В океана от масово производство еквадорският дизайнер избира магията на ръчния труд. Срещаме се с него в емблематичната сграда SmetanaQ, за да поговорим за архитектурата на аксесоарите, интуитивния им дизайн и пътя му от Андите до столицата на Чехия
Фотография / Личен архив, Адела Хавелкова, Даниел Кейроло
Докато се разхождам из Прага с моя годеник, случайно попадаме на креативния център SmetanaQ, кръстен на чешкия композитор Бедржих Сметана и разположен на атрактивна локация с гледка към река Вълтава. В това пространство не само можете да закупите творения на местни дизайнери, но и да видите как ги създават в обособените за целта ателиета. На ротационен принцип всеки от тях работи в шоурума, за да се среща лично с клиентите. За мой късмет в този ден на смяна е Фернандо Ечеверия.
Дизайнерът е роден в Еквадор, но е открил своя творчески пристан в приказната чешка столица преди 15 години. Аксесоарите му изпъкват с геометрия, заимствана частично от типичния за Прага кубизъм, и от неговия дядо, от когото той краде занаята. Фернандо ме кани в ателието си – тясно, но уютно, ухаещо на кожа. Усещам, че тук има история, която си струва да бъде разказана.
Заварвам го в трескава подготовка за уъркшоп, който организира няколко пъти годишно. Този път ще бъде проведен с местни журналисти, с които ще изработят цветя от кожа за висулки или ключодържатели. Дизайнерът е напипал ниша – връщане към аналоговото, тактилното и истинското напук на свръхдигитализацията.
Фернандо, как изглежда един твой ден в Прага? Бих искал да започва малко по-късно, но партньорът ми е лекар и денят му стартира в 5:30 ч., така че ставам малко след това. Сутрин отделям около час вкъщи за административна работа – имейли и фактури, защото в ателието умишлено нямам компютър. Идвам тук към 10 и работя до 18 или 19 ч. Всеки ден. Сега, в по-слабия сезон, работя сам и се фокусирам върху създаването на нови модели. От юни до Коледа темпото се променя и тогава имам двама помощници.
Разкажи ни за Еквадор. Какво е да израснеш там и как стигна до дизайна на кожени изделия? Всички си мислят, че Еквадор е само гореща джунгла, но ние имаме четири региона: Амазонската джунгла, Андите (високите планини), Тихоокеанското крайбрежие и островите Галапагос. Аз съм от столицата Кито, която се намира в Андите на 2800 метра надморска височина. Това е втората най-висока столица в света и през цялата година е доста прохладно. Хората от региона сме малко по-интровертни и спокойни. Семейството ми произхожда от Котакачи – малко градче близо до Кито, където почти всички работят с кожа. Моето семейство има традиции в този занаят. Спомням си ателието на дядо ми от детството, миризмата на кожата, инструментите му. И въпреки че родителите ми емигрираха в столицата с надеждата да стана инженер или лекар, аз бях „черната овца“ и избрах дизайна.
А как пътят ти те доведе точно в Чехия? В Кито се запознах с чешки студенти на обмен. Исках да продължа обучението си в чужбина и те ми препоръчаха Прага. Кандидатствах в Академията за изкуства, архитектура и дизайн и ме приеха. Имаше условие – да науча чешки език за шест месеца. Но тъй като бях на 24 и мозъкът ми беше свеж, успях. Завърших през 2014 г. под ръководството на известната дизайнерка Либена Рохова. След това реших да се специализирам само в аксесоарите и така се върнах към семейните си корени.
Как започна сътрудничеството ти със SmetanaQ? SmetanaQ работи от 2017-а. Проектът е на една от студентките в Университета за дизайн и изкуства, чието семейство реши да инвестира в пространство за изкуство. Сградата беше напълно разрушена, но я реконструираха с прекрасна концепция: на първия етаж – кафене и магазин, на втория – 15 ателиета, а на третия – галерия. Разбрах за свободно студио тук и трябваше да реша за ден, защото интересът беше огромен. Наемът беше много по-висок от предишното ми малко помещение извън центъра, но си струваше. Ние сме общност от професионални дизайнери – сами организираме събитията си, сами продаваме. Но е трудно, защото наемите растат и има голям натиск мястото да се превърне в хотел или офис център. Така че се наслаждавам на всеки момент тук.
Локацията помага ли ви за повече продажби? Разбира се. Но е нещо повече от бизнес – носи престиж и усещане за общност.
А какво ти доставя по-голямо удоволствие – да правиш обувки или чанти? Обувките са предизвикателство – конструкцията е трудна, изработката отнема седмици и има твърде много променливи (удобство, височина на тока, цветове). Затова днес се фокусирам върху аксесоарите и чантите. Обувки по поръчка правя основно за мъже – смятам, че за тях има по-малко специални модели на пазара. Мъжете са основните ми клиенти за обувки, а дамите, разбира се – за чанти.
Бижутата ти приличат на малки скулптури, а чантите и обувките ти са като произведения на изкуството. Откъде черпиш идеи? Много харесвам скулптурните форми и геометрията. Работата ми е интуитивна, но зад нея стоят сложни изчисления. Природата е чиста геометрия, затова и моите дизайни изглеждат толкова органично. Имам две линии: едната е традиционна – с по-здрави изделия, вдъхновени от работата на дядо ми, с леко груб, мъжествен щрих. Другата е експериментална – артистична и скулптурна, в която преплитам чешкия кубизъм и моите визуални спомени.
Кой е най-емблематичният модел на марката ти? Скулптурните чанти тип „плисе“. Това е най-трудната техника, която съм разработвал. Правя го като с хартия – изчислявам геометрията, а след това прегъвам на ръка парче по парче влажната кожа. Дизайните ми са сложни, но същевременно минималистични, защото избягвам метални компоненти и излишни декорации.
Какво точно изработваше твоят дядо? Дядо ми беше сарач. Правеше чанти, дори седла и амуниции за коне. Най-интересното е, че сам изработваше инструментите си, защото в миналото е било много трудно да се внасят скъпи пособия от Европа. Баща ми пък ходеше всяка неделя на пазара, купуваше прясна кожа и сам я обработваше. Светът не е бил толкова достъпен и хората е трябвало да създават свои материали и техники. Днес имаме изобилие от италиански, испански и японски кожи, всичко е стандартизирано. Но аз се старая да запазя тази уникалност на миналото.
Занаятите изчезват. Оцеляло ли е това майсторство в родния ти град? Да, до Котакачи хората пътуват специално за да си купят местно произведени кожени якета и обувки, но мисля, че рано или късно и това ще се промени, както навсякъде по света.
Новите поколения нямат нагласата и нервите да учат занаят. Днес хората искат всичко да става бързо и лесно.
Смяташ ли, че навлизането на изкуствения интелект ще направи хората още по-мързеливи спрямо изкуството и дизайна? Не мисля, че ИИ е заплаха. Приемам го като инструмент. Това, за което преди прекарвах часове във Photoshop, сега става за секунди. Имам повече време да създавам с ръцете си.
Вярвам, че изкуственият интелект ще направи занаятите още по-ценни.
Хората ще се уморят от прекалено перфектните стандартизирани продукти и ще започнат да ценят повече ръчния труд и човешкото докосване.
Твоите произведения изглеждат вечни. Как намираш баланс между традиция и модерност? Те не са врагове. Традицията е в техниката, а визията е личен стил, който е извън времето. Не прелиствам списанията, за да следя тенденциите. Правя нещата по-интуитивно. Смятам, че дизайнът е огледало на това, с което човек се сблъсква в живота си. Моят не е типично чешки, нито чисто еквадорски. Той е отражение на контекста, подсъзнателна работа, процес, който се трансформира в предмет.
Има ли разлика във вкуса на жените в Еквадор и в Чехия? Огромна! В Еквадор обичат цветовете и текстурите. В Чехия хората са по-срамежливи, не обичат да се набиват на очи, предпочитат сивите тонове и скандинавския минимализъм, затова не е лесно да ги впечатлиш с нещо прекалено цветно или драматично. Невъзможно е да изтрия идентичността си от Еквадор, но към нея добавям школата и фантастичната архитектура на Прага. Получава се странна, но работеща симбиоза.
Какви хора носят твоите аксесоари? Основно чехи, но и много туристи, които ни откриват благодарение на локацията, както и чрез „Чешката карта на дизайна“, която показва основните дизайнерски магазини и точки в Прага.
Предлагаш ли творенията си и онлайн? Да, но винаги съм предпочитал личните срещи в ателието. Обичам връзката с хората. В свят, който прилича на супермаркет на самообслужване, човешката нишка и историята зад предмета са по-ценни от всякога.
Живеейки в Прага от толкова години, ти си почти местен. Има ли място, което обичаш да посещаваш често и което би ни препоръчал? Аз предпочитам да ходя сред природата – Прага има много паркове като Риегрови сади. Също така много обичам да ходя до Националния театър, който е буквално на две крачки от SmetanaQ, и разбира се, да се разхождам край река Вълтава – магично е. Но най-много обичам да ходя на нетолкова туристически места. Квартали като Винохради, Летна и Дейвице пазят величествената архитектура от времето на Първата република. Там зад някоя красива фасада винаги се крие уютно кафене или старо магазинче.
