Феминист, активист, рационалист, журналист, Маргарет Фулър проправя път на много жени в писателското поприще. „Лятото на езерата“ е нейният първи роман на български, а Фулър е писател, за когото чакането си заслужава
Родена в началото на XIX век, Маргарет Фулър е обречена да се бори за своето място в интелектуалния свят на Америка, в който традиционно мъжете имат предимство. Навярно затова още от съвсем рано избира да не следва отъпкани пътеки и клишета.
На 15 години бъдещата писателка вече чете на латински и френски, води философски разговори с баща си – конгресмена Тимоти Фулър. Владее доста добре и математика. Нейното ежедневие минава в четене на сериозна литература и дълги разходки, на които прави разбор на наученото. Обучението й води лично баща й. Времената са такива, че момичетата нямат право на официално образование. Ролята им в социалния живот се ограничава до организиране на вечеринки, балове и отглеждане на деца. Маргарет обаче не иска това за себе си и се развива напук на схващането, че работата е нещо недостойно за средната класа и за елита.
Съвременниците на Фулър често я описват като арогантна, но признават силния й устрем за знание. Самата тя споделя, че търсенето на повече и повече познание е единственият начин да се стигне до нея. През целия си живот Маргарет търси симбиоза между интелекта и сърцето само за да разбере години по-късно, че нещата не стоят по този начин. И все пак амбицията й е силна и до своята 40-а годишнина Маргарет ще е постигнала много.
Пътища към литературата
Маргарет започва кариерата си в писането като журналист, но е силно повлияна от феминизма и активизма си, за да поеме в тази професионална поска. Тя пише основополагащ трактат за еманципацията на жените в Америка. През годините ще стане един от най-уважаваните автори и журналисти на критически текстове и ще запази своето място сред големите имена 100 години след смъртта си. Ще стане първата жена главен редактор на голям нюйоркски вестник и ще заслужи уважението на всички мъже в нюзрума.
Като активист Фулър участва в някои от движенията, които променят политически и социални норми в Америка. Тя работи за реформа в затворите и за правото на чернокожите да гласуват. И като черешката на тортата, за да може в кариерата си да е правила всичко, ще се превърне в първия американски военен кореспондент в чужбина. С годините неин символ става формата на звезда, с която в началото подписва текстовете си. Прави го, за да няма предубеденост към статиите й заради пола на автора. В началото този трик работи, а впоследствие ще се превърне в търсена запазена марка на авторката. Защото макар на жените по онова време да не се гледа като на равни по интелект и възможности, Маргарет е изключение.
Преди да стане име, с което всеки се съобразява обаче, Фулър е учителка. Първата си работа тя започва в училището на Бронсън Олкът – бащата на Луиза Мей Олкът, авторката на „Малки жени“. Маргарет прекарва в училище и обучение дълги години и дори на по-късен етап се влюбва в една своя бивша ученичка.
