Функционалността в облеклото не вълнува почти никого. Основният въпрос е колко струва. Хората с възможности носят дрехи на шумни брандове, за да демонстрират цената им, без да се интересуват дали са наистина елегантни и перфектни в изработката, казва художникът дизайнер, който подготвя внушително ревю в София
Разкрепостен художник с пиперлив език. Дизайнер, който не си пада по позите на социално лицемерие, защото отдавна знае, че истинската мода е лукс, достъпен най-вече за висшите касти в бизнеса и политиката. Артист, за когото смисълът на творчеството превъзхожда цифрите на комерсиалното. Васил Петрийски обаче не е някакъв алиениран персонаж, обитаващ кула от слонова кост – може да бъде срещнат и сред мръсотията и ползващи се от щедростта му циганета по столичната „Витошка“, и по Тауър бридж в Лондон – моста, водещ към ателието му край Темза. Сега маестрото на елегантната екстравагантност, който от десетилетия живее и работи по света – първо в ЮАР и Малта, а отдавна и в Англия, подготвя грандиозното си завръщане на родната сцена. Голяма част от колекцията му е вдъхновена от севастократорица Десислава, чийто лик познаваме от стенописите в Боянската черква. Неслучайно логото на събитието ще бъде „Съвременен ренесанс“ – в контекста на фреските шедьоври в божия храм, сътворени в средата на XIII в., когато Европейското възраждане е все още далеч, но в България Димитрий Зограф и колегите му от Търновската школа насищат образите на Десислава, севастократор Калоян, цар Константин Асен и съпругата му Ирина в Боянската черква с тънък психологизъм, категоричен индивидуализъм и човечност.
„Време е отново да заговорим за духовна промяна и интелектуален подем. Но те са възможни само ако всеки анализира и излъчва своята енергия, преди да я обедини с тази на другите в името на любовта и мира. Човекът е в центъра на мирозданието, той е най-голямата творба на Господ, той е във фокуса на Ренесанса. Но да не забравяме, че ние не сме богове, а само подобия. И понеже не разбираме разликата, рушим планетата“, коментира Васил Петрийски пред D!VA.
Когато приятели от елита на Лондон го питат защо първо не гастролира с ревюто си в прочутия музей „Виктория & Албърт“, в чийто афиш има и суперпрестижни фешън пърформанси и спектакли, им отговаря, че не може да прескочи България. Софийската публика видя през май облекла на Петрийски в пет теми. Някои са решени в западноевропейския стил от средните векове, други – във визията на изключително виталния български фолклор. Той притежава уникална сбирка от народни носии от всички региони на България, неслучайно се заиграва с шевиците, бродериите и пискюлите, залагайки на техния етночар и посланията им. Убеден е, че знаците на националната идентичност трябва да се търсят и в най-малкото макраме. И понеже винаги се прекланя пред магията на текстила – колекционира тъкани от различни места на планетата, умее да уважава ресурсите на природата.
Една от сериите за дефилето е от рециклирани картони и хартии, боядисани в златно и наподобяващи рицарска броня. Върху дрехите от хартия има и рисунки на Петрийски, чиито авторски портрети отпращат зрителите във вселената на Анди Уорхол. Оригинални платове, кожени ансамбли, корсети, дънки, оувърсайз, унисекс, коприна, памук, дантела, кристали „Сваровски“ – от всичко по много. И тъй като Петрийски е не само художник и моделиер, но няма проблем да шие, да тъче и да плете, от него може да се очакват още изненади.
„Иска ми се завръщането да е достойно. Никога не съм се срамувал, че съм българин. Никъде по света не са проявявали учудване, че съм българин. Партнирам си с най-известните хора в модата на Англия и за тях е важен единствено професионализмът ми. Толкова е комично, когато в България или някъде другаде някой обяви, че е направил „мастърпийс“. Шедьоври са излизали само от ръцете на Микеланджело и Да Винчи. Полезно е хората да се събудят от зимния си сън“, категоричен е творецът.
По подиума през май минават модели на „Ивет фешън“, между тях са и осем момчета, които поемат толкова актуалния андрогинен шик.
„Навсякъде се търсят фигури без изявена сексуалност, за да не травмират дрехите. Напращялата еротика на изкуствените гърди убива модата. Исках да доведа екипи от Лондон и Париж и за грима, и за прическите, и за всичко останало, но реших, че само българи ще участват в толкова българско зрелище. Работя с млади, интелигентни, красиви и умни хора, каквито са нужни на държавата ни. Модата е най-бързо променящата се индустрия. Който не следва темпото ѝ, пада извън борда. Но никога не станах нейна жертва. Само посредствениците позволяват да бъдат подхлъзнати, те са много удобни в своята сервилност. За жалост, напоследък отново стана ясно, че достатъчно посредственици дърпат конците, особено в културата, а ние, българите, сме разпознаваеми точно с нея. След като 500 години сме успели да запазим езика си, след като сме дали писмеността си на милиони славяни, би следвало да знаем колко струваме като нация.“
Васил Петрийски обаче не крие противоречивите емоции, споходили го покрай подготовката на ревюто в София. Немалко приятели, колеги и институции го подкрепят, но има и хейт, неизменен елемент от новата българска нормалност.
„Сблъсках се с изненадващ негативизъм. Много хора ми казаха, че животът в България е толкова труден, че е излишно да се прави каквото и да било. Мотивираха се, разбира се, с политиката и високите цени. Къде е вдъхновението, творчеството, амбицията да се печелят пари… Вместо тях – екзистенциална умора и закостенялост. Разбира се, не липсват и стойностни личности, притежаващи силата да преборят всекидневието, да променят средата.“
Съжалява и че прословутата българска предприемчивост е замряла в сферата на модата. „По „Витошка“ и по „Мария Луиза“ има десетки затворени магазини. Ако общината отвори и почисти тези от тях, които са нейна собственост, може да се наемат за тренди и готини частни партита, там да се разпродават дизайнерски колекции и какво ли не още в зависимост от бюджета. Защо любовниците на най-богатите мъже като производителите на оръжие например да не харчат парите си за български дрехи?“
Петрийски не може да се начуди нито на вечните одумвания и иронии за нечия възраст, нито на маниакалните корекции по физиономиите по партита и клубове.
„По света дефилират модели със сребърни коси, които отдавна са преминали „на попрището жизнено средата“. А хората, чийто интелект превъзхожда суетата, се дистанцират от изкуствените физиономии, резултат на пластичната хирургия. А къде остава душата? Добре е да помним, че тя няма възраст, остава вечно жива и след физическата смърт ни отнася в друго пространство. Хората на духа са тези, които виждат отвъд видимото, не се поддават на уличните гледки, не „затварят“ чушки, домати и компоти, не пазаруват евтини дрехи. Притежават сетива за измеренията, в които властват едни други стойности. Хората на духа са като децата – при тях е весело, забавно и приятно, въпреки че в реалността не пропускат да плащат сметките си.“
Петрийски замисля шоу и за градовете на България – „Мода и музика“. Първо с негови колекции, после и на други от съсловието. През септември със Светла Димитрова и Жоро Пентаграма ще направят ревю реверанс към общото им начало, белязано от „Ариес уникат“. „Хората на изкуството най-често са егоцентрици, но преди десетилетия при нас тримата всичко някак избухна. Е, разбира се, имаше и противоречия – ние с Жоро приемахме света по начин, различен от този на Светла.“ Но и тримата винаги са били здраво стъпили на земята, въпреки че като дизайнери притежават вихрена фантазия. В края на 80-те и началото на 90-те Лили Иванова силно се пристрастява към рок стайлинга, с който Петрийски прави малка революция в нейния гардероб.
„В България висша мода няма. В Париж има общество на „от кутюр“-а. В него трябва да те поканят, да те оценят и евентуално да те приемат. Едва тогава ставаш равноправен член, въпреки че никой не раздава дипломи. Не претендирам, че правя висша, а скъпа мода. В момента малките независими модни къщи са абсолютен тренд. Всички международни монополисти се обезличиха и миналата година индустрията регистрира 70 процента спад в продажбите. Водещите дизайнери постоянно се местят и загубват лицето си – това е голяма драма за бранша. Неведнъж съм можел да продам името си, но държа на него. Световни марки ми плащат, за да работя за тях, знаят на какво съм способен. Ако не си правилният човек в Англия, дори парите ти не ги интересуват“, казва Петрийски. И добавя, че в модата е като в операта – най-кадърните гастролират на най-бляскавите и високо платени сцени.
Шегува се, че дори на кафе или на карти таро е трудно да се предвиди какво ще се случи в модата примерно след три сезона. Който уцели десетката, да се брои за милиардер. Затова пък не се пести в иронията към „последните писъци“.
„Сега или всички са голи, или всички са прекалено облечени. За първия вариант трябва да измислям гащи за пет бона. За втория – дрехи, които се носят една върху друга в гонитбата на еклектика в контраста. Вече никой не проявява интерес към сака, пуловери, палта – от колата в офиса, от колата в ресторанта. Функционалността в облеклото не вълнува почти никого. Основният въпрос е колко струва. Хората с възможности носят дрехи на шумни брандове, за да демонстрират цената им, без да се интересуват дали са наистина елегантни и перфектни в изработката. Вече няма и сезони. Модата не е свързана с топлото и студеното, търси се само провокативност. Когато всички са полуголи, умният стилист ще те изпрати на парти облечен от главата до петите. Това е новият свят. Неговата материалност води до огромен морален упадък, голямото надцакване може да опорочи всеки талант. Аз обаче нямам нужда да съм милионер, моето изкуство ми е достатъчно. Правя каквото искам – заключвам ателието в Лондон и излитам за София. Щастлив съм, че се опазих от всякакви зависимости.
Голямата ми радост са семейството и децата. Дъщеря ми Ивана колкото е красива, сто пъти е по-умна, с удоволствие работи и за мен. Запази фамилията си Петрийски, въпреки че мъжът ѝ е французин – знае, че българското ѝ е по-важно от френското. Тя е много опитен мениджър, а съпругът ѝ партнира на международна компания, която отваря ресторанти в Париж, Рим и Дубай.“
Васил Петрийски признава, че е постигнал всичко благодарение на Бога. „Не се съмнявам, че когато човек съхранява добротата в сърцето си, уважава хората и има респект към Господ, успява да се опази от греховете и грозотата в отношенията. Негативното се обръща срещу този, който го извършва“, категоричен е артистът, за когото Петър Дънов е най-великият философ на вярата.
