Вера Недкова – любов като доживотна присъда

„Целта на изкуството не е да ни потопи в бездната на нашите терзания, а да ни държи нащрек, за да осъзнаем своето положение в света.“

Тя е наричана аристократката на българската живопис и принадлежи към поколението художници, обновили през 30-те години на миналия век българската пластична култура

За личния живот на Вера Недкова се знае малко. Дали поради това, че е започнала да споделя спомените си на доста късна възраст единствено пред д-р Живко Враджалиев, дали защото е изчезнала голяма част от архива на семейството й, дали по някаква друга, изричана с половин уста причина – намек за нейната нестандартна за времето си сексуална ориентация… А може би просто защото е предпочитала да се изразява с живописта си – многопластова, многожанрова, модерна.

Ето как я описва в интервю изкуствоведката Ружа Маринска: “Тя беше човек с много мъжки характер на мисленето – много остра, категорична, точна. При нея нямаше по-женствени, плавни, тихи нюанси в преценката. Винаги поразяваше с много ясна концепция не само за фактите от изкуството, но и за фактите от живота. До последния си ден тя следеше с невероятен интерес всичко, което става във всички области на живота. Имаше поразяваща преценка. Освен това имаше невероятна памет и беше безкрайно увлекателно да се слушат нейните разкази за миналите времена, с които ни приобщаваше към своя характер, към светогледа си. Не зная дали друг ви е казвал, че за нея дълги години е съществувала дилемата дали да бъде художник или музикант. Едва някъде по средата на следването си категорично се определя към изобразителните изкуства, а не към музиката. В този смисъл бе човек с много богати и разностранни дарби – изключително познаване на литературата, историята.”

Вера Недкова е

третото дете в семейството на царския дипломат Тодор Недков от знатен род от Свищов, женен за също толкова знатна издънка от рода Пулиеви, свързан с братя Евлоги и Христо Георгиеви. Вера помни, че сградата на турската легация на „Цар Освободител“ е била къщата на вуйчо ѝ Харалампи.

Райна Сърмаджиева е завършила консерватория в странство, но се е посветила на семейството и децата – Надежда, Александър и Вера, подхранвайки техния артистизъм и възпитавайки музикалния им вкус. В дома на дипломирания първо в консерваторията в Киев, а после и в Париж като юрист, дипломат по времето на Фердинанд Тодор Недков се изпълнява и се слуша класическа музика, Вера обожава Вагнер, Брамс, Щраус… Странно е, че има

две версии за рождената й година

 – официално тя е 1906-а, но в източниците, където се споменават и брат й и сестра й, годината е 1908-а. Появила се на бял свят в Скопие, тъй като по това време баща й бил български консул в Битоля. Дипломатическата му кариера е причина семейството да пребивава на различни локации в Европа. А децата му да владеят френски, немски, английски на нивото на майчиния си език.

След като избира рисуването, Вера започва да посещава класовете по живопис на проф. Никола Маринов в Художествената академия през 1923 г. През 1924-та семейството й се премества във Виена, тъй като баща й получава назначение като дипломат там. Най-малката дъщеря продължава обучението си във Виенската художествена академия при проф. Карл Щерер, а по-късно пак там специализира реставрация при проф. Робърт Маурер.

Докато следва там, Вера е част от културния живот и от арт обществото в австрийската столица. Присъства на премиерата на “Пролетно тайнство” на Игор Стравински, освиркана от повечето като грозен провал, а по-късно пожънала невиждан успех. Във Виена се запознава и с харесвания от нея композитор Рихард Щраус – на един семеен обяд той седи до нея. Общува с писателите Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал и Роберт Музил, а също така е от редовните посетители на бляскавите балове в операта, организирани от графиня Фон Хартенау – съпругата на княз Александър Батенберг. „Тя не беше добре материално и татко ѝ издейства българска пенсия, за което му беше благодарна до края на живота си“, свидетелства художничката години по-късно пред д-р Враджалиев. Запознава се и със Зигмунд Фройд, Егон Шиле, Оскар Кокошка, Густав Малер… Споделяла е, че докато прави първите си крачки на успешен артист, е станала свидетелка на публични изяви на влизащия в политиката неуспял художник Адолф Хитлер.

Дипломирайки се през 1931-ва в австрийската столица след седем години живот там, Вера споделя с баща си своето желание да се потопи в атмосферата на Италия, за да

попива на място духа на Ренесанса

Лично за нас бе много любопитно да научим как тя изразява желанието си – с едно изключително дипломатично писмо го моли за подкрепа. “Усещам, убедена съм, че само Италия ще ми предостави това, което ми е необходимо – да живееш заобиколен от произведенията на изкуството, които ще бъдат постоянно напомняне за качеството – да ги познаваш, да навлезеш дълбоко, после да се обърнеш към себе си и да бъдеш единствено себе си.

… Имам силно желание да достигна нещо с моята работа – това може да ти послужи за доказателство, че не ще злоупотребя с твоята доброта. Ако можеш, облекчи задачата ми, и без това доста тежка, като ме дариш с разбиране и твоята подкрепа.”

Spread the love
Tags from the story
More from Ваня Шекерова
Изкуството да не правиш нищо
Как да живеем според принципите на dolce far niente Италианците са го...
Read More
0 replies on “Вера Недкова – любов като доживотна присъда”