Преди броени дни излезе от печат дългоочакваната книга на Вяра Бояджиева “Моята София и други образи”. Още преди появата си на хартия тя предизвика буря от реакции в социалните мрежи – хората просто се радваха да видят своите места нарисувани с любов.
Радваха се да видят града през емоционалния колорит на тази книга.
Да го видят важен и красив не само със своите забележителности, а и със своето ежедневие. С трамваите, с пейките, с малките чудатости на своите жители. И с топлотата на непринуденото общуване.
Забелязали ли сте колко близко тънка е границата между “свое” и “чуждо” у нас? Колко често хората спокойно водят разговорите си на висок глас, колко често детайлите по лицата и облеклата им издават тяхната лична история?
Вяра Бояджиева гледа тези истории с обич и човешко внимание.
И така прави подарък на всеки, който има нужда да вижда ежедневието си по-интересно и по-красиво.
Ако се разходим мислено из София, всеки от нас ще види различен град. Един ще види забележителностите в центъра, друг –собствения си панелен квартал, трети парка, където кара колело, или пътя си до работа…
В своята нова книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в „художествения“ си смисъл, така и в разговорния, като „този е голям образ“. Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете.
София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на „Граф Игнатиев“ и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка „Вишнева“. И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята „да хване“.
Тези ситуации са познати на всеки. Но умението на художничката ги изпълва с вътрешна светлина, с нежен колорит, който ни кара да погледнем навън и да се питаме възможно ли е наистина нашият град да бъде такъв, дали не е рисуван по въображение, по спомен.
Но не – сякаш за да ни успокои, авторката е включила две „интерлюдии“ от скици, рисувани директно от натура, дори придружени от откъслечно доловени реплики. Зачетеш ли ги, започваш неволно да се вслушваш в разговорите край себе си. И край литературата в тях. Също както след тази книга неволно започваш да виждаш градските сцени като картини. Да ги виждаш красиви.
Книгата може да бъде намерена във всички добри книжарници и на уебсайта на издателство„Точица“. Цена 25 лева.
За авторката:
Вяра Бояджиева е завършила специалност „Комикс и илюстрация“в Академията за изящни изкуства в Болоня и магистратура по „Детска илюстрация“в Cambridge School of Art. Досега почитателите на българската детска книга я познаваха от илюстрациите й за „Прекрасната Касандра“ на Джейн Остин, издадена от изд. „Лист“.
Нейна илюстрация от книгата „Моята София и други образи“ спечели конкурса за корици на въображаемото списание „Sofianer”за 2023 г.
