Как избра за главните роли Пламена Гетова и Весела Бабинова? Пламена Гетова е една от най-големите в българското кино и възможно най-добрият избор, който можех да направя за тази роля. А Весела Бабинова е изключителна, ролята е писана за нея и за никой друг – отдавна исках да работя с нея и ето ти случай. Хармонията между тях двете на екрана е наистина впечатляваща, гледайте ги и ако се смятате излъгани от това мое твърдение, готов съм да бъда подложен на публично тричане или други унизителни действия тип катран и перушина.
Ако трябва да определиш „Плът“ за какво е – смъртта, живота…, как би го определил? Филм за смъртта, през която започваш да виждаш смисъла и безсмислието на живота.
Според теб накъде отива българското кино? Този въпрос малко ме напряга, признавам си… Трудно ми е генерално да говоря за българското кино, защото то не е някаква хомогенна цялост, а архипелаг от много островчета, често воюващи помежду си. Хипотетичната прогноза накъде отива то би затруднила дори и пророчицата Вангелия, защото докато няма държавна политика за българското кино, към кого е насочено, как да бъде разпределено жанрово, как да се атакуват големите фестивални сцени и как същевременно да се мисли и за масовия зрител, то просто ще се върти в кръг. Така си мисля.
Много български филми излязоха през последните няколко месеца. Забелязваш ли някакви тенденции, неща, които се гледат, и такива, които не се…? Пак се напрегнах… Никакви тенденции не забелязвам, освен общото малоумие да извадиш няколко десетки премиерни български заглавия по едно и също време, което ще доведе единствено до много слаби зрителски резултати, тъй като чисто физически на публиката ѝ е трудно да посети всички заглавия, дори при най-голямо желание и финансово благополучие. Иначе количественото натрупване би могло да доведе до качествени изменения, но не на всяка цена и не по този начин.
Водещ на „Култура.БГ“, главен редактор на l’Europeo, сценарист и режисьор, кои са нещата, които хората не виждат? Много неща не виждат и слава Богу, че ще ме помислят за пълен психопат, което може и да не е съвсем невярно… Понякога пиша и за театър – наскоро направихме със Стайко Мурджев „Последното изкушение на Христос“ във Варна, много ми се иска да направя още една фотографска изложба, въобще нездравото ми любопитство ме води към много и различни нови територии, които изследвам с детинска радост.
Последният филм, който те впечатли? Не вярвам, че ще се изненадаш от отговора – Аdolescence. Води се сериал, но е кино от най-чист вид. Спря ми дъха и още си мисля за него.
Кой филм ти се иска да беше го написал и дори режисирал? По-скоро ми се иска да бях работил в друга епоха, когато смисленото кино се отразяваше пряко на човешката култура и въобще на живота, задаваше мода, позволяваше си невероятни експерименти, караше хората да се редят с часове на опашки пред салоните. Това време е безвъзвратно отминало и малко ме е яд, че не хванах поне малко от него.
Какво предстои оттук насетне за теб, за „Плът“ и за българското кино? Аз нямам никаква идея дали ще се събудя утре сутрин, ти ме питаш какво предстои в генерален план, абсурд да ти отговоря! Ако мусаката, която сложих преди малко в печката, ми се получи добре – и на това ще съм предоволен!
