Във форма, лежейки по гръб

Мисията е напълно възможна с новия апарат StarFormer за магнитна стимулация на мускулите в столичната HillClinic

Казват, че възможностите идват, когато си готов да се възползваш от тях. В този смисъл апаратът за пасивна тренировка на мускулите, внесен от HillClinic, ми предлага точното решение на проблема с отпускането на всяка част от тялото след спиране на интензивните физически занимания за почти шест месеца. Не, не е от това, че фитнес залите и всички други възможности за активен спорт бяха ту затваряни, ту отваряни. Не е и от страх, че в затворено помещение е по-висок рискът да се пипне вирусът. Нито пък от мързел. След като преболедувах ковид-19 с усложнение двойна бронхопневмония, все още не съм същата – всяко по-интензивно натоварване, дори ходенето пеша ме кара да се задъхвам. Така че никакъв фитнес, никаква йога, никакъв джогинг от средата на ноември досега. Като капак на всичко си изкълчих и глезена, та дори и като ходя, пак гледам да е полека и по възможност – на равно.

Предполагам, че си представяте резултата от подобен начин на живот, ще ви спестя описанието му по естетични съображения. Но не само отражението в огледалото ме накара да се запиша в натоварения график на кинезитерапевта Божидар Павлов, който работи с новия апарат в HillClinic, а и любопитството – как така, аджеба, ще лежа аз, а мускулите ми ще “работят”? Това прави единствено сърдечният мускул, нали? Всички останали напречно набраздени се задействат при волево усилие. Как така сега за половин час лежане и магнитна стимулация ще се “натоварят” като при десет тренировки в залата? Прочела съм предварително, че функционално магнитната стимулация действа в голяма дълбочина, но чак пък да замести десет изпотявания във фитнеса… Да бе, да!

Изборът ми на мускулни групи, които ще стимулираме с магнитни импулси, изненадва Боби, който ме информира, че се изключва въздействие единствено върху мускулите на гърба и на гръдния кош. Заради това, че може да се набъркаме в работата на сърцето. Казва, че дамите обикновено наблягат на корем и седалище, аз обаче настоявам за горната част на ръцете. Задната, където забелязвам най-отчетливо отпускане.

С уговорката, че кръглите накрайници на апарата не биха прилегнали оптимално в тази зона от тялото, Боби ги намества и прикрепва с помощта на ластични колани, питайки ме дали не са прекалено стегнати. Нека да отбележа, че при процедурата не се налага да се разсъбличам, въздействието става и през дрехата. Единствено не трябва тя да е с метални капси или пайети. Боби споменава, че и камъчета и стъкълца са неуместни, а аз се чудя кой би легнал на кушетката за процедура, облечен в блестящи одежди. Аз съм с плетен памучен пуловер, но най-добре би било да е памучно трико, без изкуствени материи.

Първите импулси, които усещам, са едва доловими  като леко гъделичкане на третираните участъци. Боби непрекъснато се интересува какво чувствам, дали ми е приятно. Постепенно увеличава натоварването, ако въобще може да се нарече натоварване лекото почукване, раздрусване и вибрирането, повече приличащо на масаж, съответстващи на загрявката. “Сега сме на 80% от мощността”, обявява той, когато редуващите се импулси, подавани от апарата към трицепсите ми – първо вляво, после вдясно, започват да  се усещат чак до върховете на пръстите. Контракциите на мускулните влакна в горната част на ръцете ми предизвикват неволни движения от лактите надолу. Готова съм за 100%, усещанията са интригуващи – първо серия от почуквания, сякаш обработват ръцете ми с гумено чукче като тези, с които невролозите проверяват рефлексите. Следва поредица от по-чести “удари”, завършващи с едно тръпнещо “трррр”. Кратка пауза и започват раздрусванията и вибрациите. Пак в серии от около 30, доколкото успявам да преброя. И все така приключващи с “тррр” и последвани от пауза, траеща колкото едно вдишване и издишване. 

Боби ни оставя насаме с апарата, а аз затварям очи и се питам дали утре ще имам мускулна треска, каквато според кинезитерапевта се появява след обработката на дълго ненатоварвани интензивно мускули.

Докато се начудя, идва време за финалното “тррр” и Боби ме освобождава от накрайниците. Изкушавам се веднага да се погледна в огледало да видя дали има някаква разлика във вида на ръцете ми. Запазвам си го за вкъщи, където още при влизането се разхвърлям и се разглеждам внимателно. Е, няма! Може би, ако бях избрала да “изкова” плочки на корема, щях да намеря мотивация да продължа във видим още след първата процедура ефект. Не позволявам обаче на скептицизма да надделее – говорихме с Боби, че за да има отчетлив добър резултат, трябва да се мине през цикъл от 10 процедури, като се правят по две седмично. Пък и приятната болка, която ме наляга още сутринта на другия ден, ме подтиква не само да продължа с ръцете, но и да се замисля за бедрата и седалището. Все пак лятото “рие с копито”, а не се знае дали ще мога скоро да възстановя предишния си двигателен режим в пълен обем. Впрочем Боби ми обясни, че най-добре би било да комбинирам апаратните стимулации с леки тренировки и подходящо хранене. Знаех си аз, че само с лежане няма да стане!            

Spread the love
Публикувано от
Още от Ваня Шекерова

Адаптогените – рестарт за имунитета

Пандемията от Ковид 19 ни накара да се замислим за имунитета си,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ