Моята София и други образи

Преди броени дни излезе от печат дългоочакваната книга на Вяра Бояджиева “Моята София и други образи”. Още преди появата си на хартия тя предизвика буря от реакции в социалните мрежи  – хората просто се радваха да видят своите места нарисувани с любов.
Радваха се да видят града през емоционалния колорит на тази книга.
Да го видят важен и красив не само със своите забележителности, а и със своето ежедневие. С трамваите, с пейките, с малките чудатости на своите жители. И с топлотата на непринуденото общуване.
Забелязали ли сте колко близко тънка е границата между “свое” и “чуждо” у нас? Колко често хората спокойно водят разговорите си на висок глас, колко често детайлите по лицата и облеклата им издават тяхната лична история?
Вяра Бояджиева гледа тези истории с обич и човешко внимание.
И така прави подарък на всеки, който има нужда да вижда ежедневието си по-интересно и по-красиво.

Ако се разходим мислено из София, всеки от нас ще види различен град. Един ще види забележителностите в центъра, друг –собствения си панелен квартал, трети парка, където кара колело, или пътя си до работа…

В своята нова книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в „художествения“ си смисъл, така и в разговорния, като „този е голям образ“. Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете.

София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на „Граф Игнатиев“ и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка „Вишнева“. И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята „да хване“.

Тези ситуации са познати на всеки. Но умението на художничката ги изпълва с вътрешна светлина, с нежен колорит, който ни кара да погледнем навън и да се питаме възможно ли е наистина нашият град да бъде такъв, дали не е рисуван по въображение, по спомен.

Но не – сякаш за да ни успокои, авторката е включила две „интерлюдии“ от скици, рисувани директно от натура, дори придружени от откъслечно доловени реплики. Зачетеш ли ги, започваш неволно да се вслушваш в разговорите край себе си. И край литературата в тях. Също както след тази книга неволно започваш да виждаш градските сцени като картини. Да ги виждаш красиви.

Книгата може да бъде намерена във всички добри книжарници и на уебсайта на издателство„Точица“. Цена 25 лева.

За авторката:

Вяра Бояджиева е завършила специалност „Комикс и илюстрация“в Академията за изящни изкуства в Болоня и магистратура по „Детска илюстрация“в Cambridge School of Art. Досега почитателите на българската детска книга я познаваха от илюстрациите й за „Прекрасната Касандра“ на Джейн Остин, издадена от изд. „Лист“.
Нейна илюстрация от книгата „Моята София и други образи“ спечели конкурса за корици на въображаемото списание „Sofianer”за 2023 г.

Spread the love
More from divamagazine.bg
Сладки за меломани
Кой не обича сладко? Не познаваме много такива късметлии, но пък шокохолизмът...
Read More
0 replies on “Моята София и други образи”