Анди Макдауъл е любима наша актриса още от 90-те. Харесваме не само таланта ѝ, а и нейната непринуденост и усета ѝ за стил. През последните години ни е още по-любима заради спокойното положително отношение, с което посреща остаряването. А сребърните ѝ къдрици са просто разкошни, истинско вдъхновение за жените, ценящи естествеността. Как Анди се грижи за тялото, духа и доброто си настроение – есенцията в няколко бюти съвета.
Как се грижа за здравето си? Ходя пеша. Това е „моето нещо“ и се опитвам да го правя всеки ден, за да се поддържам във форма. Обичам да се разхождам в парка, но мога да го правя навсякъде. Кара ме да се чувствам добре, както и зеленото смути, което също пия всеки ден.
Продуктът, който най-често използвам, е слънцезащита. Прекарвам доста време навън и искам да защитя кожата си по всякакъв начин. Много съм стриктна в това отношение и използвам слънцезащита с най-виския фактор – 50+.
Научих се да се пазя от слънцето още като дете. Израснах в Южна Каролина, където всички се пържеха на слънцето без никаква защита. Помня как майка ми крещеше през прозореца: „Ще си съсипеш кожата!“ Това предупреждение се е запечатало в ума ми, но и аз не мога да седя спокойно на едно място, това също ми направи добра услуга – никога нямах достатъчно търпение да се пека на слънце с часове. Благодарна съм за това, кожата ми нямаше да е в състоянието, в което е сега, ако я бях излагала много на слънце.
Обичам да се забавлявам с грима. Винаги съм харесвала червени устни, разликата е, че сега избягвам матовите червила. Имам бръчици по устните и предпочитам по-хидратиращи формули. Харесва ми, че може да съм облечена с дънки и тениска, но червеното червило моментално добавя шик. Много е френско, освен това стои добре на цвета на косата ми.
Продуктът, който купувам отново и отново, е молив за вежди. Имам много, но любими са ми тези с тънък връх. Навремето един гримьор ми каза да използвам малко по-светъл тон от естествения цвят на веждите и това е съвет, който бих дала и на вас. По-светлият тон стои по-естествено. Обичам и хубавия руж, тези два продукта са всичко, което ми трябва, за да се чувствам добре. Малко цвят веднага ме ободрява и ми дава увереност. Сменям ружовете си в зависимост от сезона и обичам да пробвам нови нюанси, но най-често нося розово и прасковено.
Най-странната процедура за лице, на която съм се подлагала? С водорасли. Преди години, когато живеех в Ню Йорк, имаше такава мода. Козметичката, която забърка сместа, ме убеждаваше, че е напълно натурална и ще направи чудеса с кожата ми, но честно казано, не видях никакъв резултат.
Масажът на лицето е любимата ми процедура преди важно събитие. Масажът отпуска мускулите и придава блясък. Ние непрекъснато изразяваме емоции с лицето си и тези гримаси изморяват и стягат мускулите. Затова е важно да се отпуснат. Когато лицето е релаксирано и спокойно, и другите могат да го усетят. За важни събития предпочитам да се оставя в ръцете на професионалист, но в ежедневието си правя масаж сама. Имам широка челюст и наблягам на тази област.
Използвам купища балсами и маски за коса. През годините се научих да се грижа за косата си, защото видях какво се случва, когато не го правя. За официални събития подлагат косата ми на много стилизиране и топлинна обработка – нещо, което не правя вкъщи, защото ѝ се отразява зле. Като се прибера, винаги отделям достатъчно време за възстановителни процедури, които помагат да се запечата влагата в космените фоликули. Дълъг процес е, но повярвайте, заслужава си и има видима разлика в състоянието и вида на косата. Обичам и хубав тониращ балсам с лилав пигмент, който подобрява сребристия ѝ цвят.
Когато реших да оставя косата си естествена, се опитаха да ме обезкуражат. Мнозина ми казваха, че ми е прекалено рано, но човек трябва да се доверява на инстинкта си – вие познавате себе си много по-добре от другите. Дъщерите ми обаче ме насърчиха, казаха ми, че изглеждам „лошо момиче“. Никой не ми беше казвал такова нещо преди и ми хареса. В 50-те си години се боядисвах и се чувствах добре, но нещо се промени, усетих, че сребристото ще отива на кожата ми, на очите ми, но и на същността ми. Важно е да се разбере, че това решение не е за всеки. Двете ми сестри например смятат да се боядисват цял живот и в това няма нищо лошо. Просто трябва да усетите кое е най-доброто лично за вас.
Благодарна съм на всички, които приемат цвета на косата ми. Благодарна съм, че никой не ми се подиграва, това би било болезнено не само за мен, а и за жените като цяло. Радвам се, че вече свободно се говори за белите коси и се приемат като нещо нормално. Никой няма да попита един мъж защо е оставил косата си да побелее, нали? Имаме избор да правим каквото ни харесва и това е много освобождаващо.
Смятам, че кожата е продукт не само на това, с което я третираме, но и на това, с което се храним. Всеки ден нанасям хидратиращ крем, искам кожата ми да изглежда добре, особено при положение че не нося много грим в ежедневието. Освен това пия много вода. Всички знаем на теория колко е важно, но невинаги го правим, а точно в това е разликата между уморената и свежата кожа.
Вътрешният диалог е ключът към щастието. Оттам започва красотата, от връзката със самите себе си. Винаги внимавам какво мисля за себе си и се старая да не се подценявам – нещо, което ние жените често правим. Вярвам, че е много важно да бъдем мили към себе си.
