Франсис Куркджиян, първият парфюмерист на XXI век, който основава къща със собственото си име, е новият директор Parfums Christian Dior. Поглеждаме назад към звездния му възход
Визионер, майстор на олфактивни инсталации (първите са в градините на Версай, 2006 г.), най-добър парфюмерист според списание Cosmetique (2008 г.), носител на рицарски орден за изкуство и литература (2009 г.), самотен вълк (арт директор на собствена къща Francis Kurkdjian, открита през 2009 г. в партньорство с Марк Шая), а сега вече и директор Parfums Christian Dior. „Винаги има няколко неща, които се опитвам да направя, но които няма да работят непременно. Ако беше твърде лесно, това би означавало, че се повтарям”, споделя в интервю Франсис Куркджиян. Съдейки по CV-то му, еклектиката, любопитството, чувствителността на художник и жаждата за независимост и оригиналност не са му чужди. Не обича да го наричат „нос”, защото главният му работен инструмент е мозъкът. Думите, с които самият той се описва, са: страстен, решителен и лоялен.
Късметът на начинаещия. Дали…
Като малък Франсис иска да стане балетист, но се проваля след няколко опита. Вярваме – за щастие, защото неуспехът му бележи появата на нова звезда на парфюмерийния небосклон. „Често казвам, че парфюмът е този, който ме избра – спомня си един от най-великите „носове” на съвремието. – Бях на 13 или 14 години, когато прочетох статия за професията и получих откровение.” Завършва парфюмерийното училище във Версай (ISIPCA), после стажува в Quest International (сега Givaudan) в Париж. Знаейки от ранна юношеска възраст, че има носа да създава ароматите на бъдещето, французинът с арменски корени скоро се превръща в първокласен парфюмерист. Първия си зашеметяващ подвиг постига едва 25-годишен, композирайки Le Male за Jean Paul Gaultier. „Средната възраст за парфюмерист по онова време беше 40-50 години. Изведнъж намалих значително възрастовия диапазон.” Именно този аромат го катапултира в големите първенства, поставяйки началото на блестяща кариера. Изкачването му прилича на преминаването на комета в небето. Проблемът е, че става много бързо, както самият той казва. След Le Mаle Quest International го изпраща в САЩ. По думите му кошмарен период по отношението на работата, въпреки че не съжалява за него. „Току-що бях създал успешен парфюм, но трябваше да науча техниката, която нямах. За сметка на това имах мнение по всеки въпрос и не го криех. Много от парфюмеристите се зарадваха, че си тръгвам. В известна степен ги разбирам. Работят с години и, хоп, идва някакъв младок и разбутва нещата. Бях като лъжица катран в меда.”
Проправянето на пътека изисква предизвикателство
Но то не трябва да е болезнено. „Ако страдате, може би не сте готови”, твърди Франсис. След като създаде аромат, „носът” вече не отговаря за него. Всъщност никога не е начело. В крайна сметка парфюмеристът е просто създател, единствената форма на изкуство и творчество, където истинският талант е скрит зад завеси. „Тогава разбрах, че ще бъда нещастен.” Нещата са различни, когато Франсис работи за Narciso Rodriguez. Показват му вдъхновението зад създаването на флакона и го запознават с дизайнера. Но това се случва само на един от всеки 25 проекта. Не без значение е и конкуренцията. „Когато печелите всяко състезание и непрекъснато се връщате в играта, идва момент, в който то става неоправдано. Надпреварата поражда съперничество, но не мисля, че е здравословно, особено след седмия аромат.” Сред най-известните творения на маестрото са Eau Noir и Cologne Blanchе на Christian Dior, Narciso Rodriguez For Her и For Him на Narciso Rodriguez, Le Parfum на Elie Saab, Green Tea на Elizabeth Arden, My Burberry на Burberry, Mania For Men на Giorgio Armani, Iris Nobile на Acqua di Parma, Rose Barbare на Guerlain, L’Extase на Nina Ricci … Франсис обаче търси друга възможност, защото не иска да прекара живота си като „нос” на други марки. Започва създаването на парфюми по поръчка (цената им започва от 15 хил. евро нагоре) преди почти двайсет години, много преди да направи собствена къща Francis Kurkdjian. Когато я стартира едва 40-годишен, той се пита дали пазарът действително има нужда от него и какво толкова може да допринесе, което не биха могли, да речем, Annick Goutal, Serge Lutens, Le Labo или Frederic Malle.
Начин на мислене и…
Предизвикателството сега е да се създават аромати, без да се загърбват съществуващите. Всичко, което Франсис иска, е да не се налага да го прави всяка година, за да не остане без идеи. В случая мосю скромничи, макар да не е от хората, които мечтаят да полетят до Луната. Парфюмерията е интелектуална професия и докато мозъкът ви работи, имате шанс. А този на мъжа със странното име, когото дори французите възприемат отначало за чужденец, щрака като машинка. Франсис взема уроци по история на изкуството веднъж месечно по два часа. Интересуват го най-вече теми за флоралния мотив и светлината. „Не мога да живея с малкото, което знам. Аз не съм Шатобриан (френски писател-романтик – б.а.), втренчен в небето и чакащ да дойде музата. Ако не тръгнете да търсите идеята, тя никога няма да ви хрумне.” И е прав. Проблемът е, че културата и историята често оставят след себе си някакво прашно усещане за стара школа, но са фундамент, позволяващ растеж. Сред личностите, които продължават да хранят ума на Франсис, е Карл Лагерфелд, за когото казват, че звукът от офиса му най-често е този от хартия, падаща в кошчето. Както и Жан-Луи Дюма, чиято прочута фраза: ”Забавляваш ли се днес?”, се появява на десктопа на компютъра на Франсис. Историята е следната: един от внуците на бившия изпълнителен директор на Hermes го пита какво е правил през деня и той отговаря, че е ходил на работа. След кратък размисъл променя мнението си: „Трябваше да му кажа, че се забавлявах.”
… стил, пълен с контрасти
Парфюмът е невидим аксесоар и в същото време много абстрактен. Няма рецепта за успешен аромат, твърди Франсис. „Добрият, който не изпълва въздуха, е не повече от добра идея.” Съгласни сме на 100%. Ако не ви е спечелил комплимент до края на деня, тогава вероятно няма какво да каже. Често забравяме за аспекта, наречен олфактивен подпис, и сложен за овладяване. За щастие всяко от творенията на Франсис има своята малка история, която парфюмеристът „замразява”, преди да я превърне във формула. Това е време за размисъл, през което събира емоции и си представя различни акорди. Щом я кръсти, приключението може да започне. „Името е като заглавието на книга. То ми дава насока, творчески път, който да следвам.” Всичко може да го вдъхнови, стига да може да го облече в аромат. Изтънченото име на Baccarat Rouge 540 препраща към производството на известния кристал бакара, който се смесва с 24-каратово злато на прах и постепенно се разтопява при 540°C за получаване на емблематичния червен цвят. Замислен е като поетична алхимия, в която ефирните нотки на жасмин и блясъкът на шафран се комбинират с минералните аспекти на сива амбра и дървесните тонове на кедър. Лансирайки дуото Gentle Fluidity (името е заигравка с термина джендър флуидност), Франсис доказва безсмислеността на половата диверсификация. Няма мъжко или женско начало. Има характер, чувственост и плавно преливане от една идентичност към друга. Двата флакона съдържат 49 еднакви нотки: хвойна, индийско орехче, кориандър, мускус, кехлибар… Несходното звучене е резултат от различна концентрация и подреждане на съставките.
Двойно Ф, или четвъртото чувство
Говорейки за Франсис Куркджиян, не може да не споменем кого наследява – Франсоа Демаши, парфюмерист-творец на Dior от 2006 г. и майстор от съвсем различен вид. Истински класик, родом от Грас, той развива партньорства с фермери в региона и старателно подбира най-добрите съставки за Dior по целия свят. Изключителният талант и способността да съживява и да разнообразява, без да променя ДНК-то на марката, му позволяват да претвори иконични аромати като J’Adore и Miss Dior, да изследва нови пътища с La Collection Prive. Най-поразителният му успех обаче остава Sauvage, глобален феномен и един от най-продаваните мъжки аромати в света. Творбите му (последната е Vanilla Diorama) са толкова разпознаваеми, че не само се купуват със затворени очи, тоест без дори да се тестват, но и може да се сравнят със сакото Bar, универсална основа за всички времена. Замислено от самия Кристиан Диор за коктейли в баровете на парижките гранд хотели, то олицетворява силуета New Look заедно с полата Corolle. Въпрос на време е Франсис Куркджиян да изведе Parfums Christian Dior на съвършено нов етап на развитие. Така или иначе смяната на „носа” вече се отплаща. Феновете на Демаши активно да се запасяват с ароматите, създадени от него, а тези на Куркджиян са готови да се наредят на опашка за първата новост. В назначаването на последния няма конфликт на интереси. Къщата Francis Kurkdjian е част от групата LVMH, към която принадлежи и Christian Dior. Парфюмеристът запазва поста арт директор на собствената си марка. И да, съвпадението на първата буква от малките имена на двамата според нас би трябвало да означава нещо. Вие как мислите!
