Една от най-мистичните, изпълнени с похот, страст и ужас женски фигури в модерната попкултура, отдавна е любимка на писатели, сценаристи, режисьори и актриси
Фотография / Getty Images, iStock
Една от любимите ми сцени в драматургията въобще е началото на четвърто действие в „Макбет“ на Уилям Шекспир. Вещиците!
Хайде, бърже кръг сторете,
мърши всякакви хвърлете
да се смесят във котела:
първо жаба мекотела
тридесет и един ден
в сън под камъка студен
своята пъпчива гнус
пълнила с отровна слуз!Плам, пламти! Котел, бълбукай!
Адска смес, мехури пукай!*
Още там е ясно, че вещиците като културен, литературен и векове по-късно попкултурен образ успяват да съберат в себе си вълнуващия свръхестествен свят и емпиричните модели на нашия. Оттогава до днес вещицата е вълнуващ типаж, който носи доброто и злото из света и позволява на литературата и киното да я адаптират в най-различни свои произведения. От времената на „Макбет“ до днес вещиците продължават да са интересни на публиката.
На големия екран
През последните години киното и телевизията имат особено засилен интерес към субекта на магьосницата, която хвърля заклинания и може да превърне своя противник в гнусно животно, да го убие, да го прокълне, да го омагьоса. Вещицата се кланя на Дявола. Само за последните години имаме сериала „Салем“, великолепната независима хорър продукция „Вещицата“, която преплита в себе си стари нрави и митология, римейка на класиката Suspiria на Дарио Ардженто и последно – тази година модерната вещица крадеше деца като в приказката за Хензел и Гретел в трилъра „Оръжия.“
Новото и старото – адаптация на „Вещиците” по Роалд Дал в телевизионен формат с Анджелика Хюстън и новата версия с Ан Хатауей
Вещицата е почитана, мразена, съблазняваща, страшна, грозна и красива. Още Роалд Дал е казал, че „тези, които не вярват в магията, никога няма да я намерят.“ Самият той е почитател на вещицата в най-чистия ѝ детски образ като събирателно страшно на всичко, което броди по земята. Романът му „Вещиците“ излиза през 1983 г., а само седем години по-късно се появява и филм. В него Вещицата е зла жена, която мрази децата. Като версия на Баба Яга, но маскирана като домакиня, тя превръща децата в мишки и после ги яде, защото детето е най-голямото зло. Всяка година, отново според Дал, вещиците правят свое събиране, на което Главната вещица – уродливо и отблъскващо създание с циреи по лицето, прави нововъведения в начините децата да бъдат заличени от лицето на Земята. Анджелика Хюстън влиза в ролята на Главната вещица в едноименния филм и е респектираща и страшна едновременно.
От 1987 до 1998 г. се появяват цели четири филма с основни действащи лица съблазнителни, но зли магьосници. Първият е „Вещиците на Истуик“, адаптиращ романа на Джон Ъпдайк, излязъл през 1984 г. В него три красиви, но много различни жени са съблазнени от зъл магьосник и превърнати във вещици. И може би това е един от първите опити в модерното кино от последните 30 години, в което вещицата е съблазън, а не страх. Шер, Сюзън Сарандън и Мишел Пфайфър изиграват главните роли в компанията на Джак Никълсън. Излъгани, изиграни, съблазнени, но владеещи магията, зрителят им съчувства и е на тяхна страна, стане ли дума за отмъщение или злина. Повторни адаптации на филма са правени, но нито една не заслужава внимание, особено в сравнение с оригинала.
Малко след това идва ред на „Фокус мокус“. През 1993 г. филмът се обръща към корените на вещицата от приказките, в които тя е зло диаболично създание, дошло на Земята, за да сее хаос и гадости, по възможност под формата на жаби. Три вещици се пробуждат в навечерието на Хелоуин и се забавляват със смъртните, като искат да направят заклинание, с което да си спечелят безсмъртие. По детски наивен, „Фокус мокус“ е забавен филм, в който вещицата е карикатурна версия на Баба Яга, но умножена по три. А в ролите са Бет Мидлър, Сара Джесика Паркър и Кати Наджими.
В края на 1995 г. се появява антологията „Четири стаи“. С елементи на ноар, слашър и трилър, филмът е режисиран от четирима режисьори, сред които Куентин Тарантино и Робърт Родригес. Главната вещица този път е Мадона, а главният потърпевш – Тим Рот; в история, в която участват вещици, винаги има някой страдалец мъж, запленен, омагьосан и в някои по-екстремни ситуации изяден от тях. Откъсът „Липсващата съставка“, която в крайна сметка се оказва семенна течност, е режисирана от единствената жена в режисьорското каре – Алисън Андрес. Тя представя вещиците по начина, по който ги вижда част от съвременната попкултура – като самодиви и съблазнителки.
През 1996 г. излиза „Вещи в занаята“, където четири гимназистки се запознават със света на черната магия и разбират, че подобно на повечето неща и лошите се случват по три и че за разлика от доброто злото се връща с по-голяма сила. Ако в религията седем е божественото число, то в митологията тройката играе важната роля. От днешна гледна точка филмът не е нищо особено, но едва ли някой, който го е гледал, може да забрави дълбоките сини очи и злото в тях на Файруза Балк. Компания ѝ правят съблазнителните Робин Тъни и Нев Кембъл, но шоуто определено принадлежи на Файруза.
Само две години по-късно вещицата приема образа на романтична жена, която макар да е сглупила и да е правила магии наляво и надясно, е било с цел да намери голямата любов. В „Приложна магия“ двата контрастни образа на вещицата са изиграни от две контрастни актриси – Никол Кидман като лошото момиче и Сандра Бълок – по-добрата версия на магьосницата. Изцяло обърнат към женската аудитория, филмът представя един както приказен, така и по-обществено приемлив образ на магията. Сандра и Никол са събирателен образ на порастването и сексуалното пробуждане на една жена, която се лута и търси любовта, действайки на принципа проба-грешка.
