Йорданка Христова: „Сутрин се събуждам, усмихвам се и благодаря“

Йорданка Христова
Фотография: Ивана Стоичкова, Кирил Костадинов-Кико, Личен архив

На 80 любимата на поколения българи певица е витална, женствена, непоклатима във философията си на позитивизъм и детско любопитство към света и музиката

Достатъчно е само да изречем нейното име и музиката започва да се лее в душите ни. Нахлуват спомени, изригват чувства, посипва ни звезден прах, изникват мелодии и запяваме щастливи и влюбени. Богинята на красивата българска песен, която изпя и записа със златни букви във вечността освен своето име и това на композитора Йосиф Цанков и поета Димитър Василев с песента им „Песен моя, обич моя“, е емблема и ярка звезда на родния музикален небосклон вече 60 години. Тази година тя празнува две изключителни годишнини: 4х20 житейска мъдрост и младост и 60 години, отдадени безпрекословно на Нейно величество Музиката.

Предлагаме ви едно интервю на Йорданка Христова, направено дни преди нейния рожден ден, в което тя разкрива частици от себе си и от живота на една звезда с незалязваща усмивка и бляскащ чар, раздаваща безгранична любов и доброта.

Фотография: Ивана Стоичкова, Кирил Костадинов-Кико, Личен архив

Как се чувства една красива жена на 4х20?

Понякога се чувствам на 20, понякога на 40, а някога на 60, но никога на 80! Зависи от ситуации, от моменти. Ако е много топло – съм на 20. Обичам да ми е топло през лятото. Зимата не я обичам. Есента е прекрасна, тогава съм на 40 – за равновесие, по средата. Чувствам се в добра физическа форма, което е важно. Духовно също.

Какво не си успяла да пробваш в живота си, а си искала?

Много неща. Но вече не мога да рискувам. Все нещо някъде проскърцва, не мога вече да ходя с токчета. Имам отношение към по-провокативно и артистично изпълнение, искам да танцувам повече, да има повече спектакъл в концертите, да е свързано с повече хумор, ако щеш, и с модерното стендъп комеди. Такова нещо ми се е правело винаги, но за съжаление, вече не мога да рискувам нищо.

Кой е бил най-дългият период, в който си спирала да пееш?

О-о, доста дълъг беше, когато децата ми бяха малки. Аз съм малко маниачка майка, особено към сина ми, Гришката. Направих си тендовагинит на ръцете и сега малко страдам. Пасирах телешко и ориз през цедка за първите захранвания с месо, защото реших, че не мога да му давам някакви късове и парченца. Не можех после да си мръдна пръстите. С масажи ги оправих, но са си травмирани. Този период продължи почти 18 години. Но записвах песни, направих един детски албум за моите деца. Занимавах се със синдикална дейност, станах председател на дружеството. Не пътувах никъде. Ваканции, съботи и недели си бях с децата. Така бях решила и го изпълних. Беше времето на промените и беше много опасно. Дрогата беше плъзнала по училищата. Аз канех съучениците на сина ми по пет, по десет деца всеки ден да идват вкъщи. Предпочитах да седят у нас и да ги обгрижвам. Беше много важно да ги опазя.

Спортуваш ли?

Да, имам си абсолютно задължителни действия, които изпълнявам, упражнения, които правя в леглото преди да стана. Някои практики, някои асани от хата йога изпълнявам за двигателната система и за гърба. Пия сутрин гореща вода с изстискан лимон и малка лъжичка сода плюс една друга топла вода, в която слагам куркума, джинджифил, канела, черен пипер и лъжичка мед. Едновременно изпивам двете чаши. Полезно е за почти всичко. Обикновено закусвам по-късничко сутринта. Взимам и лъжица черен бъз за имунната система. Дори като пътувам, си взимам с мен подправките и содата.

Фотография: Ивана Стоичкова, Кирил Костадинов-Кико, Личен архив

Женствеността, която носиш, намираш ли я у съвременната жена днес?

По различни причини жените започнахме да носим на гърба си какво ли не. Станахме майки, бащи, състезателки, боркини, вдигачки на тежести. Всичко мъжко ние го правим, понякога по принуда, но ние загубихме. Съгласна съм, че трябва да има права, но за мъжете може би ние сме виновни да станат толкова женствени, защото ние поемаме дейностите им. И всичко се обърна. Ние станахме мъжествени, а мъжете женствени. Нямам представа дали е умишлено, дали е провокирано, дали някой не си прави опити с нас, насочвайки много неща в грешни посоки. Но въпреки всичко все още има и женствени жени, защото човек се ражда с това. Виждаш една жена, която няма „онези форми“ напомпаните, но излъчва женственост. Магията е у теб – в един поглед, в една усмивка, в едно движение или жест, съществува. Все по-малко, за нещастие. 

Излизала ли си някога неглиже на улицата?

Никога. Задължително си слагам червило, парфюм и любимия ми аксесоар – очила. Трябва да уважаваш себе си.

Каква щеше да бъдеш, ако не беше Йорданка Христова?

Може би щях да съм преводач. Като малка съм си мечтала, когато ходех на цирк, да летя на „перш“ и отвисоко да се пускам, или на кон. Те идваха от цирка тези мечти, но не бях вманиачена, както сега децата искат всички да са певици. От малка съм имала собствено мнение и когато съм искала нещо, съм успявала да го постигна. Всичко е предопределено и аз съм родена да бъда Йорданка Христова!

Продължаваш ли с вегетарианството? О, да! Вече 21 години и се чувствам прекрасно. Човек трябва да е убеден, че иска да направи нещо и го прави от раз. Полезно е. И не съм против тези, които обичат месо. Казват, че ям тяхната гарнитура. Но има много неща за ядене без месо – една прекрасна салата като направиш с много зеленчуци, авокадо, рукола, зелено, хубава краставица и домат, с лимон, зехтин и готово. Слагам винаги и микс от семки. И маслинки хубави. И ако има и малко сьомга и скаридки – прекрасно, то ми е достатъчно. И задължително едно малко узо или добре охладено бяло вино или розе.

Какви интереси извън музиката имаш?

Интересувам се много от спорт. Футбол, тенис, волейбол, лека атлетика, баскетбол съм играла, но вече само гледам. Футболът е на първо място и ми е от малка. Гледам всеки интересен мач. Аз съм от ЦСКА отдавна, нищо че Гунди ми е братовчед. Синът ми е от „Левски“, а дъщеря ми – от ЦСКА. Но не съм такъв фен – кръвожаден и отричащ всичко. Когато някой играе добре, шапка му свалям. И все пак пея химна на ЦСКА. Тенисът е след това, за Гришо ставам по нощите да го гледам.

Имаш ли си ангел пазител?

Сигурна съм, че имам, и мисля, че това е моята баба. На майка ми майката, на която съм кръстена. Защото тя е починала, когато майка ми е била бременна с мен в шестия месец. Вярвам в силата, наречена Бог, създателя на всичко. Кръстя се. Обичам празниците. Имам кръстове, много красиви. Прекръствам се, особено когато шофирам и изпреварвам някъде с неособено добра видимост. И когато изпреваря, се прекръствам и казвам благодаря ти, Господи!

Кога един добил слава артист трябва да слезе от сцената? Според мен, ако оперната певица, изпълнителят или артистът е в добра гласова форма и може да пее на живо, защо не! Когато е звезда, която хората почитат и искат да чуят, защо не! Тези, които пеят като богове, могат и седнали. Но само когато си в добра форма.

На 10 септември е твоят юбилей и рожден ден. С какъв подарък ще зарадваш себе си?

Аз обичам на други хора да правя подаръци. Но сестра ми Лилия този път вече ми е подготвила подаръка. Тя е причината аз да пея и ако не беше тя, нямаше да пея и да родя дъщеря ми, две много важни неща за мен. Тя вече е тук, на гости ми е, дойде си от Америка с децата. Тя е кака ми Лилия. Беше мой импресарио и секретар дълги години, докато се омъжих и престанах активно да пея. Имаше и генерално пълномощно от мен, всичко тя ми вършеше. После се задоми и отиде в Америка. Та за подаръка – сестра ми смята, че имам нужда от една седмица да си почина малко и ще сме двете в чужбина. Измислила е и е подготвила всичко. Отивам някъде, където да си почина и да се върна заредена за юбилея.

На 21 ноември в Зала 1 на НДК ще отбележа своите 60 години на сцената. Искам да направя един различен концерт.

На всеки 5 години правя творчески споделяния и сега имам такава нагласа и идея, защото не знам дали ще правя повече. Не да бъде прощално, но да е концерт с изненади, с неща, които не съм правила досега, без да рискувам и импровизирам. Запазила съм залата и билетите са в продажба отдавна.

Кои песни ще изпееш?

Ще има всякакви. И мои предпочитани, любими, и някои, които не мога да не изпея. Обикновено следвам хронологията и ги развивам. Сега ще е малко по-различно, но не мога да отмина, длъжна съм да изпея някои песни, както и нови, които не съм пяла пред публика, като твоята – „След нея“.

Мислиш ли, че имаш испанска кръв във вените си? Сигурна съм, че имам. Живяла съм там. Аз съм медитеранео жена. Мога и италианка да бъда, и испанка, и гъркиня мога да съм, и арабка – мароканка. Арабската музика е трудна за слушане, еднообразна и монотонна, но в повторенията усещам разликите. И понеже малко говоря египетски арабски, там съм пяла доста и съм живяла, смятам, че в предишен живот съм била там, както и в Гърция. Била съм дори и някъде из Русия. Като малка един учител ме питаше инфинитиви на руски и аз ги знаех, без да съм ги учила. И мисля, че някои езици, които много бързо научих (без френския в училище), е, защото съм живяла на няколко места. „Дежа вю“ имам много често за обекти, пейзажи, състояния. Това са опити от отминали животи, отваря се чипчето и ми подсказва какво да направя. Може би тази уравновесеност, която имам, тази физическа издръжливост се дължи на това, че съм преживяла какво ли не.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Никола Константинов: Тенор алтино или с една дума – ангелогласният
По телефона често го бъркат с жена, но той се е приел...
Read More
0 replies on “Йорданка Христова: „Сутрин се събуждам, усмихвам се и благодаря“”