Миналата година на триеналето за керамика в Дания, смятано за един от най-големите форуми в Европа, България бе представена от Женя Адамова с нейните „Малки вечерни портрети”
Фотография / Калина Малина, Архив на художничката
Женя може да откриете в столичната галерия „Теста“. Само три дни в седмицата. Защото през всички останали твори в ателието си. Ако питате какво, отговорът е всичко. Вдъхновява се от звучните и необичайни комбинации между различни медии и техники, които открива в процеса на работа. Но е истински отдадена на пластичните форми, на моделирането с глина, което определя като безкрайно пътешествие, в което по-важни са посоката и преживяването, отколкото достигането на крайната цел.
„Обичам да сменям материалите, всеки говори с различен език и ти позволява да се изразиш по различен начин. Хартия, текстил, рисунка, заради нейния спонтанен изказ и чиста енергия“, признава Женя. И добавя, че така животът ѝ е по-интересен. Затова не се спира и не слуша съветите да се концентрира, да не се разпилява жанрово.
Първата ѝ самостоятелна изложба е в Бургас само една година след като завършва следването си. Казва ми, че за да я направи, взела пари назаем. Но имало откупки и веднага ги върнала. Щастлива е, че върви в правилната посока. Всъщност Женя твърди от опит, че всяка посока е вярна. И тъкмо затова продължава да променя. „Всеки проект е стъпало, спираш, за да усетиш къде си. Малко почивка и тръгваш в друга посока“, е нейната житейска и творческа философия.
Едно от стъпалата бил проектът с порцелановите тупалки. Намерила си Женя една стара ракитена тупалка на улицата. Прибрала си я и доста време я оставила да отлежава, преди да се превърне в обект за вдъхновение. Изтупала я от прахта, когато получила дата за изложба (пропуснах дотук да спомена, че откакто е завършила, всяка година Женя прави или самостоятелни изложби, или участва в общи, както и във фестивали, биеналета, триеналета…). И тъй като за всяка изложба винаги правела нещо ново, съобразено с пространството, този път изработила матрица за порцеланова тупалка. Давала си сметка колко е капризен материалът, колко е сложна и голяма формата на тупалката с нейните преплитания. Като видяла обаче резултата, забравила за трудностите по създаването на уникалния предмет – тупалка от порцелан, звучи като оксиморон, нали? След изложбата с тупалката, която намерила ценител, Женя си казала, че следващата ще е с нещо малко, което да може да държи в ръцете си и да гали. Така се родил първият малък портрет.
Но да караме наред, защото появата му има предистория.
Женя, която е страстна пътешественичка само с една раничка на гърба, заминала с приятели на остров Корфу. Твърдо решена този път да не обременява крехката си физика с товар от скали, фосили, амуниции, каквито имала обичай да събира и да влачи откъде ли не. Не щеш ли обаче на най-прекрасния плаж в света се изкушила да си вземе няколко камъка само за да ги погледа, докато е на острова. Четири от тях стигнали до София, единият – „абсолютна стилизация на човешко лице“, станал първообраз на човешките ѝ портрети от глина.
„Първият бе с изявен силен характер. Снимах го и го пуснах във Фейсбук, където бе приет много добре. Няколко дни след това, докато чаках глината да е готова за първото изпалване в пещта, го счупих“, спомня си Женя. Било невъзможно да го възстанови. Примирена, размесила отново глината, добавила още и започнала всяка вечер да работи, необичайно за нея, тъй като обича дневната светлина. Така се родило и името на работата ѝ – „Малки вечерни портрети“.
Станали много. Женя, която винаги се е вълнувала от човешките лица, от състояния и изражения, казва, че наблюденията изплували в съзнанието ѝ като колективен образ. Всяко глинено лице придобило своя характер. А всички заедно станали интересна комбинация. За изложбата в „Теста“ създателката им направила и техни отпечатъци върху глина, покрити с много силни пигменти, все едно портрети на пластичните портрети.
Чак след успеха на изложбата, която била откупена, Женя научила, че остров Корфу има за покровител свети Спиридон, патрона на грънчарите и керамиците. Значи нищо случайно няма на този свят. И всичко има продължение.
Поканена в Рим от свои приятели, Женя си взела едно от лицата. И го снимала, снимала на най-различни места, дори в музея на Ватикана. Той удивително се вписвал в атмосферата на Вечния град. Оттам насетне създателката му взема по един от малките си „питомци“ навсякъде, където ходи. Макар да са тежички, ги разнасяла до Солун, Барселона, един дори на връх Вихрен качила. От снимките им може да се роди продължение на изложбата или да се превърнат в каталог, в календар… Въображението на Женя рисува бъдещето на „Малки вечерни портрети“ в светли и топли багри. Особено след признанието на Еuropean ceramic and glass contex на остров Борнхолм, Дания, миналата година. Заради традициите в керамиката там е създаден филиал на Датската кралска академия, в която учат студенти от целия свят. И организаторите, и посетителите на триеналето под мотото „Устойчиви практики в работата на артиста“ били очаровани от работата на българката, предала по неповторим и фин начин в творбите си усещането за лекота, спокойствие и баланс, които търси и намира навсякъде.
Не зная до каква степен за това ѝ помага йога – след като посещава през 2003-та йога клас, тя изкарва и курса в Националната спортна академия. „Преподредих живота си, личния си режим, мисленето си. Все едно се изкачвах нагоре и започвах да виждам по-надалеч – спомня си Женя, която в момента води практики в йога студио „Дивали“. – Опитвам се да споделям това, което зная, мога и при мен работи“, заключва темата изящната къдрокоса красавица.
