Това ни казва Весела Бабинова в разговор за първия си моноспектакъл „Пистолет в торнадо“. Следващото представление е на 29.12 в THЀATRO. Моноспектакълът е писан от Лорън Гъндърсън – един от най-продуцираните драматурзи в САЩ от 2015 година насам, сюжетът е тясно обвързан с Хамлетовия монолог „Да бъдеш или да не бъдеш“ от едноименната Шекспирова пиеса. Историята срещна публиката с Анджела – жена от малък град. Докато се крие в мазето си в очакване да я връхлети торнадо, тя предава случващото се на живо в социалните мрежи. „Това е пиеса, в която аз играя Анджела – един много любопитен персонаж. На първо четене си казваш: „Аха, ясно“, но после си даваш сметка, че това е поредният път, в който първото впечатление лъже.“, казва Весела. И е права. Финалът е изненадващ, а темите, макар прекарани през смешното и забавното, са сериозни.
Весела Бабинова пълни сцената с тяло, мимики и душа в този забавно-трагичен образ и заслужено получава аплодисменти на финала на представлението. Да, да си забавен на сцената наистина е сложно, но на Весела ѝ се получава от първия път. Да е трагична също ѝ отива. Като един истински пистолет в торнадо.
Весела, къде те намираме в момента и какво правиш? Вкъщи съм си, тъкмо съм оправила всичко, изчистила съм, подредила съм, пия чай и мисля, че ще падна възнак всеки миг.
Как се случи „Пистолет в торнадо“? И какви са очакванията ти от спектакъла тепърва? Моята незаменима Луиза Григорова-Макариев ми даде да прочета текста и каза: “Мисля, че това е за теб!” Очаквания се уча да нямам. Единствено се надявам хората, които го гледат, да умеят да четат между редовете и да си дават сметка, че често се правим, че всичко е наред, но е нужно малко повече от първото впечатление, за да видиш един човек истински.
Това е първият ти моноспектакъл, какво е усещането да си сам на сцената? Ужасно, но и прекрасно. Мисля, че разбрах много неща за себе си като актриса и човек. Безкрайно съм благодарна за този процес.
Темите, които се засягат в постановката са многообразни и доста сериозни, как успяваш да преминеш от смешното към важното? Като в живота. Рязко и без предупреждение.
Кое е онова, което те вдъхнови да направии „Пистолет в торнадо“ и какво харесва в образа на Анджела в него? Вдъхнови ме приятелството ми с Луиза и заложените теми в пиесата. Анджела ми харесва, защото прилича на мен. Опитва се да ѝ е смешно дори в крайно неприятни ситуации, не се занимава с това да се хареса някому, да изглежда добре, или да впечатлява хората с нещо, просто Е.
Какво мислиш за чувството за хумор на сцената (и в живота) и кога ти е било полезно? Мисля, че да си забавен на сцена е доста сложно. Когато не се получи, може да е ужасяващо. Чувството за хумор винаги е полезно. “Светът е оцелял, защото се е смял.”, нали?
Какви са ролите, с които балансираш вкъщи с детето и пред хората, и коя ти е най-близка? Най-близка ми е ролята на жената у дома. В тази роля се чувствам най-много аз, най-спокойна и най-балансирана. Аз съм си домошар и определено моят дом е моята крепост.
Кои са любимите ти роли? Лоре Левин в “Лив Щайн”, Коля Лебедушкин в “Нощна пеперуда”, Марта в “Пияните” и Вероника в “Боклук”.
Какво очакваш от новия театрален сезон? Добри текстове.
Какво препоръчваш да се гледа и защо? Препоръчвам “Частици жена”, “Шекспирин по време на пандемия”, “Боклук”, “Фиеста”, защото излизаш от театъра и вече не си безразличен. Има много заглавия, които съм сигурна, че ще ми харесат, просто още не съм успяла да ги гледам.
Любимите ти неща в работата преди и сега? Едно и също е: трепетът преди начало и въпросите между колегите, най-често, гласящи: “Какво ще правим сега?”
Какви са предизвикателствата които поставяш към самата себе си? Винаги да поемам по пътя, от който най-много се страхувам.
Кое е последната тема, която те развълнува? Събраните средства за “Фондация за нашите деца”. Необходимата сума беше надхвърлена и то само за вечер.
