„Детски“ беше първата дума, която ми хрумна при запознанството ми с Weekend. Абсолютно и безусловно детски.
Почувствах се объркана. Бях чувала за този парфюм от позната, която казваше, че за нея той е абсолютен и безусловен афродизиак. За миг се усъмних, че говорим за същия парфюм, но факт – за пореден път се убедих, че възприятията са нещо изключително индивидуално и слава богу, че е така. Би било много отегчително да откриваме в ароматите едни и същи неща.
„Липа“ беше второто, което си помислих. Липов чай с мед. Сладък, но не непоносимо сладък. Учудващо, в състава му няма никаква липа, но доста хора я усещат. Години по-късно, когато пробвах парфюми с истинска нотка на липа, като Tilleul на D’ORSAY и Eau du Ciel на Annick Goutal (и в двата е много натуралистична), усетих разликата. Въпреки това, чувството за липа ми остана – като цвят, като вкус, като спомен. Има някаква детска сладост в аромата на нацъфтелите липи, топла, медена и жълта, има я и тук.
Weekend е богат, наситен флорал от типа „кошница с цветя“ с прасковена мекота и финално запудряне. Комплексен и добре блендиран е, трудно ми е да му направя дисекция по нотки. Има зюмбюл със сигурност, но отново се чувствам объркана, защото свързвам зюмбюла с хладни, зелено-нагарчащи композиции, а тук е топъл и сякаш поръсен със златен прашец. Нектарината също се усеща доста, свежа и натурална, а не химическа и швепсова. Не зная как мирише резедата, може би тя дава тази медена сладост, която ме подвежда към липа. Пудреността е като жълт полен, който остава по носа, когато помиришеш цвете прекалено отблизо. Няма кой знае какво развитие – ароматът е линеарен и остава почти непроменен от началото до края, с много добра проекция и трайност.
Като „relaxing country style perfume“ е описан Weekend в пресинформацията от бранда и това е много точно определение. Името също му пасва идеално. Това е безгрижен, лежерен парфюм за дълги разходки по нацъфтели ливади, пикници, меки памучни тениски (като се замисля, всъщност може да се вмъкне и един „relaxing country style sex“ тук, защо не). Усещам го наситено жълт като цвят на глухарче, сладък като мед от глухарче, детски като „Вино от глухарчета“. Излъчва дружелюбността и доверчивостта на игриво кученце. Има нещо обезоръжаващо в него – все едно тръгваш към света открито, без задни мисли и лоши намерения, и очакваш да ти отговори със същото. Подобно „детско“ излъчване за мен има Acqua di Gioia на Armani, макар и съвсем различен като аромат.
Не бих препоръчала Weekend за покупка насляпо – има си ретро звученето на парфюм от 90-те и не би се харесал на всеки, освен това е силничък и може да докара главоболие у някои хора. На мен също ми трябваше време, за да реша дали го искам, защото е доста встрани от обичайния ми вкус. Не го нося често, не го слагам в града, но винаги ме зарежда с радост и оптимизъм, независимо дали се излежавам някъде в хамак или съм си вкъщи, а навън е дъждовно и мрачно.
Година на излизане: 1997
Нос: Натали Лорсон
Олфактивна група: флорален
Връхни нотки: резеда, мандарина, салвия
Сърцевина: нектарина, зюмбюл, прасковен цвят, шипка, ирис, циклама, корен от виолетка
База: мускус, сантал, кедър
