Вещерско сборище

Разглеждаме най-мистичната, изпълнена с похот, страст и ужас женска фигура в модерната попкултура, или казано иначе – яхваме метлата

От „Макбет“ на Уилям Шекспир насам вещицата е вълнуващ типаж, който носи доброто и злото, продължавайки да е интересна на публиката. През  последните години киното и телевизията проявяват  засилен интерес към магьосницата – имаме сериала „Салем“, великолепната независима хорър продукция „Вещицата“, а миналата година в Amazon излезе новата версия на класиката Suspiria на Дарио Ардженто.

Още Роалд Дал е казал: „Тези, които не вярват в магията, никога няма да я намерят.“ Самият той е почитател на вещицата, романът му излиза през 1983 година, а седем години по-късно се появява и филм. В него Вещицата е зла леля, която мрази децата. Превръща ги в мишки и после ги яде. Всяка година вещиците правят свое събиране, на което Главната вещица – уродливо и отблъскващо създание с циреи по лицето, прави нововъведения в начините децата да бъдат заличени от лицето на Земята. Анджелика Хюстън в ролята на Главната вещица е респектираща и страшна едновременно.

От 1987-а до 1998-а на кино се появяват цели четири филма с действащи лица съблазнителни, но зли магьосници. Първият е „Вещиците на Истуик“, адаптиращ романа на Джон Ъпдайк, излязъл през 1984-а. В него три красиви, но много различни жени са съблазнени от зъл магьосник и превърнати във вещици. Шер, Сюзън Сарандън и Мишел Пфайфър изиграват главните роли в компанията на Джак Никълсън. Излъгани, изиграни, съблазнени, зрителят им съчувства и е на тяхна страна, стане ли дума за отмъщение. Повторни адаптации на филма са правени, но нито една не заслужава внимание, особено в сравнение с оригинала.

През 1993-та идва „Фокус Мокус“. Филмът се завръща към вещицата от приказките, в които тя е зло диаболично създание, дошло на Земята да сее хаос и гадости, по възможност под формата на жаби. Три вещици се пробуждат в навечерието на Хелоуин и решават да се забавляват със смъртните, като искат да направят заклинание, с което да си спечелят безсмъртие. В ролите са Бет Мидлър, Сара Джесика Паркър и Кати Наджими.

В края на 1995 година се появява антологията „Четири стаи“. С елементи на ноар, слашър и трилър, филмът, режисиран от четирима различни режисьори, сред които Куентин Тарантино и Робърт Родригес, намира място и за история с вещици. Главната вещица този път е Мадона, а потърпевш – Тим Рот. Откъсът „Липсващата съставка“, която в крайна сметка се оказва семенна течност от мъж, е режисиран от единствената жена в режисьорското каре – Алисън Андрес, и представя вещиците като самодиви и съблазнителки,  висши създания, за които земните удоволствия и блага са само път към нещо по-добро, но никога самоцел.

През 1996-а излиза филмът „Вещи в занаята“, където четири момичета от гимназията се запознават със света на черната магия и разбират две важни неща – че подобно на повечето неща и лошите се случват по три  и че за разлика от доброто злото ти се връща, отново по три. Филмът не е нещо особено, но едва ли някой, който го е гледал, може да забрави дълбоките сини очи и злото в тях на Файруза Балк. Компания й правят съблазнителните Робин Тъни и Нев Кембъл, но шоуто определено принадлежи на Файруза.

Само две години по-късно вещицата приема образа на романтична жена, която макар да е сглупила и да е правила магии наляво и надясно, е било с цел да намери голямата любов. Филмът е „Приложна магия“, а двата контрастни образа на вещицата са изиграни от Никол Кидман като лошото момиче и Сандра Бълок като по-добрата версия на вещицата. Този филм е изцяло обърнат към женската аудитория и представя един приказен, но и по-приемлив образ на магьосницата. 

Някъде по това време и телевизията за тийнейджъри открива благодатта на образа на вещицата и създава популярно, но доста по-детско шоу, базирано на известен комикс и стар сериал. Това е „Сабрина, младата вещица“.             

Някои смятат, че част от персонажа на Сабрина е вдъхновен от известен американски ситком от средата на 60-те години в Америка на име Bewitched. Историята проследява живота на вещицата Саманта, която решава да се откаже от магията, за да живее със смъртен човек. Шоуто е толкова популярно, че влиза в „50-те най-велики тв сериала на всички времена“. Излъчва се до 2003 година и прави Мелиса Джоан Харт тийн суперзвезда.

Близо 15 години по-късно Сабрина Спелман поема на своето второ телевизионно приключение. Само преди няколко години от Netflix обявиха, че са закупили правата за „Сабрина“ и започват работа по новото шоу. В ролята на Сабрина Спелман влиза Кирнан Шипка,  пораснала пред очите ни в сериала Mad Men, докато играеше отегчената и нещастна дъщеря на Дон Дрейпър – Сали Дрейпър. Днес Кирнан носи метлата в едната ръка, котката в другата, а някъде между двете се намира и човешкият й живот, който се бори с живота на вещица. И това подсказва, че Netflix имат много различен подход към Сабрина от предишните притежатели на образа. За разлика от сериалите за Саманта и първата Сабрина тук комедията отсъства. The Chilling Adventures of Sabrina e всичко друго, но не и комедия. Сериалът е модерен ужас за тийнейджъри или за хора, които обичат вещиците и се интересуват от митология. За хора, за които образът на Сатаната може да бъде разглеждан от попкултурна гледна точка, а не като митологично създание, презентиращо злото на земята.

За последните десет години образът на вещицата се появява и в други сериали като Hemlock Grove, „Викторианска готика“, където вещицата е изиграна от Ева Грийн, и „Свръхестествено“. Над тях обаче се извисява „Салем“. Продължил едва три сезона, той е дело на кабелна американска телевизия и разказва за салемското гонение на жени, смятани за по-красивата и зла версия на Баба Яга. И макар повечето истории да защитават с плам нежния пол, то този сериал не го прави. В него жените са красиви, но зли същества, които сеят смърт и злост по света.

За последните няколко години образът на вещицата  има две ярки появявания в киното – първото е „Вещицата“, дело на младия режисьор и сценарист Робърт Егърс. Смесващ митология с реализъм и базиран на приказки и предания от Нова Англия, филмът на Егърс е почти притеснителен. Историята проследява фанатично религиозно семейство през 1630 година, което се отделя от своята общност, отхвърлено именно заради фанатичните си вярвания. Най-малкото им дете изчезва, а най-голямата им дъщеря е обвинена във вещерство. Младата Аня-Тейлър Джой изгрява в този филм, а сюжетът със своя епичен финал ще ви остави да се чудите доколко фанатизмът е измишльотина и доколко – реалност.

Второто заглавие, в което вещицата е на почит, е великолепната нова адаптация на Лука Гуаданино по класиката на Дарио Ардженто „Суспирия“. Ардженто е известен като един от най-ярките представители на джало – жанр, смесващ криминалния трилър с хорър и ноар елементи. Новата версия на „Суспирия“ използва старата като скелет, по който се гради многопластов пищен разказ. Главната роля е поверена на Дакота Джонсън, чийто избор е напълно оправдан още с първите няколко сцени. А до нея величествено стои Тилда Суинтън.

Действието на „Суспирия“ е позиционирано в Берлин през 1977 година, където в известно балетно училище пристига невинната Сузана Баниън. Без да съзнава, тя попада в центъра на вещерско сборище, а нейното присъствие има конкретна цел. Дотук се изчерпват приликите между едната и другата версия на филма. Гуаданино надгражда оригинала с абсолютна прецизност към детайлите и персонажите. Но неговата версия за събитията зад мрачните стени на академията е различна. Независимо дали ще изберете да гледате оригинала или доста по-наситената с насилие нова версия, трябва да знаете, че „Суспирия“ е като бръснач върху голо женско тяло.

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Only murders in the building: Колко убийства може да преброи човек?
Има нещо безкрайно вълнуващо в мистериите с убийства, нали? Възраждането на класическия...
Read More
0 replies on “Вещерско сборище”