Текст Кремена Димитрова
Нейното име е Вивиан и тя е кралица – на бунта в модата, на фетишизма в дрехите, на революцията в аксесоарите, на пънка в мисленето. Защото пънкът не е само вирнати гребени, скъсан деним, принтове на британското знаме, татуси, чорапогащници на дупки, шантав грим и кубинки, а манифест на едно поколение, което иска да удари шамар на всичко, загубило смисъл и стойност, като се почне с монархията, политиците, псевдоморала и изкуството. Роден от брака между музиката и модата, пънкът дълго удържа челните места на класациите по изключителност, а Вивиан Уестууд го отглежда и го превръща във философия на цяло десетилетие, продължило твърде дълго.
В автобиографичната си книга, създадена съвместно с Иън Кели, Нейно модно величество се разкрива в пълната си прелест: една пънк баба с неукротима енергия и ум, по-остър от карфиците върху ръкава ѝ, с които взима мярка на знаменитостите. Същество с червена коса, стъклени очи и аутфит, достоен за филмите на Кубрик или Спилбърг. Видение, което сякаш не е от този свят.
По думите на Иън Кели тя е съхранила детето в себе си въпреки всички трудности – с ококорени очи, любопитна и отворена, понякога сърдита и груба, друг път сгряваща сърцето с преданост и любвеобилност. Огън от лед.
Освен дама на ордена на Британската империя, създателка на глобална модна марка и член на Френската камара за висша мода в Париж, Вивиан е една от най-прочутите англичанки и жива легенда. Наричат я „Коко Шанел на нашето време“, а в Далечния изток е по-известна от кралицата и дори от Мадона. В осмото си десетилетие продължава да върти бясно педалите на живота. Всеки ден се отправя с колело на работа по Батърси бридж роуд.
Първото си кръгче прави още през 70-те, когато създава мода „за войници, проститутки, лесбийки и пънкари”. Поне така гласят етикетите, украсени с анархисткото “А” и посочващи като дизайнери самата Вивиан и Малкълм Макларън, продуцента на „Секс Пистълс”. Много дълго той е верен съратник и партньор в лудориите на мадам Уестууд.
“Винаги минавай през всяка врата, която изглежда забранена за влизане”, казва Малкълм и двамата се опитват да следват този девиз – той в музиката, тя в модата. „Аз обожавах текстовете на “Секс Пистълс”, и не само онези, които бях писала аз, макар да обичам да пиша текстове (Вивиан е съавтор на някои от песните на групата – бел.ред.) и да ме бива в това. Те бяха направо блестяща група. Онзи ден срещнах един човек, доста възрастен, но познах, че е бил пънкар още преди да ми каже. Само ми дайте пънкар и веднага ще го позная“, казва Уестууд.
Светът през 70-те изглежда отчайващ със своята жестокост и корумпираност, с опасностите, дебнещи зад всеки ъгъл. Свят, пълен с лоши политици, които заслужават презрение. Надеждата е в младежите, които ще се опитат да пъхнат прът в колелата на отвратителната машина за убийства. В онези дни Вивиан започва да използва символа на анархията. Слага алено “А” върху всичко, за да покаже тоталния крах на системата от илюзии. В онези дни е пънк, футбол и бунт! И една модна дива, непоколебима и дръзка, с опасния чар на непораснало гневно дете.
Магазинът на Уестууд с гръмкото заглавие “Твърде бърз, за да живее, твърде млад, за да умре” просъществува на Кингс роуд 430 от 1972 до 1974 година, а следващият -“СЕКС” – от 197-та до края на 1976-а. През 1977-а – годината на сребърния юбилей на кралицата, прозорците му най-сетне биват заковани с дъски заради навика на футболните фенове на “Челси” редовно да ги трошат. По дъските пък след това се появяват графити “Бунтари”.
Бунтарството синтезира шиваческите експерименти на Вивиан, чиито елементи остават разпознаваеми и днес – разкъсаните и украсени с надписи тениски, поставените на странни места ципове, латексът и фетишът, всичко на границата на приемливото. Нейни запазени марки са моделите с корсети, бельото, носено като горно облекло, разкъсаните училищни сака и вратовръзките, оформени като примки. Стилът е адресиран към експлозията на сексуалността и политическото недоволство у младежите. Бунтът, изразен чрез дрехите, е тухлата, запратена в стъклената витрина на цивилизацията. Добавете към това ножчета за бръснене като бижута (частично затъпени с пила за нокти); вериги и безопасни игли, използване на “западнали” и привидно мръсни материи – “дрехи, понесли щети”. Одежди за съвременни герои!
Вивиан, която вече е залитала по култа към смъртта, присъщ на Третия райх, търси вдъхновение в езика, както и в образите на насилието. Тя заема на Сид Вишъс, който по собствените й думи “просто не прави разлика между добро и зло”, мемоарите на масовия убиец Чарлс Менсън. Но ако някога се е чувствала застрашена или неспокойна сред нотката на насилие, заобикаляща “Секс Пистълс”, или образността, която сама създава, то с нищо не го е показвала.
„Никога не съм се бояла от никого и от нищо – твърди Уестууд. – Мотото на пънка беше Никой не е невинен.”
С времето този девиз се превръща в нейна лична философия. Затова днес Вивиан продължава да държи „гребена” си високо навирен над разочарованието от разбитите мечти и да поддържа огъня на бунта.
