Получих екземпляр от последния (засега) роман на Захари Карабашлиев, придружен с тетрадка като тази, в която героят му Павел Панев – и той писател, по съвет на психотерапевт записва веднага след събуждане всичко, минаващо през главата му. И тъй като – признавам си – вече бях прочела романа “Опашката” в пидиеф формат на един дъх, първото, дето го записах в тетрадката, отваряйки очи на следващия ден, бе: “Можеше ли тази история да свърши по друг начин?”
Започнал като романтична любовна история, утопичният сюжет на “Опашката” постепенно води към драматичен финал, дължащ се на промяната, настъпила у двамата основни герои – писателя и любимата му Невена. Първо на Невена й пораства опашка, след това интелектуалецът приема да се кандидатира за президент във времето след Втората световна пандемия, когато се очаква Трета, неясно каква. И съгласието му освобождава лавина от събития, затрупващи и унищожаващи неговата независимост, годеницата му и в крайна сметка самия него.
Захари, как ти хрумна това с опашката? Имам предвид, че тя е рудиментарен орган и наличието й е белег за регрес, докато други са отличителните черти на еволюиращия човек.
Хрумна ми след един “какво ако” разговор с жена ми. Какво, ако една жена един ден се събуди с опашка? Как това ще промени отношението й към мъжа до нея? А на мъжа до нея към нея? Какво ще се случи с връзката им? А какво, ако на съпруга й предложат да участва в задаващите се президентски избори? А какво, ако има реален шанс да ги спечели? Ако една жена се променя физически в тази история, а един мъж мутира морално, какво ще се случи с връзката им?
Затова ли посвещението на романа е на Вера?
Да. Но не само.
Прочитайки последната книга на Селя Ахава “Преди да изчезне мъжът ми”, се запитах какво би било, ако… жена ти например заяви, че е мъж, и тръгне по пътя на смяна на пола?
Не знам. Но бих могъл да предложа вариант за сюжет. За да задържи любовта на жената до себе си, която решава да се превърне в мъж, съпругът минава през операция за смяна на пола, която го превръща в жена. Но въпреки тази сложна медицинска процедура тя/той не го заобичва. Любовта е мъртва и не зависи от това кой какъв е решил да става. И двамата решават, че не си е заслужавало, разделят се, но вече е твърде късно, хахахаха… Харесва ли ти?
Какво може да те отблъсне у една жена?
Всичко — от погледа до лицемерието. Но най-вече недостигът на интелект.
Писането сутрин ли е начинът да победиш дракона с думи, или знаеш и други трикове?
Ако можех да побеждавам дракона с думи, щях да съм един много високоплатен убиец. Не се побеждават с думи драконите, а с действия. С мъжество и лудост.
“Всеки труден епизод ме е приближавал до листа и молива, всяко написано изречение ме е отдалечавало от истинския живот.” Твоя изповед ли е това, Захари?
Да.
Сега остава да ми кажеш кой беше трудният период, в който започна да пишеш “Опашката”!
Започнах я буквално седмици след като се върнах окончателно в страната след 17 години отсъствие. Много неща бяха толкова различни от България, която бях оставил в 90-те ,и от Америка, с която ток- що се бях разделил. За пореден път започвах живота си съвършено наново, опитвах да се адаптирам отново, не знаех къде съм, докато минавах през тази голяма житейска и сърдечна промяна. Тази промяна се отрази в това, което пиша, тя превърна “Опашката” в книгата, която е. “Опашката” е книга за трансформация, родена в състояние на трансформация.
Пандемията, която е фон на действието в романа и изглежда безкрайна, как я преживяваш, тя накара ли те да се разделиш с някои свои илюзии?
Не. Нищо, съвършено нищо не промени у мен (засега) тази пандемия. С илюзии не съм се разделял, защото от години насам ги отстранявам една по една. Просто сега вече ми се иска по-често да сме с приятели и ми се ходи повече пеш. Оценявам още повече някои неща.
Наистина ли живите от няколко поколения сме последните притежатели на добри спомени, или това е само в романа, визиращ бъдещето?
Това го казва любимият ми страничен герой в романа (Джими) и дано не се окаже прав. Дано не се превърнем от едни заблудени романтици в последните притежатели на добри спомени.