Диригентът Йордан Камджалов е инициатор и създател на хора и ансамбъла на „Музикална лаборатория за Човека”, както и на формата „България пее”. През 2014 г. НАСА и Международният център по астрономия кръщават с неговото име астероид 52292, като заявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на Вселената”. От 2015 г. Камджалов e артистичен директор и главен диригент на симфоничен оркестър „Генезис” – концептуален културен проект, обединяващ доказани професионалисти от страната, Европа и света
За пътя и посоката на твореца…
Според мен творецът трябва да осъзнава колосалната си отговорност на педагог, звънец, будилник, дори спасител, открехващ по най-неочакван начин в най-неочакван момент идеята за някакъв смисъл, който коренно и мигновено би могъл да измени живота на Човека. И това не е теория, хипотеза, мечта, а реалност, която имах шанса да изпитам още в ученическите си години, докосвайки се до феноменалното присъствие, изкуство и послание на Мариус Куркински.
За цената на мечтите и успеха…
Огромна, но нищожна спрямо това, което бихме могли да допринесем за хората, обществото, цивилизацията, дори само за едно малко детенце. Борбата за всяка такава мечта и всеки служещ на това успех си струва всичко. Но това може би могат да го разберат и преживеят докрай само артисти, докоснати от едно друго пространство.
За труда на музиканта…
Ако това изобщо е труд, както е известно, то започва на едноцифрена възраст и има шанс да даде евентуално по-зрели плодове след около 10-20 хиляди часа непрестанни усилия. Виждам три агрегатни състояния на това понятие: труд, работа, призвание. При призванието няма труд. При работата също. Това е привилегия за всеки, който има идея за смисъла на съществуването си.
За свободната воля и илюзорния комфорт…
Аз не вярвам в свободната воля. Поне аз нямам такава. Комфорт също нямам. Но живея във върховия денонощен комфорт на моята непреривна „воля за смисъл“. За смисъл, принос и разкрасяване на този болен свят.
За изборите, които правим…
Аз направих всички фундаментални избори, когато бях в седми клас. Всичко е следствие на тях. Убеден съм, че това, което ни се случва, е отдавна минало.
За общото и личното благо…
Може би човечеството ще навлезе в истинския си етап на зрелост, когато осъзнае, че между двете в пълния и тоталния, и глобалния смисъл на думата има знак за равенство.
За живота като извор на Божия благодат…
Да, така е. Затова трябва да спрем с много от глупостите си, тоест с 90% от навиците си. Защото живеем и се движим като бавни самоубийци, вървейки, осъзнато или неосъзнато, именно срещу тази благодат. Осъзнаването на живота като благодат би променило ситуацията на планетата, но за това проглеждане първо ще трябва да изкристализира идеята за нейния смисъл.
За таланта и неговата роля…
Още преди ковид публично анонсирах идеята България да бъде първата държава в света, която да създаде Министерство на таланта. Мисля, че именно разпознаването, отглеждането и служенето на таланта е пряк път към разцъфтяването на едно общество.
За радостта и страданието от осъзнатото битие…
Ние тъчем нашия живот в интервала между радостта и страданието. Мисля, че колкото е по-голям този интервал, толкова по-големи творци може да бъдем. Има безброй примери в историята, които потвърждават това.
За състраданието…
За мен е абсолютно водещ и централен мотив в моя живот след 14-ата ми година. Състраданието е гориво. Бих предпочел да живея в свят, в който това гориво не съществува.
За смисъла на музиката днес…
За мен музиката винаги е имала един и същ смисъл и той е именно педагогическият, възпитателният. И в това разбиране няма нищо ново. То е в пълен резонанс с гиганти като Платон, Бетовен, Вагнер. Аз не искам красива музика. Аз работя за музиката, която може да променя животи.
За провалите и за успехите…
Те са всеки ден, но само много сериозните хора могат истински да се провалят и да успяват. Моите лични провали са свързани с недостатъците на моя характер. А успехите ми са посветени и са подарък за хиляди хора, на които даже не знам имената, с потенциала да бъдат докоснати от нашето изкуство.
За децата, образованието и традициите…
Образованието, възпитанието, повдигането на Човека, на човешката душа, изобщо на обществото е централна тема в живота ми. Именно поради това тази година поех ръководството и на Частно училище „СТРЕМЕЖ“ в базата на Националния учебен комплекс по култура в София.
За времето, в което живеем…
Най-доброто и най-лошото се случва сега. Най-градивното и най-деструктивното. Човечеството е много болно и незряло. Очаквам големи катаклизми. И това е добрата новина, защото, за съжаление, именно те ще бъдат решаващата предпоставка за един друг свят и друго общество, за които всички мечтаем.
За симбиозата между българския фолклор и класическата музика…
Без тази симбиоза не можем да си представим еволюцията на музиката в България. Галаконцертът на българския талант на 6 септември на площада „Св. Александър Невски“ ще бъде поредно доказателство за дълбокото единство между тези два мощни импулса в европейското културно пространство.
