От моделите си искам да изкарам нещо отвъд изграденото его, казва фотографът
В дигиталния свят добрата снимка е всичко за инфлуенсърите, рекламистите, модните редактори и милионите им последователи. В търсене на вдъхновение се срещаме с един от младите и напористи фотографи – Ангел Захаринов, чиято работа не само радва очите ни в Instagram, но и разказва красиви истории.
„Нямам спомен кога започнах с фотографията. Исках да хвана всяка интересна форма на облаците и всеки цвят с телефона си. Много ярък е споменът ми как снимам глухарче отблизо и съм учуден, че фонът се замъглява и фокусът е върху малките капки роса“, разказва ми Ангел.
„Баща ми купи малка „сапунерка“ втора употреба и тогава за първи път държах нещо различно от телефон. Съвсем по детски направих цяла фотосесия на сватбата на леля ми, а тя ме окуражи, че харесва повече моите кадри от кадрите на професионалиста. Малко по-късно открих, че мога да правя индивидуални фотосесии и пробвах различни техники с няколко момичета от квартала. Семейството и приятелите ме подкрепиха, но имаше и подигравателни коментари. Това не ме спря, въпреки че ме огорчи. Кое пък е толкова смешно у едно момче, което открива нов свят…“, споделя Захаринов.
С времето започват да го търсят за снимки на рождени дни и други поводи, а нищожните хонорари от 30-50 лв. за часове обработка на кадрите не само не го обезкуражават, а събуждат апетита му да учи и да работи повече над техниката си. Когато след години се появява все по-ярко на небосвода на младите фотоинфлуенсъри, логично стига и до работа с имена от шоубизнеса.
Гледах твои снимки на Дара Екимова, Николета, Кристин Илиева, Сара Драгулева и се запитах помниш ли първото известно лице, което ти позира? Разбира се. Когато реших, че искам да се занимавам професионално с фотография, си поставих за цел да развия социалните си мрежи и да снимам популярни момичета от града, за да се чуе за мен. Първата ми фотосесия беше с Биляна Лазарова – Bilyanish, а втората с Александра Богданска. Планът ми сработи и първата година в университета вече имах 10 хиляди последователи в Instagram. Съвсем органично и без нито един фалшив профил.
Кога осъзна, че снимките ти се харесват? И кога се почувства професионален фотограф? Одобрението в социалните мрежи никога не ме е карало да се чувствам като професионален фотограф. В началото, когато реакциите бяха сравнително повече, се чудех дали е защото работя с популярни лица, или защото кадрите ми наистина са красиви. Вече знам, че успях да изградя страхотна аудитория, която се вълнува от мен не само като артист, но и като човек. И пак се чувствам несигурен в професионализма си. Винаги искам повече и сякаш не успявам да си дам одобрение.
Считам, че човек се учи постоянно, и дори сега не мога да се нарека професионален фотограф. Харесвам това качество, защото ме смирява и ме кара да се подобрявам.
Как определяш стила си? Обичам семплите сенчести портрети. Мрачни кадри и „кинаджийски“ цветове. Стилът ми е топъл и контрастен.
„Опитвам да вникна в човека и в това, което мога да изкарам от него като емоция чрез погледа. А най-повърхностно снимам устни, очи и вежди”, казва Ангел
Излъчването на кадрите ти е много по-зряло от твоите 25, открива се един винтидж вайб. На какво се дължи? Чувам това за зрелостта все по-често и не мога да определя дали е хубаво или не чак толкова. Винаги съм се виждал като по-голям и по-зрял от връстниците си и ме е страх да не „изпусна“ младостта си в твърде сериозни мисли и емоции. Относно винтидж стила – истината е, че романтизирам твърде много времето, в което не съм бил роден. Тогава е било толкова по-интересно и истинско. Иска ми се за една седмица да се телепортирам в Ню Йорк през 80-те или 90-те години.
Имаш ли идоли, чий стил следиш и какво мислиш за копирането на идеи във визуалното изкуство? Постоянно се вдъхновявам и запазвам кадри, които после да използвам като референция за моята работа. Иначе за крадене и копиране – в днешно време е изключително трудно да намериш топлата вода. Всичко е видяно и снимано, но пък това не пречи да експериментираме и да се учим. Копирането всъщност е много добра техника да откриеш стила си и това, което истински те зарежда. Но винаги е добре да кажеш откъде си се вдъхновил – въпрос на коректност.
Спомена, че си започнал със снимки на небето, но днес в портфолиото ти са предимно снимки на жени. Коя черта най-силно те привлича да застанеш зад апарата? Енергията на модела ме вдъхновява най-много. Опитвам да вникна в човека и в това, което мога да изкарам от него като емоция чрез погледа. А най-повърхностно: устни, очи и вежди. Често се смеем с моделите ми, когато им кажа: „Гледай ме секси-злобно!“
Трудно ли се снимат жени? Не. Трудно ми е да снимам мъже, защото не успявам да ги визуализирам в кадрите си. Може би най-сложното в снимането на жени е това, че имат известен опит в моделстването и навици при позиране, а аз искам да изкарам нещо извън това. Нещо извън изграденото его.
Кое те затруднява най-много в снимането на съвременната жена и вечната битка между естественото и перфектното/коригираното? Съвременната жена не гони перфектното, дори напротив. По мое мнение все повече се връща модата на естественото. Избирам да работя с жени, които приемат себе си, и дори да са с корекции, те да бъдат леки и издържани. Избягвам пошлата и преекспонираната визия, които някои модели приемат.
Глория Петкова
Предизвикателно ли е да откриваш интересни лица за снимане в този уеднаквен естетически свят? Бих казал, че е трудно да се намерят нови и различни интересни лица, които не са снимани стотици пъти особено в България. В чужбина обаче нещата стоят по различен начин, което е напълно нормално. Следващата ми цел е да опитам да работя и в други страни, така че предстои да видя как се случва това от първо лице.
Ти си от поколението, което не знае какво е да се живее без смартфон в ръка. Мислиш ли, че това влияе на начина ти на себеизразяване? Със сигурност достъпът до социални мрежи и предимствата му ни дават пълната свобода да се себеизразим. Живеем в интересни времена и знаем как да се възползваме от това. Тук отново допираме темата с валидацията. Всички действаме често през егото си и социалните мрежи ни дават различен вид мотивация. Не е здравословна, но сравнението с другите, с успехите им, с физиката им ни дава стимул да бъдем по-добри.
Имаш ли свое аналогово guilty pleasure и изобщо някакво фотографско „забранено удоволствие“? Много обичам еднократните филмови апаратчета. Купуваш, снимаш върху лентата и после имаш незабравими спомени със съвсем различно усещане от обикновените снимки с телефон.
