За разлика от много дизайнери Божидар не разчита на голям екип, а на двете си ръце и съветите на своята преподавателка Росица, отговорник на ателието в НБУ, която определя като най-добрия си учител. По този повод ми показва първата дреха, ушита изцяло от него: сив панталон със свободна кройка и драперия в долната част. Изненадващо това се случва преди по-малко от година. „Не можах да повторя този модел повече“, смее се той.
Самокритичен и откровен, Божидар признава, че първите му години в университета не са били особено продуктивни. „Бях по-изостанал, не бях много отдаден студент.“ Днес обаче нагласата му е съвсем различна. Знаейки, че мъжкото сако е сред най-трудните за изработка дрехи, по които личи истинското майсторство, активно търси стаж, където да учи от извора подобно на Александър Маккуин, чиято кариера започва на лондонската улица „Савил Роу“, известна със своите костюми.
Божидар не е от дизайнерите с детски спомени, свързани с модата. В гимназията в Правец учи програмиране и след това известно време търси своето място. „Дотогава не се бях интересувал от мода в дълбочина, просто ми харесваше, че придава имидж – разкрива той. – Слушам много музика, предимно хип-хоп, и винаги съм обичал да рисувам. Стилът ми силно се повлия от аниме и манга. Една от първите манги, които ме впечатлиха, беше JoJo’s Bizarre Adventure. Това е свят, в който модата и музиката са основен визуален език.“
И до днес Божидар предпочита стария си таблет за рисуване, свързан към компютъра, пред стандартния iPad. „Обичам да романтизирам целия процес, защото е по-бавен – казва той. – А когато избирам тема, гледам да е хем близка до мен, хем достатъчно далечна. Затова обичам тази форма на изкуство, тя е най-прекият начин да покажеш какво ти е в главата.“
Божидар потвърждава едно мое наблюдение – че за по-младото поколение авторитетите почти не съществуват.
Нямам модна икона. Не харесвам дизайнери, харесвам брандове. Харесва ми „кутията“, естетиката, в която дизайнерът е принуден да твори. Опитвам се да си представя как бих се изразил аз, ако бях на негово място.
Не е трудно да се досетя за коя модна къща би искал да работи. Няколко пъти в разговора ни Божидар споменава Bottega Veneta и характерната ѝ плетка intrecciato като пример за устойчива идентичност, независимо от смяната на креативни директори. Говорим и за музикалните столове в модната индустрия. „Дебютите, които ме впечатлиха най-много, са на Луиз Тротър за Bottega и Пиерпаоло Пичоли за Balenciaga, – казва без колебание. – Хареса ми тежката стъпка на Пичоли. Предстои да видим дали ще има продажби и дали няма да му посочат вратата.“
Разговорът ни логично стига до темата за бизнеса. „Това е най-голямото предизвикателство днес – казва Божидар. – Един креативен директор трябва да разбира от всичко: дизайн, арт дирекшън, стайлинг, маркетинг. Той е двигателят на цялата система и искам да усъвършенствам и това изкуство.“
След разговора си тръгвам с усмивка. Българската мода е в ръцете на млади хора, готови да експериментират и свободни от незаслужили авторитети, но същевременно достатъчно осъзнати, за да знаят какво е било преди тях и какво предстои.
Моден блиц
Loewe или Bottega Veneta
Maison Margiela или Rick Owens
Thom Browne или Tom Ford
Минимализъм или максимализъм
Ръчна изработка или високи технологии
Черно или цвят
Архиви или бъдеще
Моден подиум или street style
Кройка или материя
Перфекционизъм или спонтанност
