Става ли от Анджелина Джоли Мария Калас и от Джеймс Бонд – гей, предстои да разберем, когато гледаме „Мария“ и Queer, но сме сигурни, че няма да бъдем разочаровани от Брад Пит и Джордж Клуни във „Вълци единаци“ и от Алмодовар
Освен че е един от най-старите фестивали за кино в Европа – началото е през 1932 г., е и един от най-престижните. Както на филмовия фестивал в Кан, започнал същата година, и във Венеция може да видите филмите, които евентуално ще се борят за големите награди в киното. От средата на миналия век насам статуетката „Златен лъв“ е равностойна по тежест на „Златна палма“, на наградата „Сезар“, наричана още френския „Оскар“, и на „Златна мечка“ на фестивала „Берлинале“.
Част от Венецианското биенале, включващо изобразително изкуство, скулптура и по-късно музика и театър, Esposizione d’Arte Cinematografica, или Изложба на кинематографските изкуства, е фестивал, основан от Джузепе Волпи, член на Националната фашистка партия. В началото няма състезателен характер, а първият показан филм е „Д-р Джекил и мистър Хайд“ от 1931 г. на американския режисьор Рубен Мамулян. След първото си издание фестивалът почива две години, за да се завърне, но този път вкарвайки освен премиери от различни държави и състезателна програма. В първата участват 19 държави, а наградата е Купата на Мусолини и се дава за най-добър чуждестранен и най-добър италиански филм. Фестивалът става популярен не само във Венеция и малкия град Лидо, където се провежда и до днес, но и в цяла Европа. През 1935 г. е добавена и награда за най-добър актьор и актриса – Купата на Волпи, кръстена на основателя на фестивала граф Джузепе Волпи.
Актрисата Моника Вити и режисьорът Микеланджело Антониони на Международния филмов фестивал, Венеция, септември 1962 г.
Фотография / Keystone/Hulton Archive/Getty Images
След края на Втората световна война Купата на Мусолини е заменена с познатия на всички днес Leone d’Oro (Златен лъв). В този период фестивалът във Венеция става платформа на филми и дейци, които не са допускани до други големи фестивали и не успяват да получат по-широко разпространение. В програмата се добавят и по-комерсиални заглавия и се разширяват наградните категории. Може би заради това през 1968 г. студентите по кино започват протести не само срещу филмовия фестивал, но и срещу Венецианското биенале, тъй като смятат, че тази платформа дава тласък на превръщането на изкуството в стока. В резултат от 1969 до 1979 г. не са присъдени филмови награди и репутацията на Златния лъв е накърнена. До началото на XXI век обаче фестивалът прожектира повече от 150 филма всяка година и се гордее със средна годишна посещаемост от над 50 000 филмови професионалисти и кинодейци, журналисти и критици.
81-во издание
Тази година фестивалът във Венеция бе открит с „Бийтълджус, Бийтълджус“ на Тим Бъртън и закрит с италианския готически хорър L’orto americano („Американският заден двор“) на Пипу Аванти, известен като режисьор, работещ в джало жанра.
Много световни премиери се състояха там – „Мария“ с Анджелина Джоли, „Жокера: Лудост за двама“ с Хоакин Финикс и Лейди Гага, The Brutalist с Ейдриън Броуди, „Вълци единаци“ с Джордж Клуни и Брад Пит, предизвикали вълнение на червения килим и извън него, и първия англоезичен филм на Педро Алмодовар с Тилда Суинтън и Джулиан Мур – „Съседната стая“.
Специални награди за цялостен принос към киното получиха Сигорни Уивър и режисьорът на „Обществото на мъртвите поети“ и „Шоуто на Труман“ – Питър Уиър. Гостите можаха да се насладят на голям екран на филми като „Нежна кожа“ на Трюфо, дебюта на Бертолучи от 1962 г. La commare secca, „Катастрофа“ на Дейвид Кроненбърг и много други.
Алмодовар, Мур, Суинтън
Педро Алмодовар е от малкото филмови режисьори, които все още правят кино на родния си език, но въпреки това са световноизвестни и признати от Холивуд. Испанецът обаче явно иска да бъде по-добре познат и на англоезичния пазар. От известно време се заговори, че Алмодовар се подготвя за пълнометражен филм на английски. Първоначално бе обявено, че това ще бъде A Manual for Cleaning Women (базиран на книгата „Идва събота“ на Лусия Бърлин) с Кейт Бланшет, но впоследствие той се оттегли от проекта. Междувременно обаче направи два късометражни филма на английски – The Human Voice с Тилда Суинтън и Strange Way of Life с Итън Хоук и Педро Паскал. В началото на тази година стана ясно, че режисьорът започва работа с Тилда Суинтън и Джулиан Мур по дълго подготвяния си англоезичен дебют – The Room Next Door или „Съседната стая“.
Адаптация по роман на Сигрид Нунес, филмът изследва противоречивата тема за евтаназията, но се усеща като апология на живота и силата на човешкия дух. Близки приятелки в миналото, с времето Ингрид и Марта са се отчуждили – едната се е отдала на писането, другата е избрала професията на военния репортер. След години се срещат отново при неочаквани обстоятелства. Вглеждайки се в отношенията помежду им, „Съседната стая“ рисува вълнуващ и провокативен портрет на нашето съвремие и неслучайно бе номиниран за „Златен лъв“.
Queer, Бъроуз, Гуаданино, Крейг
Когато се разчу, че Лука Гуаданино подготвя адаптация на романа от 1985 г. „Сбъркан“ (Queer) на Уилям Бъроуз, очакванията бяха, че това ще е един от вълнуващите проекти не само за режисьора, но и за световното кино. Комбинацията между писател като Бъроуз, режисьор като Гуаданино, който обича адаптации от всякакъв характер (италианецът прави свои версии на класиките „Басейнът“ на Жак Дере и „Суспирия“ на Дарио Ардженто) и тематиката, звучи като взривоопасна смес.
Действието е позиционирано през 50-те години в Мексико, където Бъроуз се пренася, напускайки по принуда САЩ. Именно там пише книгата си, която е смесица между биографични истории и фантазия. „Сбъркан“ разказва за американския наркозависим Уилям Лий, фиктивна репрезентация на самия автор. В Мексико Сити той се влюбва в младия офицер от флота Алертън, а след това се отправя на пътешествие из Южна Америка в търсене на легендарното халюциногенно вещество йаге. Даниел Крейг играе Лий, а негов партньор е Дрю Старки.
Повечето оценки за филма се въртят около бившия агент 007. За Variety това е най-добрата роля на Крейг, а за Guardian изпълнението му е „забавно, открито и щедро“ и със сигурност засенчва партньора си.
На пресконференцията, последвала медийната прожекция, от която голям брой зрители са си тръгнали, на въпроса дали Джеймс Бонд може да бъде гей, Гуаданино набързо отвърнал: „Хора, нека бъдем възрастните в стаята за секунда. Няма как да се пренебрегне фактът, че никой никога няма да разбере желанията на Джеймс Бонд, точка.“