват халюцинации), също да е интересна, днес ще говорим за лечебните.
През последните години западните учени и лекари преоткриват онова, което техните китайски предшественици са открили преди много, много време. Микотерапията (лечението с гъби) предизвиква все по-голям интерес – ако не като алтернатива на официалната медицина, то като съпътстваща практика, а резултатите от изследванията са повече от обещаващи.
Ефектите от лечебните (или още функционални) гъби варират от повишаване на енергията, издръжливостта и виталността през подобряване на мозъчната дейност до борба с туморите. Дори най-обикновените и популярни ядливи гъби като печурка и кладница са пълни с полезни вещества, но във функционалните те са в пъти повече.
Някои от лечебните гъби като шийтаке и юдино ухо също имат кулнарни качества; други пък нямат. Част от тях се срещат и в нашите гори, но не ви препоръчвам да ги берете, освен ако нямате задълбочени познания по темата или не сте в компанията на специалист. Други може да откриете в китайските магазини или в аптеките под формата на хранителни добавки. Изсушените и смлени гъби нямат натрапчив гъбен аромат и спокойно може да се смесват с кафе, чай и смутита. Аз лично пия кафето си сутрин с лъжичка херициум, а понякога и с чага. Чела съм, че може да се добавят и към бяла козметика, все още не съм пробвала.
Но стига общи приказки, нека ви представя най-популярните лечебни гъби. Повечето от тях под една или друга форма може да се намерят и на българския пазар.
Шийтаке (Lentinula edodes)
Шийтаке е най-популярната и най-добре изучена от функционалните гъби, не на последно място и заради нейните кулинарни качества. Ще я срещнете в японските и китайските ресторанти, прясна по пазарите, изсушена в китайските магазини. Има специфичен фин аромат и деликатен умами вкус.
Наричано още императорска гъба и гъба на живота, шийтаке от векове е била тайното оръжие на китайските императори срещу стареенето и умората. Богата е на протеини, имуностимулиращи и антибактериални съставки, полизахариди, витамини А, C, B1 и B2, магнезий, калий и калций.
Важно е да се отбележи, че това е единствената лечебна гъба, при която може да възникне алергична реакция под формата на обрив. Получава се, ако консумирате сурови или недостатъчно обработени гъби. Освен това не е желателно да приемате шийтаке, ако сте на лечение с имуносупресори.
Употреба:
Днес шийтаке е известна най-вече с противотуморните си свойства. Прилага се като профилактика и съпътстваща терапия при различни видове рак, като разрушава туморните тъкани, без да засяга здравите.
Повишава имунитета благодарение на комбинацията от микроелементи и противовъзпалителни съставки.
Действа добре при възпаления на тъканите като гингивит, а също и при бронхит, ангина и астма.
Подобрява тонуса, особено през зимата, когато няма много източници на витамини.
Майтаке (Grifola frondosa)
Майтаке също е ядлива гъба, но не расте в България, така че може да се възползвате само от лечебните ѝ свойства под формата на хранителна добавка. Благодарение на високото съдържание на антиоксиданти, бетаглюкани, витамини В и С, мед, калий и аминокиселини, гъбата е мощен имуномодулатор, а също и адаптоген – помага на организма да се справя с всякакъв вид физически и психически стрес. Тя е и единствената гъба, която може да намали окислителните процеси в организма с до 70%.
Употреба:
Помага при диабет тип 2, намалява нивата на кръвната захар и повлиява симптомите на инсулинова резистентност.
Балансира половите хормони при жените, помага при поликистозни яйчници и репродуктивни проблеми, а също облекчава симптомите на ПМС и климактериум.
Понижава кръвното налягане и нивата на холестерол.
Топи мазнините и спомага за отслабване.
Рейши (Ganoderma lucidum)
Рейши, известна като гъба на безсмъртието, е вид дървесна гъба с красив червеникав цвят и лъскава, подобна на лакирана повърхност. В България се среща в дъбови гори. Не става за директна консумация, тъй като има неприятен горчив вкус, но може да се добавя в малки количества към кафе или чай, или пък да се приема под формата на капсули.
Употреба:
Може би най-ценното качество на рейши е, че е много силен имуномодулатор. Засилва активността на левкоцитите, които се борят с „натрапниците“ в организма, а също и подобрява функцията на лимфоцитите, което пък помага при инфекции.
Има изразени антиоксидантни свойства.
Подобно на други лечебни гъби притежава противотуморно действие.
Полезна е при сърдечносъдови заболявания.
Бори се с депресията и хроничната умора.
Чага (Inonotus obliquus)
Чага е дървесна гъба, която расте по брезите и е добре позната на сибирските шамани. И до днес е много популярна и добре проучена в Русия. Подобно на рейши и тя е много силен имуномодулатор, а също и богат източник на антиоксиданти. На практика антиоксидантите в чаша чай от чага са колкото в 15 кг моркови, да речем. Съдържа и големи количества от минералите калций, калий, манган, цинк, мед, желязо. Интересен факт е, че на гъбата са й необходими около 20 години, за да узрее и да е готова за употреба. Твърда е почти колкото самото дърво, вкусът ѝ също е подобен, така че не става за директна консумация.
