Аристократка по кръв, бунтарка по природа, модел по професия, муза по призвание. Наричана „най-красивата жена на света“, Вера фон Лендорф извървява изумителен път от фашисткия концлагер до кориците на световните модни издания и се превръща във въхновение за поколения дизайнери, фотографи и художници
Много преди Клаудия Шифер и Надя Ауерман да разходят безкрайно дългите си крака по подиумите, а студената им северна красота да огрее кориците на списанията, една друга германка покорява света на модата със замах. За разлика от тях обаче високата 190 см красавица е не просто модел, а легенда, загадка и творец на собствената си история. Запознайте се с Верушка, първия германски супермодел… и много повече.
Графинята концлагеристка
Вера Готлиб Ана фон Лендорф е родена на 14 май 1939 г. в Кьонигсберг (днес Калининград в Русия) в аристократично семейство – баща ѝ е граф и офицер. Ранното ѝ детство преминава в охолство и разкош, но всичко се променя за една нощ. Когато е на 5 години, баща ѝ е арестуван и екзекутиран заради участие в опит за убийство на Хитлер, а семейството е разделено и изпратено в трудови лагери. Тази травма Вера ще се опитва да преодолее през целия си живот с цената на много посещения при психотерапевти и бягство в света на изкуството, но меланхолията в погледа ѝ ще остане и ще се превърне в нейна запазена марка.
След края на войната момичето се събира с майка си и тръгва на училище в Хамбург. Изолацията и самотата са нейни спътници още от дете. Съучениците ѝ наричат баща ѝ убиец и предател, а нея самата оприличават на щъркел заради ръста ѝ – на 14 години Вера вече е висока 185 см. Може би заради това тя решава да се насочи към изкуството – неговият свят изглежда някак по-безопасен. Мечтае да стане балерина, но е прекалено висока. Заминава за Флоренция, където учи текстилен дизайн и там я забелязва фотографът Уго Мюлас, който прави първата ѝ фотосесия.
Вдъхновена от този опит и от високата оценка на фотографа, Вера се опитва да пробие в Париж, но нещата се оказват различни от очакванията ѝ – в Париж няма търсене на високи модели. Случайно среща Айлийн Форд, съсобственик на американската агенция Ford Models. Прозорливата Айлийн я съветва да замине за САЩ, където пропорциите ѝ ще бъдат добре приети. Майката на Вера продава част от семейните ценности и ѝ купува билет за Ню Йорк. Там обаче също не я чакат с отворени обятия. Форд не си спомня за разговора им (или поне се прави, че не си спомня), а другите агенти не се наемат да я представляват. Изглежда им странна и не се вписва в стандартите. Има „лице за Elle, но фигура за Vogue“, както казва самата тя по-късно. Миловидната блондинка с осанка на валкирия изглежда като създание от друг свят и Ню Йорк все още не е готов да я приеме. След поредица от откази момичето се връща у дома. Въпреки всичко обаче не се отчайва. Вече е уверена, че има потенциал, стига да намери начин да го реализира. И тогава в ума ѝ просветва, че трябва да си създаде лична история, да се превърне в бранд. Речено – сторено.
Ражда се Верушка
Верушка (с ударение на у) е името, с което наричат Вера в детството ѝ. И то изглежда напълно подходящо за целта – кратко, екзотично име за момиче с руски корени, за каквото се представя тя. Новото име ѝ придава тежест и тайнственост – това е времето на Студената война и на Съветския съюз се гледа със страхопочитание. Плъзват слухове, че е руска шпионка. По-точно руски шпионин, претърпял операция за смяна на пола – как иначе да се обясни този ръст? Вера никак не бърза да ги опровергава. Облича се изцяло в черно, с неизменна цигара в ръка, обвива се в мистерия и не се поколебава да заявява на фотографите: „Моето портфолио? По-добре покажете вие какво можете.“ И Ню Йорк пада в краката ѝ. Верушка се запознава със Салвадор Дали и участва в негов пърформънс като жива статуя, покрита от глава до пети с крем за бръснене. Сближава се с Даяна Врийланд, тогава главен редактор на Vogue. През 1964 г. Ървинг Пен я снима за корицата на списанието. През годините Верушка се превръща в един от любимите модели на Vogue с десетки фотосесии на страниците му. Благодарение на упоритостта си и на протекциите на Врийланд тя се сдобива с правото да предлага идеи за снимките – нещо, което се позволява на много малко модели. „Ако ще се знимавам с това, ми трябва повече власт“, завява германката. И я получава.
Сесиите на Верушка са много специални. Тя се снима в пустинята, сред ледовете, облечена в кожи, прегърнала гепард… Vogue ѝ осигурява най-екзотичните места и най-добрите фотографи. Ричард Аведън я нарича „най-красивата жена на света“. Най-екстравагантните снимки обаче ѝ прави Франко Рубартели, с когото имат не само професионална, но и любовна връзка в продължение на 5 години. Заради нея той изоставя съпругата си, а двамата се превръщат в „златната двойка“ на Vogue. Врийланд не им отказва нито една прищявка. А въображението им става все по-развихрено – Верушка се превъплъщава в различни хора и животни, не се страхува да намаже лицето си с боя за обувки, за да изглежда като дивачка. Открива бодипейнтинга, който впоследствие се превръща в голямата ѝ страст.
