Инсталациите на португалската артистка Жоана Вашконселуш превръщат ежедневни предмети, символи и материали във визуални и пространствени преживявания, способни да променят възприятието както за самите тях, така и за света
Фотография / Joana Vasconcelos, VEGAP, Málaga, 2026 и Jesús Domínguez © Museo Picasso Malaga
Влизайки в двора на музея „Пикасо Малага“, посетителите се озовават срещу триметрова обувка с висок ток, изработена от неръждаеми тенджери. Своята творба Betty Boop (2020) португалската артистка Жоана Вашконселуш описва като символ на „двойствеността на жените в дома и в общественото пространство“. Използвала е много популярните в родината ѝ тенджери Silampos номер 16, а заедно с други кухненски прибори в своето творчество през последните двайсет години размишлява върху домашното положение на жените.
Родената в Париж през 1971 г. от португалски родители Жоана става световно популярна с участието си на Венецианското биенале през 2005 г., където представя Португалия с “Булката” (A Noiva) – гигантски полилей, изцяло направен от тампони. Провокацията, в която тя смесва домашното и женственото с монументалното, се превръща в неин запазен знак.
Нейните скулптури и инсталации са ръчно изработени и в тях са включени всекидневни предмети (предимно свързани с личната и женската сфера) с шиене, плетене, бродерия, мотиви от португалската популярна култура, народни символи, индустриални материали и занаятчийски техники, предавани от поколение на поколение. Резултатът променя мащаба, функцията и връзката на предметите с пространството. Тя съзнателно избира практики, които често са изключвани от официалния разказ на историята на изкуството.
Днес в студиото ѝ в Лисабон, което по думите ѝ прилича на дом, работи екип от около 50 дизайнери, музиканти, шивачи, художници, инженери, които ѝ помагат да реализира идеите си в голям мащаб. През 2012 г. Жоана става първата артистка, която излага в двореца „Версай“. Шест години след това музеят „Гугенхайм“ в Билбао организира нейна самостоятелна ретроспектива.
Променено до (не)узнаваемост
Сега изложбата “Жоана Вашконселуш. Трансфигурация“ (до 27 септември) в Museo Picasso Malaga допълва представата за творчеството на една от най-неповторимите артистки на съвременната сцена чрез 13 произведения, създадени от края на 90-те години до днес. Нито тя, нито вярната ѝ публика се изморяват от „повторението“ на нейния талант да превръща ежедневни предмети, символи и материали във визуални и пространствени преживявания, способни да променят възприятието както за самите тях, така и за света.
Трансфигурацията се отнася именно за този процес, в който текстилът се превръща в архитектура, орнаменталността поема структурна роля, а всекидневният предмет става критично незаменим за съществуването на арт творбата. Действието “трансфигуриране” не означава заместване или изтриване на произхода: предметите остават това, което са, но започват да се проявяват по различен начин. Обектите запазват своята материална идентичност и културен заряд, въпреки че значението им се трансформира чрез поставяне в нова рамка на възприятие, казват от музея.
Всичко е това, което е
Гигантските сандали „Мерилин“ са направени от готварски тенджери с капаци. Вдъхновени са от танцовите обувки, които Мерилин Монро носи във Виетнам, за да подкрепи американските войници. „Цветята на моето желание” (Flores do meu desejo, 1996-2010) представлява лилави пера, монтирани върху метална рамка и телена мрежа, които се разгръщат като грамадни карамфили и през които посетителят може да премине. „Независимо сърце“ (Coração Independente) пресъздава емблематичния символ на португалска филигранна техника Виана, в случая изпълнено с вилици и пластмасови лъжици. С височина над три метра то се върти с помощта на мотор, придружавано със саундтрак от „кралицата на фадото“ Амалия Родригеш (1920-1999). „Омагьосана гора“ (Enchanted Forest 2024) e плетен лабиринт, в който посетителят се озовава обгърнат от светлина и музика. За първи път в своя творба Вашконселуш включва сензори за движение, така че осветлението да реагира на стъпките на публиката. „Панделката“ J’Adore Miss Dior (2017) e направена от флакони за парфюма Dior J’Adore. Обеците „Кармен“ (2001) от пластмаса, кадифе, метал и термолак участват в звуковата инсталация „Хабанера“, ария от първо действие на операта “Кармен” от Жорж Бизе, изпълнена от Мария Калас: L’amour est un oiseau rebelle (Любовта е бунтарска птица).
Гласът (и творчеството) на жените
Според Мигел Лопес-Ремиро, художествен директор на музея „Пикасо Малага,“ творчеството на Вашконселуш „реорганизира нашите културни йерархии: между частното и публичното, занаятчийското и индустриалното, популярното и монументалното”. Самата Жоана казва: “Изкуството, когато не е концептуално, не се нуждае от превод, а от интерпретация и усещане, както и от емоция. Когато работиш с емоциите на хората, е много по-интересно.”
Жоана е благодарна за историческия момент, в който живее. “Най-накрая днешните жени могат да заемат своето място в историята на света, могат да имат глас и да говорят от позиция на свята различност. Жените, много жени, включително в моето семейство, не са могли да имат глас, нито да учат изкуства, не са могли да бъдат артистки, когато това е била тяхната мечта.”
Любовта е бунтовна птица
Вашконселуш си спомня силното въздействие, породено от първата ѝ среща лице в лице с картината „Герника“, в която Пабло Пикасо пресъздава ужаса и страданието от варварството и жестокостта на войната. “Като гледах картината, усещах войната”, спомня си артистката, която тогава е 17-годишна. Дава си сметка, че трансфигурацията не премахва емоциите, а ги засилва: образът се променя, но чувството остава и по някакъв начин се усилва. Тази логика придобива особен отзвук в контекста на изложбата в Музея „Пикасо Малага“. Същото понятие намира неизбежно отражение в творчеството и на самия Пикасо. За него народният език функционира като пространство на свобода, където миналото и настоящето съществуват заедно без йерархии. „Произходът остава разпознаваем, но статусът се променя: формата се запазва, докато значението се разширява“, споделят организаторите на изложбата. Съпътстващият широкоформатен каталог на испански и английски е арт издание на La Fabrica.
