От 1 март миналата година новият генерален мениджър на L’Oréal за пазарите от региона Адриатика-Балкани, включително България, е Ваня Панайотова. Сухата информация в нейното CV гласи: богат опит, трупан повече от 20 години в FMCG сектора, впечатляваща кариера в управлението на международни компании и мащабни предприемачески начинания. Започва в Procter & Gamble и продължава в Mondelez International, където заема длъжности с нарастващи отговорности в Източна Европа, Африка и Средния Изток. През 2017 г. се връща в Румъния като генерален директор на Orbico, a към L’Oreal Group се присъединява през 2018 г. като генерален директор на L’Oreal Румъния.
DIVA! в опит да разшифрова личността на една успяла жена, както и да научи нейното решение на уравнението с няколко неизвестни – бизнес, семейство, лично време, както и цената на баланса между тях, покани Ваня Панайотова на интервю. За съжаление онлайн, както налага пандемията.
Г-жо Панайотова, какво е най-важното, което искате хората да научат за вас от това интервю?
Ето, че още с този въпрос ме накарахте да се замисля, да си спомня за отговорността, която всяко интервю носи, и да вложа още повече от себе си в отговорите…
И така – бих се радвала хората да разберат, че съм един обикновен човек, че най-голямата гордост в моя живот не са постиженията ми в кариерата и издигането ми до високи постове, а моето семейство, моите синове и това, че успях (или поне се опитвам непрестанно) да си остана човека, който съм, и да не се главозамая. Че никога не съм забравяла истински важните (обикновено много простички неща) в живота, за да може приятелите ми от едно време все още да са ми такива и да ме търпят.
В справката за вас нищо не прочетох за семейство, дори не бях сигурна, че имате семейство. Затова ви моля да хвърлите малко светлина върху него.
Както вече стана ясно, имам семейство, с което се гордея. Със съпруга ми тази година празнуваме 30-годишнина от сватбата ни. Имаме двама прекрасни синове: големият е на 29, вече е женен и също пое в посоката на бизнеса. А по-малкият, който е на 24, е човек на изкуството и се занимава с кинематография.
Тъй като носим едно и също име, бихте ли ми разказали вашето откъде идва? Моето е от баба ми по майчина линия, баба Ванча.
И аз като вас съм кръстена на баба си (при мен – по бащина линия). Мисля, че от нея съм взела позитивизма, мисълта, че мога да се справя с всичко, и радостта от живота. Мисля, че Ваня е повече от име, това си е направо титла и отговорност. Иначе съм имала забавни ситуации с името си в чужбина – например в Русия, където Ваня е умалителното на мъжкото име Иван и не съществува като женско име. Но пък Ваня е кратко и звучно име, което обикновено лесно се произнася от хората от различни националности. Това винаги е било от полза при моите пътувания по света.
Как минаха годините ви в училище? Контролираха ли ви родителите, или нямаше нужда да ходят на родителски срещи?
В училище май бях доста примерно дете – бях отличничка по всички предмети и родителите ми ходеха на родителските срещи, за да се почувстват горди. Обичах математиката и литературата и тези два основни предмета ми се отдаваха много лесно. Четях много, и то всякаква литература и често се криех под одеялото с фенерче, за да мога да го правя до късно. В тези години книгите бяха моята „виза“ за други страни и светове. Ако имах някакви проблеми в училище, те бяха свързани с непокорния ми характер и вроденото чувство за справедливост. Все се застъпвах за някого и влизах в пререкания поради нетърпимост към строгите изисквания за дисциплина през годините на моето училище (края на 80-те). Даже веднъж ми намалиха поведението заради пламенната ми защита на един съученик, когото бяха наказали несправедливо.
Завършила съм варненската Английска гимназия и още помня с благодарност имената на тези учители, които успяваха да ни покажат красивото в науката, в литературата, в историята… Даже и в онези години да ни научат да мислим самостоятелно и да ни насочат какво е правилно и какво не.
Не зная нищо за вашето образование, но ми е интересно какво ви мотивира да го изберете и дали е имало момент, в който да сте се колебали дали е точното за вас?
Тук нацелихте един доста любопитен факт в моята биография – по образование аз съм лекар. Завърших медицина, но практикувах (като общ лекар) само около година, след което рязко смених посоката. Изборът медицина беше доста забавен и по много прозаична причина – тогава имах гадже, което знаеше, че ще става доктор, а аз по това време се лутах между най-различни идеи. Неговата категоричност ми повлия и аз реших да не се делим. Отдадох се на медицинската наука с голямо въодушевление и учех с удоволствие. Даже учих 3 години в Москва, където срещнах съпруга си (а с онова гадже животът ни раздели). Завърших с много висок успех и сред първите във випуска, но беше вече 1996 година, когато здравеопазването ни, а и много други области минаваха през сериозни преобразувания. Работни места нямаше, заплатата на начинаещ лекар беше покъртително малка, а и допълнително стопена от инфлацията… А аз току-що се бях сдобила с второ дете. Със съпруга ми изнемогвахме финансово и двамата търсехме каквато и да е работа, само да е по-добре платена. Аз пробвах различни неща и накрая попаднах на обява на Procter&Gamble, където започнах в търговския отдел като Key Account Manager. Мисля, че вече стана ясно, че аз съм човек, който се отдава на 100%, каквото и да правя. Работех с усърдие и желание, учех много нови за мен неща и в крайна сметка започнах да постигам резултати. Работата ме увлече, бях оценена и постепенно растях в кариерата, а междувременно ми предложиха и позиция в чужбина. В началото си мислех, че след няколко години ще се върна към медицината, но корпоративният бизнес ми стана интересен и така и не се върнах назад.
