За душата
Винаги когато гледам някое място, никога не се спирам първо на храната или на нощния живот. Винаги първо гледам какво има за душата. Какво значи за душата? Ако използваме най-разпространеното значение и се уповаваме на филма на Pixar, то е онова нещо, което ще те направи щастлив само с факта, че си го преживял. Няма нужда да е за носене, показване или за ядене. Местата за душата във всеки град, който посещавам, винаги са в най-важния ми списък. Честно. Не знам защо започнах този пътепис на маса и с ядене и соарета, признавам си. Може би е заради максимата, че човек е хубаво да е сит, за да засити и другите си сетива. Пък и има места, известни с кухнята си. При Загреб кухнята трябва да се отмести встрани, за да направи място на местата, които човек да види, да цъкне с език и да пусне сълза.
Хубавото на Загреб е, че е малък град без тълпи от хора. Катедралата в центъра на новия град е величествена, както и Националният театър. Разстоянието от едното до другото не е голямо. Но моето най-любимо нещо из целия Загреб е Горний Загреб или Горният Загреб. Там се намира катедралата „Свети Марк“, кулата Лотршчак, Музеят на разбитите връзки, Музеята на наивистичното изкуство, Каменната порта, чудотворната икона на Дева Мария и площадът с газовите фенери. Колко ли пъти изкачих баира за Горния Загреб? Сигурно съм направила поне няколко етажа, пъхтейки нагоре по така наречената Каменита улица, но всяко посещение си струваше.
Разбира се, за тези от вас, които не искат да катерят баир, Загреб предлага второто най-яко нещо в центъра си (след палитрата на Горен Загреб) и това е най-късият финикуляр в Европа. Срещу сумата от 5 куни (около 1,50 лв.) финикулярът качва вас и група ентусиасти за по-малко от минута от долната част на града, където има два бара, а отстрани минава трамвай, в свят на вещици, готика, кули и поне една Баба Яга. Това място е по-известно като Горен Загреб. Това е и старата част на Загреб, която е запазила римокатолическия стил, бароковите нюанси и готическите добавки. Слизането от финикуляра веднага предлага гледка към града. А след това идва кулата Лотршчак, където щом се изкачите, ще видите Загреб отвисоко и ако сте там в 12 часа, ще чуете изстрел, по който едно време хората са сверявали часовниците си.
След кулата продължете още малко към Museum of Broken Relationships (Музеят на разбитите връзки), който предлага пет зали с истории и артефакти от приключили любови. Някои забавни, други странни, трети разплакващи, а четвърти просто нелепи… Екипът на музея все още събира артефакти, така че ако имате своя история, винаги може да я разкажете. Пред музея се намира кафене, където може да пиете и да чакате, ако случайно не искате да четете истории за изгубената любов. Загреб предлага и музей на шоколада и на махмурлука, има и такъв на техниката и Никола Тесла с подземни мини и бубини с ток, но този на разбитите връзки е наистина задължителна дестинация. Другите са просто препоръчителни, като този на Тесла е впечатляващ, особено ако сте почитатели на науката и индустриалната революция.
Оттам отивате към „Свети Марк“ – римокатолически енорийски храм, а площадът, на който се намира църквата, е ограден от сградите на хърватския парламент и хърватското правителство, конституционния съд и кметството. Според свидетелствата сградата е построена през XIII век в романски стил, но впоследствие претърпява множество преустройства – първо в готически стил, а по-късно и в бароков. Вдясно от „Свети Марк“ е и известната Каменна порта. Някога в миналото тя е служила за вход в средновековния град и точно там в нишата й се намира икона с образа на Дева Мария с младенеца. Хора идват от целия свят, за да се молят и да благодарят за чудотворната сила на иконата. А непосредствено преди Каменната порта и ако отидете в обеден час, ще видите втората най-стара аптека в Хърватска – направена през 1355 година и все още работеща на пълни обороти. В смисъл – да, може да влезете и да си купите лекарства оттам, и не, не може да поискате кокаин като този, изложен на витрината.
И най-готиното на Горен Загреб – площадът е опасан с фенери, като част от тях все още функционират с газ и се палят ръчно от фенерджии.
След Каменната порта може да се спуснете по Каменитата улица и да се върнете към новия център на Загреб.
Епилог
Сигурно съм изпуснала нещо важно от Загреб или със сигурност има неща, които така и не съм открила, докато препусках за пореден път към Горния Загреб, за да видя гледката като за последно. Но нали това е смисълът. Човек не трябва да вижда всичко накуп и дори не трябва да го вижда в неправилния момент. В първото няма да има причина да се върне, а при второто няма да е достатъчно впечатлен, за да иска да се върне. Хората там казват „може“ на всичко, което поискате с усмивка и без раздразнение. Загреб е горещ и потен през август и отпускащ през май и септември. Човек трябва да пристигне и да го поглъща на дребни хапки и с очите на любопитството. Загреб е лято в града. Град, и то какъв!
