Виктория Бешлийска е от тези автори, към които човек трудно остава безразличен. Както тя ми казва, когато се виждаме – колкото хора те харесват, така има и пропорционално същия брой такива, които са скептични към теб. Но всеки неин нов роман е малък празник за родните читатели. „Нишка“ е третият ѝ роман и следва вече утвърдената посока на литература, свързана с културата, наследството и вдъхновена от корените. Любовта на Виктория към старите думи и традиции се заражда у нея още от дете.
Фотография: Невена Рикова
От „По дирите на думите“ – страница, която прави във фейсбук, през „Глина“, „Сърце“ и чак до „Нишка“, правим един кратък разговор за писане и четене, а повече за последния ѝ роман и различни истории за писане може да прочетете в септемврийския брой на D!VA.
Виктория Бешлийска влиза в ролята на своите героини от „Нишка“
Фотография: Невена Рикова
Коя беше книгата, която промени всичко за теб? „Хората, които са винаги с мен“ на Нарине Абгарян. Прочетох тази книга в началото на 2017-а, тъкмо бях родила малката си дъщеря. Романът извика у мен спомени от детството ми и от трите къщи, в които съм израснала, свидни за мен места. Прииска ми се да напиша няколко реда за това как ми е въздействал. И правейки го, си спомних особената терапевтична и преобразуваща сила, която има писането. Бях в такъв етап от живота си, че имах нужда от свое убежище, нещо, което да ме съхрани. Тези няколко реда за романа на Нарине ми напомниха най-естествения за мен начин за спасение. Реших да си създам собствено място за писане и така възникна блогът „По дирите на думите“, който роди и първата ми книжна рожба – „Глина“.
Как се „ражда“ една книга и как се „раждат“ твоите? Моите книги се раждат с любов. За мен писането е любов.
„Нишка“ разбърка всичко в мен – чувства, мисли, спомени, страхове, мечти. Четох бавно, исках да прекарам повече време в Елена, да преживея бавно историите на Мария, Ружа, Дана, Зорка, Ана, Скарлада и Йова. От всяка си взех по нещо, по малко във всяка видях частици от моята майка, баба, прабаба. Елена и Балкана приех като един самостоятелен герой, представен по невероятен начин. Много красиво пише Виктория Бешлийска, но тук определено е надминала себе си! Природа, бит, поминък, традиции и обичаи оживяват на страниците на романа, без излишен патос.
Мария Янкулова
Коя е най-трудната книга за писане? Тази, която пишеш в момента. Колкото и да е благодатна енергията на творческия процес, тя е неделима от вечно глождещото те съмнение дали това, което създаваш, е добро.
А ти какви книги четеш? Чета всичко по теми, които ме вълнуват. Художествена литература, историческа, документална, философска… Особен интерес имам към краеведски трудове и книги в областта на психологията и психоанализата. Обикновено на масичката до любимото ми място за четене има няколко книги едновременно и ги редувам.
Кои са онези моменти, които те направиха това, което си днес? Всичко случило се и случващо се има своя смисъл. Гледам на събитията в моя живот като непрекъсващата нишка. Но ако трябва да отлича моменти, които светят в съзнанието ми, променили са ме в последните години и са се отразили на цялостния ми мироглед, това са раждането на голямата ми дъщеря Леа и отглеждането на малката – Алма. Както и трите месеца, които прекарах сам-сама в къщата в село Бусинци, за да напиша „Глина“.
Виктория Бешлийска влиза в ролята на своите героини от „Нишка“
Фотография: Невена Рикова
Кои са твоите модели за подражание и хората, които те вдъхновяват? Истински вдъхновяващи за мен са хора, които срещам в ежедневието си или „случайно“. Седемдесетгодишна жена, която спортува всеки ден във фитнес залата, която посещавам и аз; треньор по Таекуондо, оцелял във войната между Иран и Ирак през 80-те години, за да стане учител и лечител; баба Пенка, която се грижи за църквата в село Кошов и без сама да знае дали има Бог, е сред най-убедителните богослови, които съм срещала; 16-годишна приятелка на дъщеря ми, която има по-мъдър поглед върху реалността от редица зрели хора; моя позната, която след години в динамичния бизнес се отдаде на мечтата си да направи етнографски музей в Еленския Балкан. И още много други. Тези хора са вдъхновяващи, защото живеят със съзнанието за божествения дъх в гърдите си.
„Между страниците на “Нишка” се преплита силата на седем жени от Балкана. Живели в различни поколения. Свързващи се помежду си с невидима сила. Когато чуя израза “магически реализъм” винаги се сещам за романите на Бешлийска. Героите ѝ живеят между тънката граница на реалното и магичното. Харесва ми и ми е близко до душата женското в романа. Колко непреклонни и силни в слабостта си могат да бъдат жените. Как се търсим и намираме. Губим се и живеем.“
Веселина Пройчева
Най-ранният ти спомен? Легнали сме си с дядо в кухнята на село, вечер е и лампата е изгасена. Той ми разказва приказка за китчето Ха – как плува заедно с майка си в големия син океан. При думите за искрящото слънце и синята водна шир тъмнината изчезва и в стаята става ослепително светло.
Пет думи, с които можеш да се опишеш? Ще използвам една – подвижна – в пет от значенията ѝ: жива, буйна, движеща се, гъвкава, възприемчива.
Виктория Бешлийска влиза в ролята на своите героини от „Нишка“
Фотография: Невена Рикова
Кой искаш да те играе във филма за живота ти? О, не мога да си представя такъв филм в момента. Иска ми се да живея дълго и да имам възможността да се изненадвам, да откривам, да научавам. Затова нека бъде някой, който още не се е родил, или поне не се е родил за киното.
А книгата, която си препоръчвала най-много? В различните свои житейски етапи съм препоръчвала различни, но като че ли най-често са били „Черно мляко“ на Елиф Шафак, „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола-Естес и книгите на Нарине Абгарян.
„Посланието на Бешлийска и този път е дълбоко и разтърсващо, вдъхновяващо, пробуждащо. Книгата разкрива тайните на женската душа. Мъката, страданието, желанието, подкрепени от силата и волята на женската душа да твори магия. Кара ни да се замислим, че вглеждайки се днес в огледалото на постъпките си, ние виждаме не само себе си и собствените си избори, но и тънката нишка, която ни свързва с всички онези жени, чиято сила е довела до нашето днес и която предем към утрето на нашите деца.“
Анелия
