Без модни икони, но с ясно усещане за естетика и контекст, младият творец е част от новата вълна български модни дизайнери, които търсят своя глас между авангарда, стрийт културата и реалността в индустрията
Фотография / Анастасия Давидова
Първото впечатление често е интуитивно и рядко греши. Моето за Божидар Георгиев се формира по време на модния уъркшоп Unlock Your Dreams, организиран от дизайнера Едис Пала, в което за трети пореден път участвам като гост лектор. Това е едно от най-стойностните модни събития у нас не само заради възможността за създаване на нови контакти, а и заради онази заразителна енергия, която те обнадеждава, че бъдещето на българската мода има посока.
Но да се върнем на Божидар. Впечатли ме неговият поглед – любопитен, наблюдателен и най-важното необременен от страх да експериментира, дори да се провали. Това първоначално усещане се потвърждава и по време на срещата ни два месеца по-късно.
Божидар пристига изненадващо леко облечен за мразовитото време навън и след кратък разговор за очевидното – смразяващите температури, се отправяме към далеч по-топло за душата пътуване: разговор за модата. Разбира се, бях подготвена да го попитам къде го е сполетяло вдъхновението за последните му творения, които виждате на кадрите, заснети от фантастичната Анастасия Давидова. Не очаквах обаче отговорът да ме отведе в… супермаркета. Вдъхновението дебне навсякъде! Чрез колекцията Subconscious Георгиев разсъждава върху пътя в живота и изборите, които правим. „А изборите са пряко обвързани с недостатъците на хората, което ме подтикна да направя мъжката визия по-крехка – разкрива младият дизайнер. – Това, което виждате като израстък на гърба му, е неговата втора кожа. Тя показва как изкуството е завзело човека. Надолу имаме железни гащи, завършени с тел, благодарение на която се постига ефект, напомнящ на Y/Project (фалиралия наскоро бранд, прочул се с манипулируемите си дрехи чрез копчета и тел – б.а.).“
Този уязвим, почти погълнат от изкуството мъжки образ е контрапункт на силната женска фигура. Облечена в авангарден шлифер, тя е поставена в скулптурата с десетки стрелки, която Божидар изработва и кръщава Way of Wonder. „Жената е над всичко – разказва той. – Тя има всичко на света.“ Размяната на ролите не е предварително замислена концепция. „За мен не съществува граница между женска и мъжка мода, между женско и мъжко като цяло“, заключава дизайнерът.
Божидар мечтае колекцията да стане част от изложба. „Исках да докажа, че съм не просто дизайнер, а артист. Да покажа, че възприемам дрехите като форма“, разкрива младият творец, който в момента е трети курс, специалност „Мода“, в Нов български университет.
Фактът, че все още е студент, по никакъв начин не го поставя в ролята на наивен мечтател. „Със сигурност не искам да се фокусирам само върху изкуството, защото то не може да ме изхрани“, искрен е той. И въпреки че авангардът присъства силно в работата му, Божидар не го абсолютизира. Достатъчно е да разгледате Инстаграм профила му (@bozhidar___georgiev), за да видите и по-носими артикули – оувърсайз тениски, стрийт силуети, артикули с потенциал за реален живот. Неслучайно в бъдеще иска да постави по-силен фокус върху стрийт модата – тишърти, суитшърти, дрехи, които самият той би носил ежедневно.
„Аз съм на етап, в който се опитвам да разбера кое е моето: по-артистичното или по-носимото – допълва той. – В някакъв момент ще намеря златната среда. Харесвам суперносимите неща. Харесвам и провокативните като Александър Маккуин и неговия прочут bumster панталон (модел, въведен от Маккуин през 1993 г., с изключително ниска талия, разкриваща част от горната част на седалището – б.а.)“.
За всеки дизайнер едно от най-големите предизвикателства остава балансът между изкуство и реалност. „Честно казано, за мен тази граница е много ясна – откровен е Божидар. – По-трудното е да комбинираш двете в едно, да говориш едновременно на хората, които са дълбоко в изкуството, и на тези извън него. Това е ключовата задача: да успееш да го комуникираш правилно.“
Говорим си и за другото голямо изпитание за всеки творец – креативната пустиня или липсата на идеи. Божидар се усмихва на въпроса ми и разкрива, че има конкретен ритуал, който работи безотказно. „Спирам да работя по проекта, в който съм започнал да буксувам, и се захващам с друг, вече започнат. Когато го завърша, получавам мотивация – награда, тласкаща ме да довърша онова, което ме е блокирало.“
За него концепцията е по-бързият и интуитивен процес за разлика от шиенето. Но това не го плаши. „Обичам да създавам светове, идва ми естествено. Но най-много ме мотивира моментът, в който, подобно на плейтинга в кулинарията, виждам крайния резултат. Когато дойдат готовите снимки на мои творения, изпитвам истинско удовлетворение.“
