Литературата съществува, за да ни разказва нашата собствена история и така да ни подсказва решения, казва писателката Поли Кларк
Канадско-американската писателка Поли Кларк е награждавана поетеса, превеждана на няколко езика, преди да се насочи към прозата, при това нетрадиционната. Романът й „Тигър” (изд. „Кръг”) е една от първите творби във все по-популярния жанр клай-фай (от climate-change fiction – литература за климатичните промени). Този нов отрасъл в литературата се ражда от все по-нарастващите тревожни новини за измененията в климата и околната среда. Изчезването на някои животински видове вече не е само част от документалистиката, а навлиза и в художествената литература. Този жест обаче крие много капани, като например да се окаже, че говорещи животни населяват роман за възрастни или че художественото е скрито под пластове документална зоология. Поли Кларк умело избягва всичко това и създава приказна история за дивата природа, която е под заплаха. И по-точно за амурския тигър – ловец с огромни размери, застрашен вид, обитаващ суровия Изток на Сибир.
Писателката се готви за творбата си, като работи в зоопарк в Единбург, след което пътува до горите на Сибир, за да проследи амурските тигри. Резултатът е един детайлен, достоверен, но и поетичен разказ, който сякаш ни пренася на сантиметри от могъщото животно. А между това Кларк разказва историята на превръщането на амурския тигър от господар на Далечния изток до застрашен вид заради безнаказаното бракониерстване през 90-те години на XX век.
Освен че амурският тигър броди гордо из романа на Поли Кларк, по неговите страници се разиграват и няколко човешки съдби. Фрида Блум е зоолог природолюбител, пристрастена към болкоуспокояващите. Томас е руски природозащитник и безволев любител на животни, запокитен от властния си баща в пустошта на Сибир. Едит пък е наследница на стар шамански род, която е сляла съществуването си с могъщата гора
Госпожо Кларк, какъв и къде беше първият ви контакт с тигрите? Какво впечатление ви направиха тези величествени животни?
За пръв път видях тигър отблизо в зоопарка в Единбург, където работих няколко години, след като завърших училище. Не аз се грижех за него. По това време в зоопарка имаше строга йерархия. Едри здрави мъже се занимаваха с тигрите и слоновете. В началото аз отговарях за птиците, но в крайна сметка работех с маймуни и зебри. Все пак от самото начало ме впечатли красотата на тигъра и неговата независимост.
Вие сте поетеса, но пишете роман във все по-популярния жанр клай-фай, занимаващ се с проблемите на околната среда и застрашените видове. Кои са допирните точки между тези два различни литературни жанра?
Хората казват, че писането на поезия е като спринт, докато да създадеш роман e по-скоро маратон. Наистина много различни видове писане. Но като поет ме интересува структурата на едно произведение: както се създава стихотворение, така и роман, само че в по-голям мащаб. Мисля, че имам „око напоет“, начин да виждам света, който е общ и за двете.
Колко време проучвахте темата за романа си? Коя беше трудната част в това?
Отдавна се интересувам от тигри. Те са присъствали в поезията ми по един или друг начин. Но някакси темата чакаше своята история. Така е при писателя – може да има прекрасна тема, но да я използва едва когато открие своята история.
Трудната част дойде, когато разбрах за способността на сибирския тигър да бъде злопаметен. Исках да включа идеята за отмъщение в романа, а това означаваше, че трябва да науча повече за този конкретен вид. Амурският тигър е най-голямата котка в света и най-рядката от тигрите. Трудно приех онова, което беше необходимо да направя, за да се подготвя по-добре. На първо място – да отида в неговото естествено местообитание и да оцелея в тази враждебна среда.
