Модата често се възприема като блясък, но къде според теб е нейната уязвимост? В това да бъде носена от хора без класа, опитващи се да придобият социален статус, който не им принадлежи.
Как се запазва автентичността, когато брандът започне да расте и пазарът изисква компромиси? Има два варианта, пред които дизайнерът се изправя: труден, бавен и красив или бърз, компромисен и несъвсем качествен. Автентичността не може да се съхрани, ако вниманието към детайла и качеството вече е отменено от вниманието към печалбата.
Какво е Рим и Италия за теб? Рим за мен е любов, дом, убежище, всичко, от което имах нужда сам, на 18 години. Италия е добрата мащеха. Даде ми много, а отне онова, което трябваше – страховете ми, и ме направи свободен.
Ако брандът „Иван Донев“ беше човек, какъв характер би имал? Щеше да бъде и е човекът Иван Донев. Нямам какво да крия. Аз съм този, който съм. Стоя зад името и марката си, затова и хората, които ме познават, често ме питат: „Ти защо си толкова нормален, а имаш толкова успехи?“ Клише е, че ако си успял, си непостижим.
Има ли послание, което искаш да остане след теб отвъд дрехите? Да, че добротата е у всеки от нас, достатъчно е да не се срамуваш или страхуваш от това, че бидейки добър, ще те помислят за слаб.
Какво ти е по-ценно – красотата на дрехата или историята, която тя разказва? И двете са важни, но трудни. Красотата вече не е универсално понятие, а историята често е криворазбрана или пък не е актуална в света, в който живеем.
Кой е най-големият урок, който модата ти е дала за живота, не за работата? Постоянство, страст и отдаденост, всичко, което дефинира моята личност.
Какво те изненадва у самия теб, когато погледнеш назад към първите си колекции? Свободата да експериментирам, днес съм една идея по- сдържан в дивия си аспект.
Кога за последно нещо в света на модата истински те развълнува? Вълнувам се от постиженията в модата, от новите алтернативни влакна. Зелена, чиста и рециклирана мода. Много млади хора днес стават последователи на идеята за отговорно към околната среда общество. Вълнува ме стремежът на науката да открива решения за подобряване качеството на живота. Създаването на хъбове, отворени за креативни хора, мислещи за прогрес и създаващи изкуство. Всяка среща с моите студенти ме прави все по-уверен, че дори и малко, качествените личности трябва да се обединяват и да се превръщат във вирус, който да се пръска в обществото.
Твоите модели са пропътували хиляди километри между четири континента. Наградени са с 34 международни признания. Разходени са от личности по червените килими на Оскарите, Бафта Филм Фест, Напа Валей, „Нощта на звездите“ на сър Елтън Джон, фестивала на киното във Венеция и в Кастильоне дел Лаго и още много други престижни събития по целия свят. Кои са онези, които ще помниш винаги? Всяко събитие оставя следа с емоциите и хората, които срещам. Местата, в които се провеждат събитията, са приказни – катедрали, музеи и галерии, дворци и древни храмове, но няколко са истински вълнуващите за мен. Модният фестивал „Нефертити“, където моделите ми дефилираха в храма в Луксор между статуите на фараоните; благотворителното модно събитие за деца болни от левкемия в Лондон в Royal Albert Hall; ревюто в двореца Бранкачо в Рим и събитието, посветено на католическия празник Corpus Domini в Дженцано Infiorata in un abito. Последните две ревюта в Анкара и Токио под патронажа на нашите посланици се превърнаха в събития на годината. Всяко ревю за мен е нов прочит на приказката, която не спирам да пиша.
