Какво преживяхте в Сибир?
Научих се да проследявам следи в снега. Мога да кажа преди колко време е минало животното, но опитният следотърсач разпознава дори негови специфики само по отпечатъците. Разбрах защо наричат снега „бялата книга“. По него са изписани толкова много следи, преплетени в пространсвото, но и във времето. Тези следи са като истории, различни, но тясно свързани. Изградих структурата на романа си с тази идея.
Научих се и да стрелям с „Калашников“, бях изненадващо добра, уцелвах целта на 30 метра. От опит разбрах и че -35 градуса по Целзий е смъртоносна температура, но не се усеща веднага. Сухият студ се оказа по-различен от влажния суров студ на Шотландия.
Какво друго може да се направи според вас на политическо ниво, за да се запази и да се увеличи популацията на сибирските тигри?
Трябва да се впрегнат усилия за опазване на техния хабитат. Обезлесяването все още е сериозна опасност. „Коридорите“, свързващи защитените горски територии, също са много важни. Бракониерството сега е спаднало. Но като си помислите, че някога е имало 30 000 сибирски тигъра, а сега са само 500… това казва всичко.
В книгата си признавате приноса на Владимир Путин за спасяването на тигрите. Какво мислите за него като политик?
Очевидно той е много успешен в родината си. Когато бях в Русия, видях, че е много уважаван заради силата, която демонстира. Героят Томас обяснява в книгата, че когато една страна е толкова голяма, тя се нуждае от силен лидер, който да я удържа сплотена. Бях изумена от огромната площ на Русия. Лагерувахме в десет часови зони след тръгването си от Москва. Опитвам се да не заемам политически позиции, аз съм просто разказвач. Моята работа е да покажа нещата такива, каквито са, а не такива, каквито смятам, че трябва да бъдат.
Представата ви за земята, природата и екологията промени ли се след написването на книгата?
Много. Вече имам по-ясно разбиране за себе си като същество на земята, свързано с всички останали, които я населяват. Видях почти случайния принцип, по който се случва опазването на някои видове: тигрите например имат мощен лидер като Путин на своя страна. Но какво става с маймуните бонобо? Те са също толкова редки, колкото царствените тигри, но тъй като никой не се идентифицира с тях, следователно нямат защитник.
Смятате ли, че научната фантастика е способна да предскаже бъдещето, но и да отговори на настоящите екологични проблеми?
Романът, независимо от какъв вид, е медиум, който е в състояние да проучва идеи до техния лимит. Литературата съществува, за да ни разказва нашата собствена история и по този начин може да ни подскаже всякакви възможности и решения, които да ни помогнат да сме по-свързани и да се разбираме.
А науката способна ли е да реши екологичните проблеми на планетата?
Надявам се… но дори и да е така, това не намалява нашата отговорност.
Каква е най-малката стъпка, която хората могат да предприемат, за да окажат положително въздействие върху околната среда?
Възпитавайте емпатия и бъдете съпричастни. Когато наистина се чувствате част от земята, няма да искате да я нараните.
Кои според вас са най-големите предизвикателства пред еколозите днес?
Глобализацията. Въпреки че ковид-19 може да ни е накарал да направим крачка назад от това. Ако нещо добро дойде от вируса, то ще бъде това.
Кои литературни заглавия са ви повлияли и са ви вдъхновили?
Чета всичко. Нехудожествената литература ми доставя удоволствие и когато пиша роман, обикновено чета много по темата. Две изключителни книги за тигрите ме вдъхновиха особено – „Тигърът“ от Джон Вайлант и „Величественият дух на Сибир“ от Суйонг Парк. Обичам и руските романи, те бяха голяма част от моето проучване за романа. Особено харесвам „Анна Каренина“. Английският поет Тед Хюз също ми оказа голямо влияние, той пише невероятно за животните.
Над какво работите в момента?
Работя над моя трети роман, наречен „Океан“. Действието се развива по време на трансатлантическо плаване. Най-предизвикателното е, че не съм моряк, а трябва да направя сериозно проучване. Всички видове пътувания са невъзможни в момента и не знам кога ще мога да го предприема. Надявам се да успея да направя нещо по-късно през годината. Просто новата ми книга е посветена на съвсем различна област, която трябва лично да се изследва и да се преживеe.
