Лилиан Бетанкур – когато милиардите не носят щастие

Във филма „Най-богатата жена в света” Изабел Юпер възроди образа на наследницата на L’Oreal, чийто живот е белязан от отчуждение и скандали

Фотография / Getty Images

Лилиан Бетанкур и Изабел Юпер – две от най-известните французойки, пресякоха пътищата си в киното, въпреки че наследницата на L’Oreal отдавна е в небитието. Актрисата възроди нейния образ във филма „Най-богатата жена в света“, сякаш родена за подобно превъплъщение – енигматична, излъчваща воля и сексапил, претенциозност и проклетия.

Точно така описват и Лилиан Бетанкур, за която всички заговориха отново след премиерата на драмата, завъртяла се за първи път у нас на фестивала „Синелибри“. Изабел Юпер наистина е като второто „аз“ на прочутата милиардерка, на която парите не носят щастие, въпреки че ѝ осигуряват място в Книгата на Гинес като втората най-влиятелна дама след американката Алис Уолтън, притежателката на веригата Wаlmаrt.

Бетанкур е главна героиня и в документалната поредица на Нетфликс „Милиардерката, икономът и гаджето“. Тя е емблематичен персонаж, в който се оглеждат и се кръстосват радикални теми на цивилизацията – пари, политика, проблемни отношения между поколенията, отсъствие на всякакво възпитание в чувствата… Бетанкур е самата история на Франция в епохата след Първата световна война до първите президентски избори, които Еманюел Макрон печели през 2017-а, а същата година тя умира на 95 като собственик на 45 милиарда. През десетилетията е забъркана в шокиращи скандали на висшето индустриално общество – тя е на върха в повечето му класации, но не и в тази, която отразява радостта от битието. Един от най-могъщите брандове на всички времена осигурява умопомрачителни печалби на единствената си наследница, но тя е на „вие“ с вътрешния си мир. Някои от социалните катаклизми на бюти империята, свързани с близкото минало, са разкрити и в „Горчивият аромат: делото L’Oreal, нацистите и арабския бойкот“ на родения в България международен анализатор на колизиите през XX век Бар-Зохар.

Социална мимикрия, фалш и отчуждение

Лилиан е единственото дете на феноменалния френски фармацевт Йожен Шюлер – основател и собственик на козметичната марка L’Oreal. В началото на XX век той започва да прави синтетична боя за коса за любимата си съпруга Луиз. Първата му лаборатория е домашната кухня, а сред първите му клиенти са салоните на парижките коафьори. Бизнесът се разраства за отрицателно време, но Луиз, която е талантлива пианистка, умира, когато Лилиан е едва на пет. Малката се залепва за баща си в паниката, че може да остане и без него. На 15 влиза в цеха на семейната фабрика, за да чиракува – смесва ароматни съставки и лепи етикети на флаконите. Расте в богатство и емоционална изолация. Сблъсъците ѝ с реалност­та са болезнени заради вечните подозрения, че никой не я обича заради самата нея. Омъжва се късно според тогавашните правила на бомонда – на 28.

Избраникът – или по-скоро деловият партньор в брачния договор, е Андре Бетанкур. Сватосва ги Йожен Шюлер, който през 20-те и 30-те захранва с огромни суми крайнодясна организация, в която участва бъдещият му зет. Донякъде очаквано известният химик Шюлер подкрепя хитлеристката окупация. Фамилията му недвусмислено подсказва, че е от Елзас – територията, която два пъти сменя националността си, а и до днес там официалните езици са френски и немски. Като поддръжник на пронацисткия режим във Виши Шюлер се сдобива на безценица с имоти на депортирани евреи. Френски фашистки организации правят сбирките си в парижкия му дом. Създава движение срещу болшевизма, еврейството и франкмасоните. След войната от съд го спасяват негови политически приятели.

Андре Бетанкур в ранната си младост също трупа тежки грехове. Той е член на профашистката терористична групировка La Cagoule, а в началото на 40-те пише антисемитски статии в спонсорирания от нацисти вестник La Terre Française. След години ще се оправдае, че този тип журналистика е била „младежка грешка“, и иска прошка от еврейските дружества. Предвидливо и здравословно се включва в крайната фаза на Съпротивата. Пренаписаната биография го отвежда в правителствата на Дьо Гол и Помпиду – през 60-те първо е министър на пощите и телекомуникациите, после и на промишлеността, през 70-те е министър на културата, а след това и на външните работи. Колкото и да е абсурдно, става кавалер на Почетния легион, а Франсоа Митеран едва не го прави премиер. Медии във Франция тиражират версията, че миналото на колаборациониста Бетанкур е потулено и забравено. „Младежките грешки“ на Андре ще изплуват още веднъж, когато единствената му дъщеря Франсоаз се омъжва за евреина Жан-Пиер Майерс, чиито роднини са изгорени в пещите на Освиенциум.

Между Лилиан и Андре няма любов, коментират биографите им. Бракът им е социална мимикрия, тотален протокол без романтика и страсти. След раждането на Франсоаз повече никога не спят заедно. Всеки обитава своето пространство в огромното им имение в суперлуксозното предградие Ньой сюр Сен край Париж. Лилиан не се отделя от Франсоаз, гонена от постоянна параноя, че момичето може да бъде отвлечено за откуп. Дъщерята на свой ред расте сред фалш, равнодушие и отчуждение. Няма изненада, когато след време се отнася съвършено студено към слабостите на майка си, която след смъртта на Йожен Шюлер през 1957 година наследява мажоритарния дял в L’Oréal. Лилиан, тогава на 35, става директор и лице на бранда, но компанията управляват нейните заместници, докато тя повече се вълнува от баловете, пише „Ню Йорк таймс“. „Бедното малко богато момиче“, както французите наричат Лилиан Бетанкур, обикаля вилата край брега на Бретан, имотите в САЩ, именията на островите в Индийския океан, приема гости на яхти в Карибите и Сейшелите, зорко следи колекцията си от ролс-ройси. Но и дарява милиони за образование, музеи и медицински изследвания.