След „вечното лято”, което Тино си подарява, е време да завърши новата песен, по която работи на два континента. Родена в уюта на дома му, тя се донаписва в главата му в пиковия момент на сървайвърското му приключение
Кирил Хаджиев-Тино е познат от „Гласът на България“ и „Сървайвър“ на bTV. На кастинга в „Гласът на България“ се явява с песента на Eurythmics Sweet Dreams. Стига до финал и завършва втори. Следват песните му „Мисъл“ и „Искам още“. Записва с Михаела Филева, Дара Екимова, Надежда Александрова-Ника и Мила Роберт. През 2021-ва издава първия си албум „Може ли да кажа нещо“, а последната му песен „Фиаско“ заедно с Графа се качва все по-нагоре в българските музикални чартове.
Начало на музикалните си изяви Тино слага на улицата, а после и по клубовете, както и с групата SOULMATE. Няма музикално образование, нито е ходил на уроци. Самоук е, което има своите технически недостатъци, но с времето ги изчиства. Според него предимствата са много повече и много по-важни за един музикант-артист и автор на песни. С времето успява да намери начин да започне пътя си извън детската стая, в която свири сам и гледа концерти. Важен момент в живота му е първият организиран концерт в училище. Напълват физкултурния салон, слагат вход от 5 лева и участват много изпълнители с благотворителна кауза. Тогава вижда реално как с музика може да се изкарват пари и осъзнава, че иска да превърне това, което обича, в професия.
Фотография: Александър Лазаров
Тино има самочувствието, че прави нещо ново и различно. Знае, че има защо да предлага своя прочит и да бъда на сцена. Има хора, на които е полезен и на които носи нещо ново. Определя себе си като музикант и артист. Бунтар е, но не самоцелно, не на всяка цена, само и само да е наопаки и да надава глас. „Професионалните бунтари нямат много земя под краката си. Предпочитам да разбирам гледната точка на другия и чрез нея да достигна до истината“, споделя Тино.
Любовта е най-големият вдъхновител за музиканта. За Тино тя е всичко, но за да е по-нетривиален, казва, че е избор. Последното му парче „Фиаско“ в сътрудничество с Графа е твърде различно от конюнктурата, красиво, но и тъжно. Не обаче и за младия изпълнител, който казва:
За първи път чувам някой да го определя като тъжно. Може би ви натъжава реалността, която разобличаваме с този текст, но в него се чете и разпознаването на тези слабости у самите нас, и молбата за спасение, което според мен е щастлив момент. С Графа сме повече от доволни и от звученето, и от визуализацията на песента, а това, че толкова много хора я оценяват, ни радва. Беше чудесно, че той ме покани да стана част от нея. Изпълнихме я по време на грандиозния му концерт на стадион “Васил Левски” на 30 септември. Това е най-голямата сцена, на която съм се качвал!
Публиката му е изключително разнообразна като възраст и пол, но обединена от истински интерес към музиката и текста. Тя обича концерти, обича живия контакт и винаги когато той слезе от сцената, среща нови хора, с които да си поговори.
Фотография: Александър Лазаров
За съдбата споделя: „Съдбата ти е част от рецептата, която те прави различен, и начинът, по който ще я посрещнеш, определя в каква реалност ще се превърне тя. Дори не съм поставял под въпрос дали съм доволен от съдбата си или не.“ Светлината открива всеки ден в това, че е жив.
Гласът на Тино е впечатляващ заради богатата темброва палитра, с която природата го е дарила. Той знае, че тембърът му е подарък, но му предстои да развие гласа си технически. „Развитието на гласа ми дотук се дължи повече на практикуване, отколкото на уроци и упражнения. Научих се да се изразявам с гласа си, но искам да го правя все по-добре – казва той. – Всяко мое ново запознанство с музикант води до желанието да седнем и да „поджемим“, да пробваме, да пообщуваме с музика и да видим какво ще се получи. Имам интерес към този контакт и просто очаквам следващата среща“, споделя младият музикант.
Около него винаги има някаква загадъчност. „Оставям достатъчно за всички, които се интересуват. Може би не съм най-споделящият в социалните мрежи, но в името на интересния разговор разкривам много от себе си в подкаст предавания и по-интересните интервюта. Хубавият разговор ми доставя удоволствие. Не търся загадъчност, но и не обичам да пилея пространството и времето на хората. Не следвам свещения закон на неспособните пиари „Бъди под светлината на прожекторите постоянно и на всяка цена“. Предпочитам, ако ще казвам нещо, да има какво.“
