Добре дошли в света на Антония Антонова и Цветелина Вътева – двете имена, които стоят зад популярния проект „Вайръл стихове за секс и драма“, подвизаващ се удобно във Фейсбук и може да ви разреве, да ви разсмее, дори и да ви обиди
Докато пиша този текст на прага на 2021-ва, страницата им във Фейсбук има над 10 000 почитатели, сред които и някои видни имена от родната интелигенция. Проектът, а именно страницата за поезия, е замислен, но и някак случаен, както става с повечето хубави неща в този живот.
„Проектът, както го наричаме с известна доза ирония, бе заченат отдавна, но се роди през драматичния март на още по-драматичната 2020 г. Бяхме говорили и по-рано, че трябва да „направим нещо“, но тогава дойде моментът, в който Антония измисли заглавието, направи страницата и почнахме. Идеята зрееше в главите ни, но фитилът бе запален от безпрецедентната, безумно странна ситуация, в която всички се оказахме през този месец: затворени по домовете си, изолирани, уплашени, изправени пред нещо, което нашето разглезено поколение не можеше да осмисли“, казва Цветелина. Антония допълва: „Поради естествената необходимост от изразяване чрез творчество и защото беше неизбежно някак си. За себе си мога да кажа, че нещата, които пиша, така или иначе са у мен, но имам нужда да ги споделя.“
И Антония, и Цветелина пишат от доста време – запознават се на работа, завързват приятелство, може би защото и двете са странни птици и защото хората от една порода се надушват. Може да сте чели техни неща в webcafe.bg или да сте попадали на другия онлайн проект на Антония – „Писмата“, страница и блог, в който тя изразява чувства, мисли и тревоги чрез писане на разкази и есета или с фотографии.
За Цвети писането е психотерапия. “То се оказа нишката, която ни задържа свързани с хората. В началото бяха малко, после все повече и повече. Добрата поезия е малко като отслабването. Може и да изглежда добре, но в повечето случаи не е от хубаво.“
Модерните поети са рядкост не като количество, а като качество. В свят на кратко писане, в който всеки има нужда нещо да каже, човек може да пропусне добрите неща, а „Вайръл стихове за секс и драма“ са от добрата стока. Ироничното име, както казва Антония, „осмива явлението, което назовава – вайръл стиховете за секс и драма в интернет, тези, в които се говори за разпилени череши по пода на мансардата, докато навън вали, а любимият вече го няма…“, говори само за себе си какво да очаквате от съдържанието.
„Споменах добра поезия, но добрата поезия дойде по-нататък. В началото „Вайръл стихове за секс и драма“ се появи като пародия на Instagram поезията, в която арт хора нижат по една дума на ред, за да се получат накрая много думи на по един ред. „Вайръл“, като закачка с инфлуенсърското общество, чиито цел и смисъл се въртят около достигането на голяма аудитория. Нашата цел и нашият смисъл никога не са се въртели около това“, допълва Цвети.
На всички, които смятат, че това тяхното не е поезия, Цвети отговаря: „Ще им кажем, че са прави. После ще поплачем, а след това ще се опитаме да се поправим, разбира се. И да започнем да пишем това, което Пешо от Меричлери смята, че е поезия.“ Антония допълва: „Трудно някой може да ми каже това, заради което съм плакала или съм се смяла от сърце, докато съм го писала, какво е и какво не е, защото знам в сърцето си много добре какво е то. Също така съм на години, на които да мисля и да обръщам прекалено внимание кой какво ще каже или ще си помисли за творчеството ми, биха били инфантилна проява и огромен автосаботаж.“
Цвети казва, че първото си стихотворение е съчинила на възраст, когато „не съм сигурна, че вече съм ходела до тоалетната в гърне” – „Тати си обичам и на него си приличам“. Няколко години по-късно, около седми клас, си бях направила една стихосбирка от прегънати листа и химикалка. Може би най-силното стихотворение там беше посветено на смъртта на първото ми куче Жужи.“ Антония пък твърди, че не тя е открила писането, а то е с нея и в нея, откакто изобщо може да пише. „Аз винаги съм писала. От предучилищна възраст. Писането само по себе си е изключително интимно преживяване. Ако нещо си струва да бъде описано според мен в стихове, то обикновено бива описано от мен в стихове. Отговорът на този въпрос е в самата страница с всички теми, които засягаме там.“
Цвети и Антония са много различни и същевременно си приличат. Едната е женена, с дете, има куче, котка и голяма кола. Също така участва в любителска театрална трупа на име „Чай-ки“. Другата отглежда котка, в която е влюбена и е една от причините да намира “Люлин” за интересен квартал.
За вдъхновението
Цвети: „Когато е тук, мога да се вдъхновя от кишата по обувките ми, от мъркането на котката, от лицето на сина ми, когато спи, или от поредния връх на кулинарен провал, до който съм стигнала. Когато го няма, когато е заглушено от други неща, просто го няма.“
Антония: „Мисля, че ако човек има нужда да търси вдъхновение на някакви мегаспециални и извънредни места, вероятно не му е дадено, не му идва отвътре да се вдъхновява много. Аз лесно се вдъхновявам. Ежедневно. От всякакви неща.“
За любовта
Цвети: „Любовта е обратното на страха. Тя е силата, която ни движи да правим добри неща, да ставаме нещо по-добро от „себе си“. Любовта може да се проявява в делника, обаче тя е всичко друго, но не и делнична. Разтваряне на егото без страх. Всъщност може би най-добрата дефиниция на любовта, която съм срещала, е дадена от Морган Скот Пек, който нарича любовта „волята да разшириш границите на своето Аз с цел да осигуриш собственото си или нечие чуждо духовно израстване“.
Антония: „Всеки човек, който не е тежък психопат, би трябвало да знае какво е любовта. Поне така се надявам. Може и да греша, ама дано не. Това за любовното обяснение в писмо – ще трябва да попитате някой, дето работи да пише любовни обяснения по поръчка, мисля, че има такива сайтове. Но мисля, че освен „обичам те“, което е супер на думи, любовните обяснения са най-истински, когато са на дела. Някой да те обича с делата си, с отношението си, с грижата си – това е добро любовно обяснение.“