Неговите видеа в YouTube, подкастът му The Jordan B. Peterson podcast, постовете му в социалните мрежи (Instagram и Туитър, където от години отказва да отговаря и да чете коментари), публичните му лекции и тяхното гледане и слушане от милиони са доказателство за неговата културна и интелектуална мощ. Днес доктор Джордан Питърсън има огромно влияние и поради това е мразен и обичан от хиляди хора. Разпродаването само за ден на билетите на миниатюрната зала 1 на НДК в София за две негови лекции затвърждава тезата, че Питърсън не е обикновен професор от университета в Торонто. Неговата история, принципите, които защитава, и пътят, който е поел и само за 10 години го нареди сред най-големите интелектуалци на XXI век, ще се опитаме да ви представим накратко.
От Средния Запад в Канада до културен феномен
Джордан Питърсън е роден на 12 юни 1962 г. в Канада и детството му преминава в канадската провинция Албърта. Пораснал по време на Студената война, той развива силен интерес към тоталитарните режими и последиците от тях, но не защото симпатизира на идеята, а защото, както пише в предговора към „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“ неговият приятел и колега доктор Норман Дойджи – „за да му напомнят за нещо, което и той, и всички хора са склонни да забравят – че стотици милиони са загинали в името на една или друга утопия“. Поради това домът му в Канада е украсен с образите на Ленин и ранните комунисти, с образци от социалистическото минало. Питърсън започва да изкупува това изкуство почти на безценица и това е първи признак, както неговите приятели отбелязват, на желанието му да обясни склонността на човека да върши зло в името на доброто и психологическата загадка на самозаблудата. Реториката, запазена във всички речи, принципи и правила на Питърсън и днес, когато той шумно и без притеснение критикува новите идеи на лявото – като липсата на полова идентичност и тоталното закриването на западната култура, е точно същата, каквато е била преди години, когато критикува диктатурата или тоталитарните режими.
Най-голямото от три деца в семейството на местен библиотекар и учителка, Джордан има интерес към религия (той е силно вярващ, за него религията е най-доброто обяснение за развитието на човека в цивилизационен и личностен план преди появата на науката), култура, митология, психология, политика и история. За кратко работи за канадската Нова демократическа партия – левоцентристка социалдемократическа организация, но бързо се разочарова от политиката и решава да напусне. След завършване на гимназия изучава политически науки, а през 1984-а получава бакалавърска степен по психология от Университета на Албърта. На следващата година се мести в Монреал, където защитава докторска степен по клинична психология. До 1993-та Джордан Питърсън живее и работи по специалността си в Монреал, а след това до 1997-а е преподавател по психология в Харвард. В началото на новото хилядолетие се връща в Канада, за да заеме професорско място в Университета на Торонто.
Днес Питърсън вече не е щатен преподавател в университета, а професор емеритус.
„И то преди да стана на шейсет. „Емеритус“ принципно е титла, запазена за престарелите преподаватели, макар и такива, чиято работа заслужава да бъде отличена. Представях си, че ще преподавам и ще провеждам изследвания в Университета в Торонто на пълен работен ден, докато не се наложеше да изнесат скелета ми от офиса. Обичах работата си. И моите студенти – както бакалаврите, така и магистрите – бяха положително настроени към мен. Ала на този кариерен път не му било писано. Причините са много, включително фактът, че сега мога да преподавам онлайн на много повече хора с по-малко вмешателство“, пише Питърсън в изявление, публикувано в сайта National Post през януари 2022 г. Причината е, че той решава да се разграничи от академичните среди с фокус върху фиксацията „разнообразие, инклузивност и уеднаквяване“. Днес Питърсън е на път да загуби и лиценза си за клиничен психолог и да спре да практикува – засега само в Онтарио, поради същите причини и заради критиките към премиера на Канада Франсоа Трюдо. „Организацията на психолозите в Онтарио изисква от мен да премина през задължително реобучение по комуникация в социалните мрежи при техните експерти, защото – заедно с други престъпления – съм ретуитнал опозиционния политик Пиер Поалиевр и съм критикувал премиера Джъстин Трюдо и неговите политически съюзници“, гласи пост в Туитър на Питърсън отпреди няколко месеца. И колкото повече враговете му се множат, расте и броят на хората, които се идентифицират с него и принципите, които защитава.
12 правила за живота
Препоръчвам две от общо трите му книги, преведени на български – „12 правила за живота“ и „Отвъд реда“ (първата я има също така и като аудиокнига в Storytel, прочетена от Даниел Цочев). Първата – Maps of Meaning, където той споделя дълбоките си прозрения във връзка с универсалните въпроси, които световната митология повдига, и обяснява защо всяка култура създава истории, е доста стара и не така увлекателно написана, както другите две. Бих ви препоръчала и подкаста му (както и подкаста на дъщеря му Микаела Питърсън, където той често е гост), както и публичните му лекции в YouTube, но е нужен добър английски, за да схванете не само есенцията, а и цялото богатство на изказа и тезите на Питърсън.
Той е изключително ерудиран и силно емоционален – „запазил онзи наивитет, който го караше да вярва, че онова, което очарова него, трябва непременно да очарова и другите“, пише неговият приятел Норман Дойджи. Силната си емоционалност Джордан приписва на множеството черти от женската половина на личността си, които открива у себе си, оттам и желанието му да се занимава с психология. „Има някакъв обществено ширещ се модерен принцип сред хората и в университетите, че половите отличителни характеристики са културен феномен и са неестествени. Съответно може да бъдат изтрити чрез културна промяна на пейзажа. Но има доказателства, които показват, че единственият начин да ги промените чрез културна трансформация е да работите наистина дълго и трудно срещу биологията. Професионалните различния между мъжете и жените са доста по-големи, отколкото са личностните. И именно те движат човека напред. Най-голямата разлика, която се забелязва между половете, е, че жените предпочитат да работят с хора и се интересуват от хора, докато мъжете предпочитат да работят с неща и се интересуват повече от това.“
Подобно на това му изказване, част от негова лекция, Питърсън умело комбинира голям ум и понятен език.
Той обяснява сложни тези простичко и не се страхува от критика. В него няма злоба, нито мегаломания. Склонен е да влезе в спор и да приеме, че не е бил прав. Поради тези причини негов приятел и телевизионен продуцент – Уолдек Шемберг, решава, че Питърсън е идеален за телевизията. В него той вижда учителя винаги готов да обяснява на учениците си. И го поставя пред камера, а това, че камерата и Джордан се харесват, е просто бонус.
Така от почти неизвестен професор с ярък ум, бивш дърводелец, който и днес обича да прави неща с ръцете си и почти всички мебели в дома му са изработени от него, бивш пчелар – „Преди време бях пчелар и съм свикнал с пчелите“, казва Питърсън – Джордан става телевизионна звезда. Телевизията е ТВО (канадска обществена телевизия), а предаването –„Велики идеи“. Но популярността му е несравнима с това, което е той днес. През 2013-а, когато YouTube набира скорост, Питърсън решава да запише една от лекциите, които изнася в Университета в Торонто, и да я публикува. До началото на 2016-а лекцията му е гледана над милион пъти. Днес даже няма да споменаваме цифри, защото каналът му онлайн има над 6 милиона абонати и те се увеличават с всеки изминал ден.
През 2012-а, точно приключил телевизионната си кариера и с малък скок към онлайн видеата, Питърсън открива Quora – любопитен сайт, където всеки може да зададе въпрос и всеки съответно може да отговори. Така се отваря страница за дискусии по всякакви теми. Читателите дават положителна оценка, ако отговорът им е харесал, и отрицателна, ако е обратното. По този начин полезните отговори печелят висок рейтинг и достигат до все повече хора. Докато си почива от подготовка на лекции, Питърсън чете въпроси и съответно отговори, които го карат да се замисли – за смисъла на живота, за щастието, за остаряването. Първият въпрос, на който решава да отговори, е кое прави човешкия живот пълноценен. Това, което пише, не достига до някаква огромна аудитория. По-късно обаче се появява въпросът кои са най-важните неща, които всеки трябва да знае. „Публикувах списък от правила и максими, някои напълно сериозни, а други „с леко намигване“. Принципи като „Бъди благодарен напук на проблемите“, „Не прави нещата, които мразиш“, „Не замитай боклука под килима“ и прочие.“ Списъкът взривява интернет. Студенти спират Питърсън, за да му кажат колко е бил полезен. Хора обявяват, че ще си го принтират и ще го използват като доктрина в живота.
Питърсън се удивлява на успеха на списъка: „Вероятно, формулирайки правилата, бях налучкал идеалния баланс между познато и непознато.“
Няколко месеца по-късно с него се свързва литературна агентка, която го слуша в радиопредаване, където Питърсън, верен на себе си, обяснява, че не може смисълът на живота да е само в търсенето на щастие, а трябва да има нещо по-дълбоко от това и че всички митове и древни текстове навеждат именно на тази мисъл… борбата между реда и хаоса, идеалния баланс между тях. Тя му предлага да напише книга. След няколко месеца дискусия двамата стигат до консенсусно решение – книга ще има и по нейна идея тя ще се явява като наръчник на нещата, които човек трябва да знае и да прави, за да живее по-добре. „Каквото и да означава това“, допълва Питърсън. Това го подсеща за списъка, който е публикувал в Quora преди време. Той е изпратил този спесък и до своя приятел и бивш студент – писателя Грег Хъруиц, който го прилага в основата на сюжета на изключително популярната си поредица „Сирак Х“ (която може да откриете вече и на български и да се уверите сами, че 12-те правила са точно там). Питърсън изпраща първоначалния списък, като го допълва, агентката го харесва и работата започва. Година по-късно „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“ е почти завършена. Книгата е близо 500 страници, а всяко правило е разработено в препълна глава, в която Питърсън обяснява правилото просто и сложно и прави аналогии с любимите си руски класици Достоевски и Солженицин, с умове като Юнг, Ницше и Джон Милтън. Както и с Библията. „12 правила за живота“ излиза през 2018 г., но тогава Джордан Питърсън вече е доста известен.
Критика срещу хаоса
Джордан Питърсън получава световна популярност през 2016 г. с критиките си срещу канадския законопроект „C-16”, с който се въвеждат и защитават новите полови идентичности. На следващата година е лишен от субсидия от Изследователския съвет в университета, което той приема като репресивна мярка поради изявленията си срещу въпросния законопроект. Някъде по същото време хората с леви политически разбирания започват да отричат психолога и всичко, което той казва, а десните го прегръщат като стар другар. Въпреки че е висок, слаб, със сребриста коса, глас, който някои определят, че прилича на този на жабока Кърмит, и спокоен изказ, Питърсън бива описван като фашист, расист, човек, който се противопоставя на модерните идеи.
Но за останалите хора Питърсън се превръща в персонификация на битката на разума срещу ужасните „сошъл джъстис” догми. Със своето слово той атакува идеологията на фетишизация на малцинствени идентичности. Изправя рамене пред собствената си академична среда, доминирана от антизападна и антинаучна пропаганда. „Целият ми живот е поза, или поне така казват враговете ми. „Какво прави, каква е играта му, каква роля играе?“ Казвам каквото мисля. „Но това е роля!“, повтарят те. Не, това е, което ти мислиш“, казва Питърсън в един от епизодите на подкаста на дъщеря му Микаела Питърсън, където двамата обсъждат негов пост с критика по повод слагането на plus size модел на корицата на списание Sport Illustrated (медия, запазена за хора със спортна физика), както и за woke културата (така наречената събудена култура, която значи да си осъзнат и активно внимателен към важни обществени факти и проблеми, особено по въпросите на расова и социална справедливост) и няколко други интересни тези.
Питърсън е известен със своята критика на модерните западни системи и своята възхвала на завещаните от минали поколения ценности и институции, заплашени днес от културна революция. Той говори за естествените йерархии на обществата, но ги нарича йерархии на компетентността, а не на несправедливостта. В книгата си „12 правила за живота“ дава за пример как и сравнително примитивни организми като омарите създават собствени социални йерархии.
В живота Джордан Питърсън винаги се облича елегантно. На въпроса как все така задържа женското внимание, с намигване отговаря, че първото нещо е добре ушитият костюм – говори с висок ясен глас, не прави неуместни забележки, ползва ругатни, когато е необходимо. Но има проблеми с депресията, пие антидепресанти от няколко години и не го крие, а преди време на няколко пъти щеше да умре след приемане на опасни, но предписани медикаменти. Има и навика да плаче в моменти на емоционална превъзбуда. Дълго време беше обявил война на въглехидратите и близо година и половина се хранеше само с телешко месо и много малко зеленчуци. Това го вкара в болница.
Събитията, организирани от Джордан Питърсън, често са сравнявани с интелектуални рок концерти. И как не биха били. Това е „един от най-влиятелните съвременни умове“, както написаха преди време The Spectator.
Предлагаме ви видеото към публичния дебат със словенски философ Славой Жижек – популярен с идеите си и левите си убеждения. Заглавието на дебата е „Щастието: капитализма срещу марксизма“
Също така ви предлагаме и линк към подкаста на д-р Джордан Питърсън в Spotify, където той отново обсъжда интересни тези и идеи със своите гости.
