Всяко ревю за мен е нов прочит на приказка, която не спирам да пиша, казва дизайнерът, който създава моделите си директно върху манекена
В свят, в който модата често говори по-силно от човека, Иван Донев успява да направи обратното – чрез дрехите му човекът говори сам за себе си. Българският дизайнер, от години утвърден на световните подиуми, съчетава театралност и дисциплина, емоция и структура, традиция и модерност. Неговите колекции не просто обличат, те разказват за сила, за уязвимост, за красота, която не се страхува да бъде различна.
Иван Донев е възпитаник на Международната академия за висша мода „Коефия“ в Рим, което го прави втория дипломиран български дизайнер в историята на академията. Ученик е на дизайнери от големите модни къщи „Ферагамо“, „Валентино“, „Джими Чу“, „Булгари“, от които черпи вдъхновение и майсторски умения.
В разговор с него се докосваме не само до света на висшата мода, но и до философията на създаването – онази тиха дълбока част, която рядко се вижда отвъд прожекторите. Да общуваш с Иван е като да наблюдаваш как платът се превръща в история – внимателно, с уважение към детайла и с дълбоко разбиране за човека зад силуета. В неговите думи, както и в неговите творения има едно особено спокойствие на човек, който не гони модата, а я превежда на езика на вечността.
В свят, където всичко се мени със скоростта на сезона, Иван Донев напомня, че истинският стил не е въпрос на тенденция, а на същност.
Кога една идея спира да бъде просто вдъхновение и се превръща в колекция? Докато бях студент и изграждах собствен стил, намирах вдъхновение в големите, писателите на модната история. Когато пораснах обаче, емоциите, преживяванията, болката и любовта се превърнаха в мотор на моето вдъхновение. Всяка колекция разказва моменти от моя живот в цветове, форми и материи. Понякога драматични, а понякога романтични. Вълнувам се от историята на древния свят, от стиловете и културата в епохите и често те са моят извор на вдъхновение. А когато нещо докосне сърцето ми, то бива разказвано на моите дефилета.
Какво те кара да скъсаш с една идея и да започнеш отначало – интуиция, вкус или перфекционизъм? Истината е, че рисувам рядко. Аз се изразявам по-лесно в тридименсионалност – директно с плат върху манекена. Работя рамо до рамо с моя екип и процесът, дори да изглежда сложен, всъщност се оказва още по-интересен и креативен. Почти ненавиждам перфекционизма, често го определям като недостатък. Създава ми доста неприятности, особено когато сроковете са кратки. Но за съжаление, не мога да избягам от същността си особено в това отношение.
Имаш ли някакъв личен ритуал, преди да започнеш нова колекция? Нямам ритуали, но има нещо, което правя само когато шия булчинска рокля. Аз съм вярващ, моето упование в Бог ме държи здраво стъпил на земята и ме съхранява като човек. И когато правя финалните бодове по роклята, отправям молитва към Бог и Дева Мария да закрилят булката. Това е малък подарък за всяко момиче, което избира аз да създам нейната мечтана булчинска рокля, и много от тях дори не го знаят.
Как би описал своя стил, без да използваш думите „елегантност“, „лукс“ или „класика“? Тук ще цитирам любимото заглавие на мое интервю пред един италиански журналист: „Изисканата игра на съблазнителния кутюр“. Така той описа всичко онова, което за мен е модата, и онова, на което ме научи „Коефия“.
Какво искаш да усеща човекът, който облича твоите дрехи – не как да изглежда, а как да се чувства? За мен е важно дрехата да излъчва онова, което принадлежи на човека. Може би скрити черти в характера или пък да подчертае красиви качества. Всеки ден човек се облича според настроението си или според ситуацията, в която ще се намира. Представете си каква отговорност е да поддържаш емоцията, самочувствието и увереността у клиента всеки път, когато е на проба, и да не ги губи до деня на събитието, обличайки именно тази дреха.
Има ли елемент, детайл или мотив, който винаги се прокрадва в творчеството ти? Да, скулптурността. Не съм архитект, но намирам това за мой почерк.
Коя тенденция в модата би искал да изчезне завинаги и защо? Ще бъда много лош в този отговор – тигрови и леопардови принтове. Ненавиждам ги.
