Ярък и убедителен в ролята на полицая Камен Почекаин в сериала „Мамник”, един от малкото изключително талантливи жреци на Талия и Мелпомена в генерацията до 40 разкрива няколко по-неизвестни факта от личния и професионалния си живот
Фотография / Театър „Възраждане”, Artitude
Йордан Ръсин стана известен на широката публика като полицая Камен Почекаин в „Мамник“ на БНТ, но зрителите в храмовете на музите отдавна знаят, че името му гарантира пълнокръвно удоволствие от комедията или драмата. От 14 сезона е в Театър „Възраждане“, където е по-лесно да се преброят постановките без него. Абсолютно различен – ако в руската класика е тежък нищоправец, то в британските кримки е същински Еркюл Поаро. От началото на кариерата си играе в Народния, Младежкия, Армията и Сатирата, в „Славянска беседа“ и 199, в Театър „София“ и „Сфумато“, в I AM Studio и Топлоцентрала. На голямата сцена във Военния театър в момента може да го гледате в „Солунските атентатори“ и „Много шум за нищо“. За последните 14 месеца е „направил“ пет нови роли в разнообразни проекти.
Фотография / Елена Ненкова
- Приема, че суетата е другото име на професията и че без нея успехите няма как да се случат пълноценно, но въпреки това без колебания загърбва излишния блясък. Не крие, че тръпката от номинациите за „Икар“ и „Аскеер“ е краткотрайна. „Никога не са ми били цел, за да се изкачвам по тях към популярността.“
- Най-новата му номинация за „Икар“ е за краля в „Обикновено чудо“ във „Възраждане“. Споделя, че големите въпроси в спектакъла по Евгений Шварц са: Какво става, когато чувството се окаже капан, а любовта събуждане и заплаха? Какво плащаш, когато да бъдеш себе си изисква повече кураж, отколкото да бъдеш герой? Можем ли да обичаме, без да загубим „аз“-а? Кое е по-трудното – да бъдеш човек или да останеш?
- Всяка следваща награда носи в семейната къща в село Студена. Далеч е от идеята, че хората от съседните махали ще му свалят шапка само защото го дават „по телевизора“. Не се впуска в анализи защо е станал всенародно разпознаваем чак сега, наясно е със силата на телевизията.
- Като дете в свободните часове и ваканциите пасе овцете и кравите с дядо си. Дядо му притежава не само страхотно чувство за хумор, но и достатъчно мъдрост. Отрано го заразява с работохолизма си, родителите му също не спират да се трудят от сутрин до вечер. „В селската къща винаги има какво да подхванеш, че и да свършиш.“
- Не знае какъв е коренът и етимологията на фамилното му име. Зарича се някой свободен ден да се зарови в архивите на кметството в Студена и да изясни някои клонове от родословното дърво.
- В училище познанията му върху българската и световната литература не са от най-богатите – „Под игото“ и още няколко заглавия. Предпочита да рита с приятели и да тренира футбол. Разбира, че е по-артистичен от другите, когато учителите по история и философия го питат вижда ли се в театъра или в киното.
- Валери Спасов, вече покойният кмет на Студена, го запознава с директора на Пернишкия театър, който пък го праща при Васко Чушев, за да го готви за кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ. Посещава консултациите на Стефан Данаилов, но влиза в класа на Снежина Танковска. Няма самочувствие, няма понятие от произведенията на Шекспир и Молиер, Ибсен и Чехов, Стриндберг и Гогол… Да не говорим за абсурдистите Бекет и Йонеско, които не след дълго му стават фаворити.
- В първи и втори курс в академията има непреодолима сценична треска. Не спира да трепери от страх, мислейки, че ще се провали. Днес преди представление прави упражнения за концентрация и мие зъбите си.
