„Целта на изкуството не е да ни потопи в бездната на нашите терзания, а да ни държи нащрек, за да осъзнаем своето положение в света.“
Тя е наричана аристократката на българската живопис и принадлежи към поколението художници, обновили през 30-те години на миналия век българската пластична култура
За личния живот на Вера Недкова се знае малко. Дали поради това, че е започнала да споделя спомените си на доста късна възраст единствено пред д-р Живко Враджалиев, дали защото е изчезнала голяма част от архива на семейството й, дали по някаква друга, изричана с половин уста причина – намек за нейната нестандартна за времето си сексуална ориентация… А може би просто защото е предпочитала да се изразява с живописта си – многопластова, многожанрова, модерна.
Ето как я описва в интервю изкуствоведката Ружа Маринска: “Тя беше човек с много мъжки характер на мисленето – много остра, категорична, точна. При нея нямаше по-женствени, плавни, тихи нюанси в преценката. Винаги поразяваше с много ясна концепция не само за фактите от изкуството, но и за фактите от живота. До последния си ден тя следеше с невероятен интерес всичко, което става във всички области на живота. Имаше поразяваща преценка. Освен това имаше невероятна памет и беше безкрайно увлекателно да се слушат нейните разкази за миналите времена, с които ни приобщаваше към своя характер, към светогледа си. Не зная дали друг ви е казвал, че за нея дълги години е съществувала дилемата дали да бъде художник или музикант. Едва някъде по средата на следването си категорично се определя към изобразителните изкуства, а не към музиката. В този смисъл бе човек с много богати и разностранни дарби – изключително познаване на литературата, историята.”
Вера Недкова е
третото дете в семейството на царския дипломат Тодор Недков от знатен род от Свищов, женен за също толкова знатна издънка от рода Пулиеви, свързан с братя Евлоги и Христо Георгиеви. Вера помни, че сградата на турската легация на „Цар Освободител“ е била къщата на вуйчо ѝ Харалампи.
Райна Сърмаджиева е завършила консерватория в странство, но се е посветила на семейството и децата – Надежда, Александър и Вера, подхранвайки техния артистизъм и възпитавайки музикалния им вкус. В дома на дипломирания първо в консерваторията в Киев, а после и в Париж като юрист, дипломат по времето на Фердинанд Тодор Недков се изпълнява и се слуша класическа музика, Вера обожава Вагнер, Брамс, Щраус… Странно е, че има
две версии за рождената й година
– официално тя е 1906-а, но в източниците, където се споменават и брат й и сестра й, годината е 1908-а. Появила се на бял свят в Скопие, тъй като по това време баща й бил български консул в Битоля. Дипломатическата му кариера е причина семейството да пребивава на различни локации в Европа. А децата му да владеят френски, немски, английски на нивото на майчиния си език.
След като избира рисуването, Вера започва да посещава класовете по живопис на проф. Никола Маринов в Художествената академия през 1923 г. През 1924-та семейството й се премества във Виена, тъй като баща й получава назначение като дипломат там. Най-малката дъщеря продължава обучението си във Виенската художествена академия при проф. Карл Щерер, а по-късно пак там специализира реставрация при проф. Робърт Маурер.
Докато следва там, Вера е част от културния живот и от арт обществото в австрийската столица. Присъства на премиерата на “Пролетно тайнство” на Игор Стравински, освиркана от повечето като грозен провал, а по-късно пожънала невиждан успех. Във Виена се запознава и с харесвания от нея композитор Рихард Щраус – на един семеен обяд той седи до нея. Общува с писателите Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал и Роберт Музил, а също така е от редовните посетители на бляскавите балове в операта, организирани от графиня Фон Хартенау – съпругата на княз Александър Батенберг. „Тя не беше добре материално и татко ѝ издейства българска пенсия, за което му беше благодарна до края на живота си“, свидетелства художничката години по-късно пред д-р Враджалиев. Запознава се и със Зигмунд Фройд, Егон Шиле, Оскар Кокошка, Густав Малер… Споделяла е, че докато прави първите си крачки на успешен артист, е станала свидетелка на публични изяви на влизащия в политиката неуспял художник Адолф Хитлер.
Дипломирайки се през 1931-ва в австрийската столица след седем години живот там, Вера споделя с баща си своето желание да се потопи в атмосферата на Италия, за да
попива на място духа на Ренесанса
Лично за нас бе много любопитно да научим как тя изразява желанието си – с едно изключително дипломатично писмо го моли за подкрепа. “Усещам, убедена съм, че само Италия ще ми предостави това, което ми е необходимо – да живееш заобиколен от произведенията на изкуството, които ще бъдат постоянно напомняне за качеството – да ги познаваш, да навлезеш дълбоко, после да се обърнеш към себе си и да бъдеш единствено себе си.
… Имам силно желание да достигна нещо с моята работа – това може да ти послужи за доказателство, че не ще злоупотребя с твоята доброта. Ако можеш, облекчи задачата ми, и без това доста тежка, като ме дариш с разбиране и твоята подкрепа.”
