Васил Найденов: Огън от любов

Моят дом е моята крепост

Хвърлих огромен труд и енергия в дома ми, много неща в него създадох сам. Боядисвах паркет, правих гипсови орнаменти и пана – естествено, със съдействието на професионалисти. Голяма част от детайлите обаче изработих сам, защото у нас няма традиции. Все пак не сме във Виена.

Обичам дома си! Харесвам чистотата и реда, дори в известна степен съм маниак на тази тема. Предпочитам да си стоя вкъщи и не припадам от удоволствие, когато ме карат да ходя по ресторанти и пиано-барове. Винаги се „разболявам”, защото знам, че от вратата ще ме накарат да пея и ще се чувствам на работа. Ако обаче не излезеш да пееш, веднага ставаш виновен. После нито можеш да вечеряш, нито да си кажеш две приказки с някого.

Детството на „Раковски”

До трети клас живеех в кооперация на ъгъла на ул. „Раковски” и площад „Славейков”. В онези дни там се помещаваше и Министерството на строежите, а министър беше Марин Грашнов, бащата на Владимир Грашнов (някогашния собственик на „Мобилтел” – бел.ред). Помня красивия му кабинет на първия етаж и официалното луксозно мраморно стълбище, което сега не е много поддържано. Кооперацията нямаше двор, затова ме водеха да си играя в градината пред Народния театър. След това се преместихме по-нагоре по „Раковски”, до сегашната Френска гимназия. В онези дни училището не беше достроено, учехме в пристройка в двора. Към втори-трети клас се преместихме в новата сграда.

По-късно записах Строителен техникум. Завърших геодезия. Може би затова днес обичам да строя, да ремонтирам. Успоредно бях частен ученик в Музикалната гимназия, а после влязох в консерваторията.

Пианистът, който предпочете да пее

В консерваторията ме приеха специалност „Пиано”. Още тогава прецених, че никога няма да стана Иван Дреников (пианист виртуоз, носител на много международни награди – бел.ред.), който тогава свиреше денонощно. Аз и брат му Андрей Дреников, цигуларят, бяхме по-калпазани. Живеехме в една махала и често купонясвахме. Още тогава от само себе си стана ясно, че ще ставам певец.

Една пропусната възможност

Като младеж имах възможност да отида в Детройт и да заживея при моя баба, сестра на дядо ми. Самата тя нямаше деца и беше готова да ме осинови, за да ме пуснат зад граница. Обаче щях да стана невъзвращенец – така през социализма наричаха емигрантите, които нямаха право никога повече да се върнат в България. Много е страшно да не можеш да се прибереш в родината си!  Освен това майка ми все още беше жива и не можех да си представя, че повече няма да я видя. Избрах да остана тук и не съжалявам. Ако бях заминал, може би нямаше да преживея всички тези хубави неща, които ми се случиха в България. Естествено, случиха ми се и гадости, но те също са част от живота.

Има ли пилот в самолета

Пътувах много, въпреки че ненавиждам летенето със самолет. Когато полудеех от страх, влизах в кабината на пилотите. Много пъти съм правил този номер. А пък те бяха много благосклонни към мен. Когато си в кабината, имаш чувството, че нещо от теб зависи! Всъщност не е така, но чисто психологически си много по-сигурен. А след 40-ия полет започва да ти става безразлично. Превръщаш се в стюард.

Олимпийски мерки

Макар и късно, от „Обединение музика” ме пуснаха да работя в Русия. Беше страхотно да прекарам три-четири години там, защото обичам големите сцени, хореографията, балета.

Обикалях много страната. Правех по 130 концерта на турне. В един момент всяка вечер пеех пред 18 000 души на Олимпийския стадион в Москва, който е нещо чудовищно. До ден днешен всички големи концерти се правят там.

Имах щастието да работя с Алла Пугачова. Двамата бяхме водещи на новогодишна телевизионна програма, която се излъчваше от цирка. От огромна височина – приблизително от петия етаж, се разгъваше убийствено дълга стълба. Трябваше да сляза по това чудо, без да се пребия. Въобще не знам как съм го направил, защото имам фобия от височини! Миналата година, като бях в Москва, в същия този цирк при мен дойде една разпоредителка. Оказа се, че от години работи в него, гледала ме някога и сега ме познала.

Spread the love
Tags from the story
More from Вида Пиронкова
Изабела Господинова вместо метла язди „Харлей Дейвидсън”
Различна и креативна Изи винаги е била странна и нестандартна. От шести...
Read More
0 replies on “Васил Найденов: Огън от любов”